Посвещава се на  locke, veras  и всички, които не искат да бъдат маймуни (или фикуси) :)


Наричат го още "ефектът на стоте маймуни"...
Преди около 40 години японски учени провели  експеримент на група малки островчета в Индонезия. На брега, в пясъка оставяли батати (сладки картофи), които били истинско лакомство за местните маймуни. На които се налагало преди да си хапнат, хубаво да изтръскат и избършат пясъка. В един момент на една от маймуните на един от отровите й омръзнало остатъците от пясъка по батата да й скърцат по зъбите и (все се чудя дали тя е имала най-висок IQ или причината е другаде :) отишла и го измила в морето. По пътя на елементарното подражание това започнали да правят и другите маймуни. Най-интересното е, че когато броят на миещите бататите маймуни прехвърлил сто, постепенно същото започнали да правят и маймуните на другите острови. Което вече не може да се обясни с подражание, тъй като те не си плували на гости от остров на остров.
Т.е. идеята, възникнала в съзнанието на "единичен екземпляр", разпространявайки се постепенно в съзнанието на все повече и повече екземпляри, достига определена критична маса, която прави възможно преминаването на целия вид на едно ново стъпало на съзнание.

Затова...
Скъпи приятелю, когато се чувстваш сам, малък, безпомощен да промениш реалността, която те заобикаля, спомни си за стоте маймуни :) Ноосферата няма почивен ден. Не гони светлите мисли от съзнанието си, а знай, че някъде на съседен остров в житейския океан, в друга държава, на друг континент, а може би в съседния блок  други хора са на една вълна с теб...И се натрупва критична маса.


А нижеследващото е прочетено тук: http://www.xnetbg.com/special/matrixsecrets/

"Хората се разбуждат и една от причините е синдромът на стоте маймуни. Всеки един, който се събуди и започне да се пита, да създава една различна реалност и да прозира илюзията, влага това познание в “колективното несъзнавано” - синдромът на стоте маймуни. Дори половината хора да го направят, те ще тласнат човечеството в друго състояние на възможна реалност. Сега все повече хора се събуждат и когато хората казват: “Не мога нищо, аз съм просто един Джо Пъблик”, промени тази реалност и я добави в колективното съзнание и други хора, които не са преживели подобни неща и не са чели такива книги, ще 
получат спонтанен достъп до това познание и спонтанно ще започнат да виждат неща, за които не са чели, но могат да видят. Сега по целия свят се изявява синдромът на стоте маймуни и с всяка изминала седмица се пробуждат все повече хора, които започват да прозират илюзията. В ход е едно пробуждане, което ще промени този свят от затвор в рай и това ще стане, докато сме още живи. Тъй като сме свързани, можем да вложим 
това познание в колективното и да го направим достъпно за всекиго, като не правим нищо друго, освен да преобразим себе си. Тогава къщата от карти ще се срути. Тя ще се срути през нашия живот и сега наблюдаваме агонията на онова, което ни управлява и отчаяно се опитва да удържи властта си над човешкия ум, но то вече е обречено. Ние ще преобразим този свят от това, което е бил толкова дълго - затвор за ума - в един рай, просто като си върнем умовете и изявим една различна илюзия, нищо повече.

Ще завърша с мисълта на един велик комик, който почина през 1994 г., много тъжно, казва се Бил Хикс, велик човек... Бил Хикс бе един много проницателен човек, който виждаше много неща, но ги преодоляваше с хумор, който може да е много могъщо оръжие. Той вземаше разни вещества, които го отвеждаха в други измерения. Ето какво казваше той за естеството на реалността в този свят: 
“Материята е просто енергия, кондензирана до ниска вибрация. 
Ние всички сме едно съзнание, субективно преживяващо себе си. Смъртта не съществува, животът е само един сън, а ние сме представата за себе си. Там е разковничето.”

Това, в което се състои цялата манипулация, е манипулация на 
представата на човечеството за себе си. Ние сме обикновени, 
безсилни, създадени по нечия воля - това искат да повярваме. Ние 
можем да си възвърнем въображението и да изявим една 
реалност, изразяваща кои действително сме ние – безкрайна 
сила, безкрайна любов, безкрайно познание, безкрайно 
осъзнаване, безкрайно знание. Това е съдбата ни и трябва само
 да го помним.

 Безкрайната любов е единствената 
истина, ВСИЧКО друго е илюзия!

Дейвид Айк, "Тайните на матрицата"

 

Благодаря ти:)

В един от последните си постове споделих мисълта, че заедно се получава като се съберат хората един по един... или маймуните в случая :)

Мисълта е енергия, а енергията следва мисълта :) поздрав за поста!

shazam

Поздрав и усмивка! :)

Точно този твой пост ме подтикна да напиша моя :)

и се променя целия свят ;) Има много още да трептим, докато го променим сериозно! Но пък сме започнали :)

ще трептим, какво ще правим...нали затова сме тука :)

Артър Кларк описва подобно нещо в "Една одисея в космоса през 2001 г". ;)

Поздрави, Ваня! ;)*
... Много приятен е блогът ти!!!*

някой ми го беше казал за плъховете.
все едно.

аз трудно вярвам на подобни неща...:)))
съмртта я има и добре че е така... :) сещам се за едно от приключенията на Гъливер в страната на безсмъртните...

Благодаря ти за коментара!
Какво друго може да се очаква от един човек на точните науки?... :))
Като го дефинират по научному и го опишат по математически път с купчина формули, непременно ще ти съобщя! :)))
С най-добри чувства! :)

То и аз вярвам на формули, но защо да нямам и други видове вяра :)

Кой казва, че не можеш да имаш? :)
Не е то до ученост или не...
Различни възприятия, начин на опознаване на реалността...

