Колко пъти вече го чета това в постингите..Наистина – олеква. Изводът? Пишете, братя и сестри, пишете! :) Тук можеш да напишеш (да изпратиш в безличното виртуално пространство) доста неща, които не би казал на нито един конкретен човек, очи в очи…Но знаеш, че много хора ще го прочетат. Някой може и ценен съвет да даде, да утеши…Своеобразен психоаналитичен сеанс…
      Но има неща, които даже в нета, скрити зад анонимността на някой (някоя) си хххххххх не можем да напишем. Просто защото не искаме да мислим за това. Защото много боли. Споменът за болката се стараем да напъхаме колкото се може по-дълбоко. Забутваме го в най-дълбокия шкаф в най-тъмния ъгъл на подсъзнанието си. А той си гние там с години, отравяйки със зловонието си вътрешното ни пространство…А ние се стараем да го заглушим с ежедневни впечатления, прочетени книги, музика, купони, весели компании…Или тихо се побъркваме в самота, чудейки се какво ни разяжда отвътре и какво да правим…
      Нещото, което ми се случи на 6-годишна възраст ми е отравяло живота до около 30-та година. Без аз да осъзнавам това. Защото беше много дълбоко напъхано. Много болеше, не исках да си спомням. Но когато върху мен започнаха да се сипят непрекъснати нещастия и проблеми, едно след друго, най-различни, без да мога дъх да си поема и дори за кратко да се съвзема…Започнах да ги анализирам. Анализирах, защото разбирах, че причината е някъде в самата мен. Жертва на когото и на каквото и да било може да стане само човек с психологията на жертва. И винаги, търсейки причините, стигах до най-дълбоката причина - до онази случка в детството. И какво по-нататък? 
      Реших да опитам нещо, за което бях чела в някои умни книги…Осигуряваме си час, час и половина никой да не ни безпокои – никакви хора, никакви телефони.Може късно вечер, след като всички вкъщи са заспали. Приготвяме лист(ове) и химикал. Представяме си много добре проблема, измъкваме го от там, където сме го напъхали. И започваме да пишем. Измъкваме от тъмния шкаф болката си, всичко, което ни измъчва, но за което не можем да споменем на никого. Описваме това, което се е случило – секунда по секунда, собствените си реакции и мисли тогава, болката… Няма нужда да е високохудожествено – никой няма да го чете. Важното е всичко до капка да бъде изцедено от (под)съзнанието ни, да излезе от нас, да премине във “външния свят” – върху хартията. Пишем всичко, всички думи, които ни идват на ум. Псувни, ругателства – колкото и да сме “възпитани и културни” – пишем. Понякога е направо озадачаващо какво може да излезе от подсъзнанието ни, ако му дадем воля.Ами даваме му я – пълна свобода. Без да се съобразяваме с нищо и никого, единствено трябва да сме абсолютно честни пред себе си ( това май е най-трудното нещо на света). При това могат да възникват най-различни емоции, сълзи и т.н. Нищо не сдържаме.Всичко трябва да изтече през пръстите, през химикала – навън. Много е трудно понякога. Може и да не стане от първия път. Но винаги имаме избор. Или да се освободим веднъж завинаги от това, или да го оставим да си гние вътре в нас и по-нататък. Всичко това заема място в съзнанието ни, място, което може да бъде заето от нещо чисто, светло, щастливо…Къщите си проветряваме, подреждаме, чистим редовно. А съзнанието си? Изборът си остава наш. 
      След като сме написали всичко, ако възникне желание може да го прочетем още веднъж и да му кажем последно сбогом. След това накъсваме листчетата и ги изгаряме. С ясното съзнание, че ето го това, което ни е измъчвало – изчезва, няма го, унищожено е. 
      Това не е лудост, напротив. По-скоро бавничко и тихичко си се побъркваме, когато подтискаме разни неща вътре в себе си. Знам, че на много хора им е олекнало по този начин. И аз съм първата, която ще вдигне ръка и радостно ще се развика: “Помага! Помага!” :)

Сигурно си права, но ти пожелавам да не ти се налага повече такава автотерапия, както и на останалите.
Поздрави :)))

Поздрав и усмивка за теб! :)
Благодаря ти за пожеланието! :)

Желая ти успех! :)

