Разказ на една 85-годишна жена. На смъртно легло, но запазила ясния си ум и чувството си за хумор...

   "Ако можех да изживея живота си отново, бих се постарала да направя много повече грешки.Вече нямаше да съм толкова идеална.Щях да се отпусна. Щях да стана гъвкава. Щях да се държа по-глупаво, отколкото през вече преживяното пътешествие. Всъщност сега са ми известни много малко неща, към които бих се отнасяла сериозно. Щях да бъда по-безумна. Щях да бъда не толкова трезвомислеща.

    Бих използвала повече шансове. Щях повече да пътешествам, да се катеря по планините, щях да преплувам повече реки и да посетя повече места, където така и не успях да отида. Щях да ям повече сладолед и по-малко фасул.

    Щях да имам повече реални проблеми, но по-малко - въображаеми!

     Знаете ли, аз бях една от тези хора, които час след час, ден след ден живеят мислейки за предпазливостта, благоразумието и здравомислието. О Боже, в живота ми имаше толкова мигове; и ако само можех да повторя всичко това, те щяха да бъдат много повече - миг след миг.

      Аз бях една от тези, които никога не излизат от къщи без шлифер, термометър, чаша,шише с вода и парашут. Но ако можех отново да повторя всичко това, щях да пътешествам с празни ръце.

       ...Щях да ходя боса от ранна пролет до късна есен.

       Повече щях да се возя на въртележки, щях да посрещна повече изгреви, щях повече да играя с децата - само ако можех отново да изживея живея живота си.

        Бедата е там, че аз не мога..."

        Из книгата на Адам Дж. Джексън "Десетте секрета на щастието"

:)

Никога не е късно да се усети всичко, което ни предлага нащшия илюзорен свят...Ще се родим пак и ако се постараем ще запомним, какво сме си обещали в последните мигове за следващия живот.

Страхиле, разбира се, че има време :)
Номерът е как човек да посрещне достатъчно осъзнато смъртта, така че да си обещае нещо...Ако е в състояние да го направи, то и спомнянето в следващия живот не е проблем, става си естествено...