Тези дни направо се преситих на филми за Втората световна война – и игрални, и документални. Тема, която винаги ми е била интересна. Като ученичка бях изчела всичко, което можех да намеря за войната. Сега като си спомням кои книги съм чела тогава, с малко тъга осъзнавам, че това е била само малка част от истината за войната, литература, която както и много други неща деликатно и умело или не чак толкоз ни е промивала мозъците и безкрайно ни е идеологизирала мисленето и представите… Интересно ми е как руснаците, украинците, белорусите и т.н. преосмислят и преоткриват собствената си история. И имат мъжеството да си го кажат... Че не всички са били герои…Че самите те са си взривили Крешчатик (главната улица на Киев) и Успенския събор, а не немците, обвинявани за това десетилетия наред… Че войниците и офицерите, имали неблагоразумието да попаднат в плен (а не да се гръмнат, за да избегнат подобна участ) са били приравнявани към “враговете на народа” от края на 30-те – началото на 40-те години и са гниели също като тях в сталинските лагери…Че на окупираните територии на много места са посрещали немците с хляб и сол и с цветя… Че Хитлер просто е изпреварил Сталин с един месец – Сталин се е готвил (и армията заедно с него) изключително за настъпателни действия, а не за отбранителни – с цел да бъде разширена Съветската империя на запад и постепенно в целия свят…И още стотици факти (именно исторически факти, а не слухове) – една различна война, една различна история…Празникът също е различен. Ден на победата ли, на Европа ли ще го нарекат, остава си историческият факт – това е денят на капитулацията на фашистка Германия. За мен лично той си остава денят, в който си мисля – без намесване на политика, доктрини и идеологии - за загиналите…Казват, че войната свършва, когато са погребани останките на последния загинал. Непогребаните останки на загиналите във Втората световна война са стотици хиляди… Спомням си как всеки 9 май с приятелката ми се качвахме на Бунарджика и подарявахме цветя на Альоша…И сега бих му подарила цветя, ако не беше толкова далеч от мен. Въпреки преосмислянето на историята… Милионите войници и офицери загинали в тази абсурдна война – те какво са виновни и как могат да бъдат приравнявани към шизофреничните вождове? Пред паметник на Сталин или Ленин никога не бих сложила и стрък трева… А паметникът на обикновения войник … напомня ни (ако не сме заслепени от някаква абстрактна ненавист), че такива мъченици е имало десетки милиони (ех, тези цифри! “Смъртта на един човек е трагедия, на милиони – статистика”). А без памет какво може да бъде бъдещето ни? Гледам паметниците им, а после очите на връстниците им, доживели до днешния ден, оцелели в ада, окичени от горе до долу с ордени и медали…Очи, в които на 9 май има все по-малко гордост от това, че са се оказали победители и все повече мъка – за това ли се борихме? И все повече осъзнаване, че са били мъъъънички пешки в играта на двамата най-големи умопобъркани сатрапи в историята на човечеството.

че си написала пост по тази тема.....

Присъединявам се към чувствата ти - съпричастен съм...

... Но това, което каза Ющенко за бандеровците - неам нерви, не мога да го гледам този човек: толкова лицемерие на едно място има само у Ю. Тимошенко... а другият Виктор (Янукович) е просто прост човека и по съм склонен да му простя - е, може и да не съм прав или да съм прекалено субективен, но ми се искаше да споделя с човек, който ще разбере за какво говоря...

... Приятна вечер, лека нощ и... светло утро утре - на 11 май! ;)

Прегръдки! ;)**

За съвременните политици няма да говоря, защото чувствам, че ще се сбием :)))

Колкото до бандеровците.....ееех, Кире,Кире, това е толкова болезнена и противоречива тема. Ще ми се да кажа нещо по нея, но е доста трудно във формата на коментар...Украинците, които са се осъзнавали като народ, столетия наред са нямали своя държава, като естествено са се стремили към това. Или Литва, или Полша, или Русия са владеели земите им. През 1918-1919 год. са обявили автономност (при това много са разчитали на помощта на немците), но тя е била набързо премачкана от болшевиките (и досега се чувства една полуистерична невъзможност от страна на Русия да приеме този факт - как Русия и Украйна изобщо може да са две отделни страни?!) И оттогава - тотална русификация (което в интерес на истината на вълни е имало и през "царско време"), пълно подчиняване на националните интереси на имперските и т.н. Познай на патриотите украинци колко им е харесвало това? Винаги са съществували т.нар. "националисти", които КГБ и партията са унищожавали както са могли (а те много хубаво са могли и са се стараели). "Националистите" са мряли в лагерите и през 80-те години! При това - естествено! - до голяма степен това е бил цветът на украиноезичната интелигенция - поети, писатели - сега вече ги учат в училище. По време на Втората световна война пак е пламнала надеждата (само дето с Хитлер са забравили да се посъветват) на част от украинците, че ще могат да се отделят от Русия и от болшевишката власт и да станат самостоятелна държава. Казвам "на част", защото към това време (през 20-те, 30-те год.) значителна част от мислещото и потенциално активно местно население е вече зад полярния кръг - в архипелага ГУЛАГ или с милиони е измряло по време на т.нар. "голодомор", изкуствен глад, организиран от централната власт в Москва (това, че процесът е бил предварително и много добре организиран, вече е признат от историците факт. Има предостатъчно документи, виждала съм с очите си съдебни дела от това време, където присъдата е "за канибализъм"). И на мястото на тези така удобно изчезнали милиони хора са пристигали милиони от другите републики, най-вече от Русия - работна ръка за индустриализацията. И на тях естествено не им е пукало за украинската национална идея. Сега потомците на това руско население са главно на изток, (Донецк, Луганск, Харков и областите им - предимно рускокултурни и рускоезични)(Янукович :), а "истинските украинци" са на Запад (Ужгород, Лвов, Черкаси и т.н. - украиноезични)(Ющенко :). И по време на войната вече е било това изкуствено деление на Източна и Западна Украйна, в която са действали бандеровците. И пак опираме до мъничките пешки в голямата игра. Трепали са се като в класическа гражданска война. Едните - за независима Украйна и против болшевишката власт, другите - за Съветския Съюз и за съветската власт. Кой от тях е прав, кой е крив? Не оправдавам никого, и двете страни са правили ужасяващи неща. Не говоря и като "украинска националистка", защото по определение не мога да съм. Но лично аз разбирам Ющенко какво иска да каже, когато обявява, че всеки, загинал за свободата на УКРАЙНА има право на почит. Много народ по тоя начин се оказва в един кюп и ветераните от съветската армия инфаркт ги хваща, като се видят в тоя кюп заедно с бандеровците... Потомците на "украинските националисти" пък не могат да си се нарадват на независимостта...
Доста подробно по темата: http://www.tim.net.ua/upa/uparus.htm

