“…Какво означава да следваш Съдбата Си? Това 
е нашето най-висше предназначение, пътят, който 
е приготвил за нас Господ тук, на Земята. Всеки 
път, когато правим нещо с радост и удоволствие 
ние следваме Съдбата Си. Обаче не всички имат достатъчно мъжество, за да вървят по този път, стремейки се да се срещнат със своята заветна мечта. 
   Защо не се сбъдват желанията и мечтите на всички хора? Пречат четири препятствия. Първото 
е това, че на човек от ранните детски години му внушават, че това, което на него му се иска най-много е просто неосъществимо. Той израства с тази мисъл и с всяка преживяна година душата му все повече се покрива с кората на многобройни предразсъдъци и страхове, преизпълва се с чувство за вина. И веднъж настъпва моментът, когато желанието да следваш Съдбата Си се оказва погребано под тежестта на това бреме и тогава на човек започва да му се струва, че той окончателно е изгубил усещането за своето висше предназначение. Макар че всъщност – разбира се – то както и преди живее в душата му. 
   Ако на човек все пак му стигне мъжеството да извади своята мечта от дълбините на душата си и
 да не се отказва от борбата за осъществяването й – тогава го очаква следващото изпитание: Любовта. Той знае какво би искал да постигне или да изпита в живота, но се страхува, че ако остави всичко и последва след мечтата си, ще причини болка на близките си. Това означава, че човек не разбира, че Любовта не е преграда, не пречи, а напротив – помага да вървиш напред. И този, който наистина 
му желае доброто винаги е готов да му помогне, 
да се опита да го разбере и поддържи по пътя му.      
   Когато човек разбере, че Любовта не е преграда,
 а е помощ по пътя, го дебне третото препятствие: страхът от неуспехите и пораженията. Този, който 
се бори за мечтата си, страда по-силно от другите, когато не успява, защото няма право да си послужи с известното оправдание: “е какво пък, не ми се и щеше чак толкоз”. Много даже му се иска и той разбира, че всичко е поставено на карта. Съзнава и това, че пътят определен от Собствената Съдба е толкова труден, колкото и всеки друг. С разликата, че “там именно ще бъде сърцето ти”.Затова Воинът на Светлината трябва да има търпение, което му е толкова необходимо в трудните моменти на живота и да помни, че цялата Вселена способствува това негово желание да се осъществи, макар и по най-загадъчен за него начин. Ще попитате: а толкова ли са необходими пораженията? Необходими или не – те се случват. Когато човек започва да се бори за осъществяването на своите мечти и желания поради липсата на опит прави много грешки. Но в това е и смисълът на битието – седем пъти да паднеш и осем – да се изправиш на крака. В такъв случай – ще попитате – за какво ни е да следваме Съдбата Си, щом заради това ни предстои да страдаме повече от всички останали? Затова, защото когато неуспехите и пораженията останат зад гърба ни – а те в края на краищата непременно остават зад гърба ни – ние постигаме усещането за едно пълно щастие и започваме повече да вярваме на самите себе си. Все пак дълбоко в душата си ние вярваме, че сме достойни с нас да се случи нещо необикновено. Всеки ден, всеки час на нашия живот е момент в едно Славно Сражение. Постепенно ние се учим да възприемаме с радост и да се наслаждаваме на всеки миг от живота. Силното страдание,което неочаквано може да се стовари върху ни преминава по-бързо от по-слабото, което ни се струва по-поносимо: едно такова страдание може да продължава с години, то постепенно и незабележимо за нас започва да разяжда душата ни, докато непреодолимото чувство на горчивина не се засели там окончателно, помрачавайки живота ни до последните му дни. 
   И така, когато човек е извадил своята мечта от дъното на душата си и много години я е подхранвал със силата на своята любов, без да забелязва раните и белезите след изключително трудната борба за осъществяването й, изведнъж започва да забелязва, че това, което така дълго е желал, вече е съвсем близко и във всеки момент може да се осъществи – може би даже утре. 
   Точно на този етап го очаква последното препятствие: страхът пред осъществяването на мечтата на целия му живот. Както е писал Оскар Уайлд: “Хората винаги разрушават това, което най-много обичат”. И това наистина е така. Самата мисъл, че във всеки момент ще се сбъдне това, за което човек е мечтал цял живот, понякога го изпълва с чувство за вина. Оглеждайки се наоколо, той вижда, че мнозина така и не са успели да постигнат желаното и тогава започва да мисли, че той също не е достоен. Човек забравя колко неща е трябвало да преживее, да изстрада, какво е трябвало да жертва в името на мечтата си. Случвало ми се е да срещам хора, които следвайки Съдбата Си са се оказвали буквално на две крачки от заветната цел, към която са се стремили с цялата си душа. Но в последния момент са правели сума ти глупости и като резултат целта, до която е било съвсем близко така си е оставала недостигната. 
   От всички четири препятствия това е най-коварното, защото то е като че ли обградено с някаква аура на святост – отричане от радостта на постигането и от плодовете на победата. И само когато човек осъзнава, че е достоен за това, за което така страстно се е борил, той става оръдие в ръцете на Бога и му става ясен смисълът на своето пребиваване тук , на Земята” 

   Паулу Коелю. Из предговора към руското издание на “Алхимика”.

"това, което на него му се иска най-много е просто неосъществимо"

"Любовта"

"страхът от неуспехите и пораженията"

"отричане от радостта на постигането и от плодовете на победата"

... Погледни ги! Те ли са? Наистина ли?? Това препятствия ли са????

Мнооого ми хареса, че си публикувала това!!! ;)

Поздрави, дружке! ;)*********

удоволствие е да чета постовете ти, винаги са интересни и полезни, имам само една молба-забележка - да използваш по-голям шрифт, че ми изтичат очите по монитора :)

За мен това не са препятствия. Вече :) За теб както виждам - също :)
Но за страшно много хора са. И това се вижда на всяка крачка.
Според мен НАЙ-ГОРЧИВОТО и сложното от тях е любовта. Когато трябва да избираш дали да вървиш по своя си път и да следваш мечтата си, целите си или да вървиш по общия ви път с човека, който уж те е обичал. И който в един момент може да ти каже: "абе ти луд ли си? какво още искаш? за какво ти е всичко това? това е невъзможно, не се опитвай да надскочиш себе си..." и т.н. и т.н. И е много трудно понякога да разбереш с разума си и да приемеш със сърцето си, че щом звучат тези вопли, значи той просто не те обича. А просто се стреми да запази привичния си комфорт.Но това май вече е тема за отделен пост ;)))

:))))) Мило, това е и моята молба-забележка към компютъра ми...но засега нямам нито време, нито възможност да се човъркам с форматирането. Което, както се вижда от постовете ми - явно не е наред... :(

Редактирано 16.06.: Е,вече всичко е наред :)