Подписах петицията за защита на т.4 чл.16 от Закона за народната просвета.
   http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html
  
     Хубаво начинание, по-добре от нищо, от мълчание.
     Но защо ли си мисля за ползата от това докато престъпникът си върши престъплението, ти да му разказваш колко не е прав.
    "Настояваме да не бъде погазвана Конституцията на Република България".
     Много мило, много интелигентно изказано настояване. 
     Все едно да виждаш как някой изрод се кани да изнасили майка ти, а ти да му настояваш: "Ама много ви се моля бе господине! Как може така? Това на какво прилича? Настоявам да не изнасилвате майка ми! Това е наказуемо! Вие потъпквате законодателството на Република България!" Дали това е най-подходящото поведение за момента? Или да се почувстваш скован от страх и безсилие дотолкова, че да не си в състояние нищо да направиш?
     Аз пък какъв грозен пример се сетих да дам...ц-ц-ц...Дали не ми го навя един от авторите в интернета, който беше отбелязал, че едно време по българските земи зурните и къдравите ориенталски звуци са се чували само когато е наближавал жизнерадостно ухиленият башибозук, готов да граби и насилва...А сега тези звуци заливат всичко, постоянно, навсякъде. И какво се случва ежедневно, ежечасно под този акомпанимент, ако не едно методично, непрекъснато изнасилване на нашата национална идентичност.  И още...мислите за тези, за които България е била "майка България", а не "тази страна"...Ееех, Българийо..."за тебе те умряха. Една бе ти достойна зарад тях. И те за теб достойни, майко, бяха"... Но това е било отдавна - толкова отдавна, че май вече няма значение...
  
       Не съм сигурна дали отпадането на държавните образователни изисквания за усвояването на книжовния български език автоматично означава, че той престава да бъде задължителен учебен предмет.Но сигурното е, че премахвайки държавните образователни изисквания,  държавните  управници открито заявяват: не ни пука как ще се усвоява книжовният български език!
       Те, разбира се, знаят, че единственото, което е съхранило българите като етнос, докато България е липсвала на политическите карти, е езикът и вярата.
        Тогава?
        Посланието им според мен не е ясно само на възрастовата група от пеленачета някъде до средна училищна възраст.

         Според статистиката в Украйна има около 300 хиляди българи - главно в Одеска и Зпорожка област. Потомци на българи, които по време на турското робство на цели села са бягали от турците - главно от Източна България - Сливенско, Ямболско,Варненско....Те и досега си живеят в изцяло български села. Езикът им е уникален - рай за фолклористите - диалекти, запазени такива, каквито са били и преди повече от век.
        Когато започнахме да се събираме българите тук, веднага обърнаха внимание, че моят български се различава от техния. Тогава някои за пръв път чуха, че има разлика между диалектен и литературен, книжовен език, че езикът се развива и променя с времето - почти лекция изнесох, слушаха ме с определен интерес. И веднага решиха: искаме да изучаваме книжовния български език! Направихме неделно училище. Естествено, аз бях учителката - като единствен филолог и като единствена "истинска българка" - т.е. от България. Събирахме се всяка неделя в едно училище, чиято директорка също се оказа с български корен и ни предоставяше територията безплатно. Пред мен седяха от второкласници до побелели жени и мъже. Колко жадно учеха! Как старателно пишеха домашните работи! Как децата рецитираха "Аз съм българче"! Чувствувах се направо като Рада Госпожина :)
    "Пътнико свиден, пътнико млад" е нашият "химн" :) Пеем я тази песен всеки път, като се съберем...Дали да не поканя Д.Вълчев и Л.Местан да видят очите на тези хора, когато пеят ...Когато играят хората и ръчениците и пеят българските народни песни...Когато, разговаряйки забързано, току се поправят например:ох, не "синкити", ами "всичките"  - така де, нали трябва да говорят на  книжовен български език...

     Та така...с усвояването на книжовния български език...
     Братя и сестри българи,страшно няма! Българският книжовен език, българщината няма да изчезнат! Те са живи - в Украйна, в Канада, в Испания...навсякъде по света...
     Но не ми се обръща езикът да кажа на тукашните българи /някои от които никога не са били в България и мечтаят за нея като за Рая/, че "нашата мила родна страна" вече я няма... Че при всяко следващо идване в България виждам все по-голямо запустение и цигания /в най-широкия смисъл на думата/. Всеки път - все по-ужасяващо...И че антибългарската, антинародната политика на властвуващите ми дават основание да мисля, че нещата са отишли вече твърде далеч и процесът е необратим.
     Дори в най-кошмарните си сънища не съм могла да си представя, че няма да искам да съм в България поради същата причина, поради която българите са се изселвали  от нея през турско - защото не са стопани в собствената си земя.