подробния коментар....
Всъщност, тези "факти", са ми известни - да кажем, общо взето (макар че, на практика - всичко). Това, обаче, не може да промени мнението ми, че когато Ющенко защитава "националната идея", той, по такъв начин, работи в полза на западните стратези и политици (и нека го кажа направо - в полза на САЩ). Това е толкова очевидно, че направо дразни дори мен, който не само по определение, но и въобще, не е украинец...
... Боли ме, ако мога така да се изразя, от късогледството както на руските така и на украинските лидери, които така широко се "отварят" за западните идеи и култура и са готови да разтурят страните си - в случая Украйна е много лесно да я разцепят на две, а Русия на три държави - а веднъж като се почне... инерцията ще бъде голяма...
Надявам се си чела идеите и/или някои от книгите на Сбигнев Бжежински: нека не забравяме, че той повече от 30 години е съветник на президентите в Белия дом (имам предвид в САЩ) - особено книгата му "Голямата шахматна дъска", в която има подробни планове и карти за разтурването на СССР, Русия и Украйна...
... Учудвам се колко лесно се спекулира с "националната идея", докато "зарубежные счета" на управляващите набъбват и подсигуряват семействата си поколения напред...

... Майната му на такъв патриотизъм и национализъм - защото всичко това е псевдо!! Или по-точно казано - чист популизъм!!!!

... Да... за "голодомора" имам и друга инфо - от първа ръка при това, а не от "документи"!!

И накрая, един глупав въпрос:

Би ли ми казала в коя страна по света "националистите" и/или носителите на "националната идея" (имам предвид такава национална идея, която лежи на ЕТНИЧЕСКА ОСНОВА), както и да се наричат, са допринесли за благоденствието на страната си?

И обратно: какво пречи на САЩ, когато са мултинациолнална страна, но всеки нарича себе си "американец", а формулираната "национална идея" няма нищо общо с етническия произход?

Поздравииии! ;))*

И нещо като продължение на поста ми...
Потресе ме един нов филм за войната - "Последният бой на майор Пугачов". Отдавна на бях плакала на филм! Препоръчвам го на всички - различната война...Евала на всички, които са го снимали! И най-вече - на Варлам Шаламов - филмът е по мотиви на неговите "Колимски разкази". Имал е мъжеството и майсторството да пише неповторимо на една изключително трудна тема.

Кире, няма да ти опонирам за нищо. Съгласна съм с теб - и за популизма, и за етническата основа, абе за всичко.
Коментарът го писах не за да отворя очите - на теб и тези, които знаят добре темата, а по-скоро за да покажа две гледни точки, две противоположни сили, които са съществували и продължават да съществуват, като везните се накланят ту на едната, ту на другата страна...И това продължава да е трагедията на няколко десетки милиона обикновени хора, които се джафкат помежду си, без да си имат най-малка представа (и в голямата им част много и не ги интересува), че това може би е планирано от Бжежински или който и да е там...Повече ме интересуват "малките хора" и не обичам по принцип да говоря за политика. Тя си е според мен една голяма мръсна игра (и във всяка отделна страна, и в световен мащаб).
Благодаря ти за емоционалния отзив! :)*

"не обичам по принцип да говоря за политика. Тя си е според мен една голяма мръсна игра (и във всяка отделна страна, и в световен мащаб).
Благодаря ти за емоционалния отзив! :)*"

... Такава е - политиката... Ама ти, ако не искаш да имаш нещо общо с политиката, това не значи, че обратното е също вярно... :)))

А отзивът не може да бъде без емоции, защото тези неща дразнят...най-малкото...

Благодаря ти за минидискусията - оценявам партнирането ти!! ;)**

Политиката ако иска да има нещо общо с мен - това си е неин проблем :)
Слънчеви и усмихнати почивни дни ти желая! :)*

... В неделя пътувам с колата си за Кишинев...:))))

Така че, надявам се да бъде слънчево и усмихнато, както ми пожелаваш! ;)***