Наистина много помага. Бях на 24 г. когато за себе си открих тази терапия - сега съм почти на 50 г. вече. Но в трудните мигове на тогавашния си все още съвсем млад живот имаше неща които не можех да споделя с никого и устата ми не можеше да изрече гласно и една дума. Пълна безизходица. Тогава ми хрумна, че мога мислите и чувствата могат да се напишат. Слагах детето да спи, пусках си музика и пишех. Пишех всичко което ми минаваше през главата-пустотата, погнусата, предателството, мъката, дори псувните, сълзите.Всичко. Всичката чернилка след това истича, не е затворена в душата. След време го препрочитах всичкото и можеше и да се разплача, но вече тази черна дупка не беше така дълбока и засмукваща. Можех да се изправя и да поема въздух, можех да продължа напред.
Давала съм го като съвет на много мои приятелки - не знам дали са го пробвали, но се надявам, че са се вслушали в съвета ми. Все пак това, което пишеш си е много лично, но важното е, че помага.

Благодаря ти за коментара! :)

Браво на тебе! :)
(Това си е истински терапевтичен похват.)
А съзнанието си е добре да чистим редовно - като дома си, като тялото си.

Така си е. И за тялото май рядко се сещаме, но това е друга тема :)
Иначе...поогледаш се, поогледаш се наоколо в очакване на помощ, пък като не дочакаш, се сещаш за един девиз: "Направи си сам...щастие" :)

на тази терапия - blog.bg. Пишеш си работите в постове и след време като ти премине -айдееее Delete! и чиста работа. И сам си се чувстваш нов и прероден навярно!
Сигурно затова маса народ трие постове, закрива блогове или ги изоставя като напуснати къщи, без кьорав пост вътре. Хем и тука кой те знае и познава!
"Изокваш" се както казва Чудомир и пак ти олеква на душата.
Поздрави :)

Благодаря ти пак за коментара! :)
Така си е - с изтритите постове и закритите блогове.
В "по-немодерния" :) вариант има един "малък" нюанс - пречистващата сила на огъня...Но това е отделна голяма тема.
Поздрав и усмивка за теб! :)

Приветик, Ваня...**

Превед, клёвый чел! :)))))
Как там Кишинеу? :)*

Прехал вчера вечером в Казанлык! ;)))))

Весь день за рулем был, но... все хорошо! :)

Сегодня уже в форме! ;))****

Так держать! :))) Нас мало, но мы в тельняшках! Всегда! :))))
Ееей, да разведрим малко атмосферата в тоя пост, че на много хора май им става неоправдано тъжно като го четат :)

Благодаря ти за коментара! :)
Аз вече отдавна не пиша. Причината е същата, поради която ти пишеш все по-рядко.
Радвам се на твоето ученолюбие! :) Това според мен е единственият начин (анализът на собствените ни грешки) да престанем да ги правим и постепенно да се почувстваме единствените господари в нашето вътрешно пространство.
Идеята за смеха също е голяма работа. Сигурно на всички се е случвало като си спомнят някоя случка от миналото, сами да си се подсмиват: как съм могла (могъл) да се кахъря за такива неща? Ами има ли смисъл да чакаме и да се измъчваме с години, за да се посмеем някой ден на собствената си неправилна реакция? Не е ли по-добре на момента да погледнем по-философски и с чувство за хумор на ситуацията и да си кажем: абе как мога да се кахъря за такива неща? (някои съветват при това да си зададем въпроса:"Какво значение ще има тази ситуация за мен след 10 години?")
Поздрав и усмивка! :)

някой опитвал ли е да напише толкова много на лист хартия,невярвам.

а какво значи "толкова много"?
Някой се изпотява, ако трябва да напише половин страница, други тетрадки изписват...(вж. по-горе)

така накратко бих обобщил. Написаното освобождава, въодушевява, вдъхновява.
Житейски обков, старт за полет нов!
Поздрави за това, което си, за усещанията, осмислянето им, за позитивизма ти, умението да се съхраниш, а това значи, отново да продължиш, въпреки обстоятелствата, нещата житейски. А те, обикновено са палави, немирни...
Но, ти знаеш как да ги укротиш, да им стъпиш на врата. И лит, лит - да избягаш от тях.
Поздрави за това!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!