небето е в мен небето е във всяка моя клетка с безмълвието си бездънието си спокойно величие и непоколебима вечност залезите са в мен изгревите дъждовете и бурите ослепяващото и изгарящо слънце предутринната прохладна свежест понякога мъглата и влагата край сутрешното море от които косите ми стават лепкаво влажни но вече след час са попили слънцето и се развяват като черни огнени пламъци планините са в мен морето и безкрайната равнина зрялото жито и лавандулата виждали ли сте съседството на златно жито и цъфнала лавандула зад тях планината а над тях копринено турскосиньо небе това не може да бъде забравено както и мириса на този пейзаж пътят е в мен бясно отлитащ назад изпод колелата ръцете ти са в мен очите ти моите ръце протегнати към теб пространството е в мен а времето просто е решило да не бъде всичко е вътре в мен извън мен няма нищо тогава мислите ли че има нужда от думи просто мълча  

Надали...
Изглежда, мечтата ти за България е станала реалност през това лято...
Така дълбоко и силно обичаш своята Родина, че дано си имала щастието да я видиш, за да я обичаш все така, но и тя да зарадва голямата ти българска душа...
Поздрави за чудесно изразените спонтанни чувства и мисли!

Замислих се колко препЪващи са понякога препИнателните знаци...

В последния си постинг от 25.08. публикувах един превод на есето на Владимир Соловьов "Тайната на прогреса". Ще се радвам да го прочетеш.