"Дойде ми" на руски това стихотворение в главата. Е и какво от това. Не върви някак си  да го изгониш и да му кажеш "Ела ми на български, тогава ще те приема!" :) Авторски превод няма и да направя никога сигурно...

Я - Змея,
сбрасывающая 
кожу за кожей.
Я - несломима,
гибка
и сильна.
Не пытайтесь
меня образумить -
не стоит.
Я - не подвластна
законам
земного бытия.

Несчастье? Удача?
Находка? Потеря?
Просто - жизнь...
Которую 
надо жить.
Вновь.
"Мой город - планета,
моя страна - Вселенная,
мой единственный язык - Любовь".

Я - Змея,
сбрасывающая 
кожу за кожей.
Извиваясь,
постоянно
кусаю свой хвост.
Не находим
общего языка?
Не удивляйтесь!
Ведь единственный
мой язык -
ЛЮБОВЬ!

А как нежно може да съско-свири "змията" и да те омайва, докато хипнотизиращо те гледа в очите, знам от опит: отглеждам една попораснала вече змиичка - малкия ми син:)) Вярно е, че вашият език е любовта - никога няма да нараните другия, по-скоро ще се хапете за опашката:))

Поздрави за стиха и състоянието!
:))

Благодаря ти :)

:))))))))Радвам се за сина ти и за теб покрай него ;)
Ама дали има разлика между женска и мъжка "змия"...? :)

Не мисля, че душата има "пол":)) А любовта винаги извира от душата:))

Позволявам ти обръщението :)))))

Абе туй "душата няма пол" - добре...но е нож с две остриета...не е последното, което е допринесло за всичките тези женоподобни мъже и мъжеподобни жени наоколо...голямо успокоение си е...

Освен душа, човек има и дух, и характер,и неща, които възприемаме като "мъжественост" и "женственост"...
И тъй като говорим конкретно за любовта...Не бих искала да съм обичана от мъж, който ми се гали повече и от дъщеря ми,а не е способен да поеме отговорност, която един обичащ мъж би било естествено да поеме...Колкото и в големи количества да извира тази любов от душата му...
Това така..."размисли на тема..." :)

докато си почивам от ужасната хибридна природа на европейското гражданство, да доразвия какво аз имам предвид:

Душата няма пол, тя е емоционален посредник. Духът - за мен - също: там нещата са кристално ясни, може би?:)) Човекът е средище на бурите на времето и поемането на отговорности, независимо от "мъжката" или "женската" си дреха. Пък и така ми се е случило, че в един и същи човек съм наблюдавала и от двете - безволието и прекалената самоувереност/прекомерно поемане на отговорност с риск дори насилствено да я налагаш на останалите:))
Мисля, че зависи от темите, които се "разиграват". Понякога е по-лесно да поемеш отговорност за света, а да не ти достигне сила да го направиш за... най-близките си или... за себе си:))

Но това му е хубавото: всеки следващ път...по нов начин...да изпиташ себе си и докъде си стигнал, коя част от себе си откриваш или разгръщаш...колко още и къде не ти достига.

Айде, чао засега.
До скоро!

"Понякога е по-лесно да поемеш отговорност за света, а да не ти достигне сила да го направиш за... най-близките си или... за себе си:))"
Златни слова! :) Както и следващите: "всеки следващ път...по нов начин...да изпиташ себе си и докъде си стигнал, коя част от себе си откриваш или разгръщаш...колко още и къде не ти достига"

До скоро! :)