Едно момиче свиреше на флейта. 
   На тротоара, подминавано от забързаните хора.                                                      
   Слънчево,гъвкаво,усмихнато. 
   Озаряващо вечерната предпролетна улица с красотата си, с музиката си, с вдъхновението си.
   Един мъж стоеше пред него и го гледаше захласнат, леко навел глава настрани. Забелязах ги отдалеч, мислех,че е спрял за малко. Но той все стоеше и стоеше, в една и съща поза...
    Приближих се и пуснах своята монетка. Погледнах лицето му. Очите му светеха с една чиста,детска,вдъхновена светлина. Отминах бавно, все така заслушана в музиката. 
    Бях вече далеч, когато си помислих - дали все още мъжът е там. Но не се обърнах. Просто никога не се обръщам назад...Мигът остава в сърцето ми - това ми стига.

Представих си го... и изпитах странно вълнение...
Благодаря ти! :)

:)

беше пронизващо. Но не беше тъжно. Беше ми светло след това...
И на теб усмивки и поздрави отдалеч! :)

да ,това е мъгът...
понякога прекрасен , а понякога тъжен...
Понякога красив .....