:))роксолана,
(приятно е че ме поднасяш:)))
доколкото разбирам, те са го доказали експериментално че е така. Без формули. Има и такива методи - пак научни. Доказателство по емпиричен път. Ако всичко е направено коректно... т.е. ако по някакъв начин не се докаже, че хората предават информация на маймуните... или знам ли... ако не се докаже, че маймуните са имали тези знания априори - като историческа памет в ДНК....

Преди време наблюдавах приливите и отливите. Това е нещо невероятно - океанът диша!... Разбира се емоционалната страна на въпроса е доминираща... Не можеш да гледаш спокойно това дишане...
Но на човек не може да не му правят впечатление и други неща...

Например има чайки - най-обикновени чайки, които обаче правят някакви странни полети... Издигат се и после бързо се спускат!...
Оказа се че си имат един номер при отлив - вземат си стрида или раковина, издигат се и я пускат върху някоя скала, после отиват да си я папкат...

Преди много време имаше една криминална поредица с П.Поппандов и Любен Чаталов("Опасен чар" с Т.Колев е един от филмите) - там имаше един "сериен убиец", който убиваше пътниците седнали до една каменна чешма край пътя... И винаги оставяше своя "знак", подпис - костенурка! Загатката беше жестоха, заподозрените се държаха много подозрително... дори май арестуваха един - но убиецът с костенурката продължаваше черната си серия... Оказа се че е един балкански орел... Неясно от къде той беше усвоил тази техника... или я беше открил, като случайно е изтървал костенурка и после с изненада открива, че тя е разфасована... Или... те орлите нали живеят дълго, би трябвало все нещичко да научават с пилешкия си мозък... или пък дядовците им да го предадат по някакъв начин.

Отделно, е доказано че дори мъртвата материя има памет. "Водата помни!" - това го е доказал българин.

Иначе, може би ти схващам посланието... (макар и с обременен от точните науки мозък) ..."Imagine" на Джон Ланън ми е от любимите... А понякога май всеки се изкушава да си мисли, какво ще стане ако... напр. "До всяко добро същество, застане поне още едно" - е тук вече като човек на точните науки мога да направя едни изчисления, от които да ти падне шапката - за нула време земята се пълни с добри същества... И почват да се конкурират жестоко в правенето на добрини...
Вестниците направо фалират, изгарящи от жажда за някаква злинка, злоупотребица или някакво нещастийце... А добрите същества си живуркат в скука и дори не успяват да осъзнаят безсмислието на своя изпълнен с добрини животец...
Лоши имало единствено в приказките... Те били толкова истински и симпатични - Кумчо Вълчо, Кума Лиса... Карабас Барабас...
Дечицата тайничко си мечтаели да са лоши и "до всяко лошо същество, да застане едно още по-зло"... и тогава ще настане такъв интересен живот, че само си викам "Дано!"...

Предполагам, че някой някъде се е сетил да направи математически модел на ситуацията... Тогава човечеството трябва да се бори не само с озоновата дупка и глобалното затобляне, но и със собствената си доброта... Милото човечество! :)))

Сага пък се сетих за вълците в канада... до 60-те години са ги отстрелвали свободно, сега пак ги стрелят но под контрол - щото били нужни.

Или пък за северните елени. Северните елени живеят на стада - сещаш се.:)) Стадото си има лидер. До 60-те години, човекът селективно трепе лошите лидери, като"поставя" начело на стадото №2 - обикновено някой силен добряк, с когото хората могат да се спогодят - макар и диви северните елени имат стопанско значение и разходите по добиване на месо и кожи се намаляват...

Но до известно време. Оказва се че, подбраните от хората водачи, не спомагат за жизнеспособни стада. Т.е. прирастът намалявал - съответно и печалбите. Оказало се че по-буйните водачи в крайна сметка дават по-добри стопански резултати...


Интересно нали?!... Не!
Още по интересно е... През 60-те години беше бумът на отстреляни лидери - революционери... Патрис Ломумба, Че Гевара... (дали ще е коректно да поставя и Дж.Кенеди се замислям...)... Май едва Бил Клинтън официално забрани на ЦРУ да отстрелва лидери - това е 90-те години... Ау!

Може би си любопитна да знаеш, че всички човешки същества на земята могат да се поберат в Софийското равно поле, ако ги наредим едно до друго - представяш ли си?!
Ар ю имеджин?!
:)))

Е това вече е приказка!:)))
Обожавам хората на точните науки,които имат чувство за хумор и очи и уши за дишането на океана :)

"за нула време земята се пълни с добри същества..." - Чак толкова ли пък "за нула"? И това сигурно при условие, че злото се е издухало от тая планета...

"А добрите същества си живуркат в скука и дори не успяват да осъзнаят безсмислието на своя изпълнен с добрини животец..." - ето защо все пак е нужно злото :) - за равновесие и сравнение...за да придава някаква ценност на доброто...

Колкото до маймуните... :))
Интересен въпрос - може пък те действително да възприемат информация от хората...интересно как става този обмен, ако изключим чисто поведенческото подражание...

За балканския орел се посмях :)))

За лидерите даже не започвам да обсъждам, защото като се отприщя по темата...не мога да спра :(

Благодаря ти! :)

Благодарение на такива хора като вас и такива маймуни като мен човечеството е прогресирало!

Животът понякога наистина ни прави на маймуни...:) НО
Не е срамно да си на колене (никой от нищо не е застрахован в този живот). Срамно е да не се опитваш да станеш. Точно това ни прави хора...въпреки всичко!
Поздрав и пожелание за сбъдване на всички мечти! :)