*
*
*
Ще си остана все така дете,
едно дете наивничко, което
със възрастните няма да расте
и все ще попоглежда към небето...

И все така ще махам със ръце, 
опитвайки да литна там, нагоре;
и все ще се учудвам, че не са криле...
И само ще мечтая за простора...

Ще се задъхвам в възрастния свят...
Ще търся себе си в игрите със децата...
Не ще прекрача никога през оня праг,
отделящ ме от Детството,
                                                Летенето
                                                                  и Свободата...

Приятно се "лее" стихчето, но във финала малко се препънах... ;))

Поздрави! *