С очи на изток, със сърце на юг

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.04.2008 15:27 - Балада за единака

Автор: roksolana Категория: Изкуство

Прочетен: 2436 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.04.2008 16:22

Благодаря на traychev за това, че ми показа това страхотно стихотворение :)

Изсмука слънцето снега от урвите.
Пропъди на веявиците воя.
Дъхти на пръст, на размразена пръст,
на корени, на злак, Вълчице моя!

Усещаш ли?... В земята бродят сокове.
По жилите пробягват жадни тръпки.
Бъди добра - не ме оставяй сам,
сред нощите ме мамят чужди стъпки.
А идат нощи, нощи! Неочаквано
замайват ноздрите нивя орани.
Далечно биле с неусещан дъх
гори гърдите като прясна рана.

Не чуваш ли? От бездната на нощите
долитат гласове. Зове усоя,
зоват листа. Не ме оставяй сам,
не ме оставяй сам, Вълчице моя!
В такива нощи сплетените повици
притягат гърлото ми в огнен спазъм,
изтръгват вой, сто века неумрял,
изтръгват зов, сто века неизказан.
На моя зов вълчица нейде в тъмното
отвръща премаляла и ме мами.
Отвръща друга, трета... И към тях
като насън повежда ме кръвта ми.
Тогава ти ме спри с милувки-мълнии!
Не спра ли, оглушал от повика и воя,
при себе си със нокти ме задръж,
със зъби ме задръж, Вълчице моя!

Добри Жотев

Нагоре

Тагове: балада,

Гласувай:

Подобни постинги

СТАРИЯТ ЧИНАР
Балада за любовта
Невероятна балада

Следващ постинг

Предишен постинг

Повдига ми се

Една гледна точка

Коментари

Няма коментари

Вашето мнение