Стоях си на спирката и си чаках трамвая.Видях, че зад мен и малко настрани стои едно съвсем младичко войниче.Когато дойде поредният трамвай и се изсипаха хората, отстъпих назад, за да могат да минават и се изравних с него.Забелязах, че ме гледа...ами да гледа. Изведнъж чух гласа му:"Честит наближаващ празник, госпожо!" Набързо се "огледах" с периферното зрение - на мен ли го казва?! И за 8 март ли става въпрос? Погледнах го в очите - искрен ли е? Май е искрен.Всичко това естествено става за секунди, не успях да се усмихна. Казах едно тихо "благодаря".Момчето ме гледаше сериозно, леко кимна... 
   След малко дойде моят трамвай. Чувствах, че ме изпраща с поглед... За кой ли път си спомних чичо Маяковски:"Мен ме обичат кучетата и децата". Е, мен и други ме обичат, но тези две категории си остават най-постоянните ми и горещи поклонници :) 
   Пак едно дете изпревари всички да ме поздрави... Започнах да си мисля защо го направи. После реших да не умнича, ами простичко да си се радвам :) Обичам да ми се случват съвсем неочаквани неща (пък дори и да не са винаги приятни) - придават вкус на живота...

подробности, пикантности, контрастите... Поздравявам те!! Отгоре на всичко ги разказваш с лекота!!! ;)

Благодаря ти за поздравлението! :)