      Който иска да остане българин - идвайте при нас. Или - в Канада например...Свят широк...
      Децата ни ще учат книжовния български език, ще пеем българските си песни...Ще помним за Аспарух и Левски и ще разказваме на внуците си, че нашата родина някога е била там някъде далеч - в едно райско кътче на Балканския полуостров...
      И няма да ги пускаме да ходят там. Защото картината, която ще видят, няма да има нищо общо с това, което сме им разказвали...
        

Това не бива да се допусне:) Някои от нас не емигрирахме точно поради причината да не се затрие "корена":) Колкото и да сме последните мохикани или "и сам войнът е войн", се борим според силите си:)

Поздрави!

pozdravi za posta

Nanisanoto e prekrasno i kato tekst, i kato smisal, i kato ezik! P0zdrvlenia, roksolana!

ако не бе трагична, тази стихийна и безрасъдна подкрепа на инициативи би била смешна.

и още нещо. малцина осъзнават вредата нанесена на езика от безотговорното налагане като стандарт в говора на литературния език. след 10 години ще даваме луди пари за да изучим и съхраним красивите говори за бъдните поколения, но няма да стане номера.

Roksolana пише: Който иска да остане българин - идвайте при нас. Или - в Канада например...Свят широк...
Зависи като какво се поглеждам, чувствувам и оттам болката е по-голяма, по-малка или дори изчезва както е и дошла. Сама се ограничавам: повече като българка, по-малко като европейка, най-малко като човек на Земята. Защо да си предавам важност като човек на език от от тази или тази страна? Има езици от епохално значение и са умрели заедно с културата. Виж латинския език на пример. Доколкото ми е известно българите не говорят в същност собствения си език, а са възприели този славянски език.
За да се общува с всички хора на тази земя трябва един език, който се разбира от всички човеци. Кой знае? Може би едноезичеството лежи (пак) пред нас на нашата мила родна планета.

привет от Silence

Разбрах те. Хубави мисли.
Аз също си мечтая за времето, когато всички хора по земята ще разберат, че са просто хора и няма да се делят или противопоставят по националност (включително и езикови различия). Не знам в кой следващ живот ще го дочакам :)
А през това време нещата продължават да се случват тук и сега. И да носят напълно конкретни радост или болка.
Съмнявам се, че благородната цел на "държавниците ни", на които им е хрумнало въпросното решение, е да облекчат реализацията на лозунга "Всички хора са братя и граждани на света!"
Мисля си, че идеята за "единното човечество" е да създаде конгломерат не само от щъкащи насам-натам по планетата двуноги, а и конгломерат от духовни, културни ценности, които са уникални за всеки народ и биха обогатили и всички останали...
С какво българският етнос, вливайки се в това "единно човечество", може да обогати този културен, духовен конгломерат? С чалгата?
Един украинец, който още от соца си е влюбен в България и всичко българско, с гордост ми показваше своята колекция от дискове със "съвременна българска музика", подбрани от негов български приятел. Само чалга! Убийствена музика, дебилни текстове! Представителна извадка за "съвременната българска музика", направена не от Лютфи или Доган, а от един обикновен българин. Затова (и не само) казвам, че нещата са отишли твърде далеч...
Права си, че всъщност ако трябва да говорим за изконен, "протобългарски" да го наречем език, то от него в съвременния български са останали само няколко думи. Да, прабългарите, покорявали славянска до тогава територия и славянски народи, са се вляли в тяхното море и са възприели езика им, като с правото на завоеватели са му дали името на своя етнос.
Познаването на историята е хубаво нещо :)
Обаче колкото и да задълбаваш в историята и да си изясняваш корените на едно или друго, в края на краищата винаги се връщаш в "тук и сега" - с мисъл за бъдещето....
Аз на друго място бях писала, че абсолютно не е изключен вариантът да изчезнат българският етнос и българската култура (за която можем да си мислим, че с нищо не е по-велика от шумерската например или културата на маите).
Обаче - тук и сега - ми се свива сърцето от културната, духовната деградация на българите като цяло (Бог да поживи изключенията! :) Изпростялото си е изпростяло - независимо в коя страна живее и на какъв език говори. А културата засега (тъй като няма масова телепатична връзка между сапиенсите :) се осъществява главно чрез езика.
За това главно е постът.

Благодаря ти за коментара! :)