«Който нищо не знае, нищо не обича. Който нищо не умее, нищо не разбира. Който нищо не разбира, е безполезен. Но който разбира – обича, забелязва, вижда...Колкото повече знания изисква нещо, толкова по-силна любов поражда...който си мисли, че всички плодове узряват едновременно с ягодите, не знае нищо за гроздето”. Парацелз         Изкуство ли е любовта?    Изкуство ли е любовта? Ако е така, значи тя изисква знания и усилия. Или пък любовта е приятно усещане, чието преживяване е въпрос на шанс – нещо, в което „хлътваш”, ако имаш щастие?     ...Повечето хора виждат проблема за любовта преди всичко като това да бъдат обичани, а не да обичат, да са способни на любов. Оттук, въпросът за тях е как да получат любов, как да станат привлекателни.     ...Повечето хора в нашата култура под привлекателност разбират именно смесицата от популярност и сексапил.     ...Цялата ни култура се основава върху ненаситния стремеж към купуване, върху идеята за взаимно изгодна размяна...Тук „привлекателен” обикновено означава хубав набор от качества, популярни и търсени на пазара за личности....Така или иначе, чувството за влюбване се развива обичайно само по отношение на такива човешки качества, които са в обхвата на собствените ни възможности за размяна.    ...Смята се, че да обичаш е лесно, но че е трудно да намериш подходящия обект, когото да обичаш или който да те обича.    ...Тази нагласа – че да обичаш е най-лесното нещо – продължава да бъде преобладаваща представа за любовта, въпреки множеството доказателства за противното.    ...Любовта е изкуство, също като живота; желаем ли да се научим да обичаме, трябва да действаме по същия начин, както ако желаем да усвоим всяко друго изкуство...    ...Въпреки очевидните си провали, хората в нашата култура толкова рядко се опитват да усвоят това изкуство: въпреки дълбоко вкоренения копнеж за любов, почти всичко останало се смята за по-важно от любовта – успехът, престижът, парите, властта. Почти цялата енергия използваме, за да научим как да постигаме тези цели, и почти никаква – да изучим изкуството на обичането.    Дали се смята достойно за научаване само онова, чрез което човек може да придобие пари или престиж, а любовта, оказваща благотворно въздействие единствено върху душата, но безполезна в съвременен смисъл, е лукc, за който нямаме право да хабим много енергия?   Любовта – отговорът на проблема за човешкото съществуване    ...В съвременното капиталистическо общество...чрез „равенство” се обозначава равенството на автомати, на хора, които са изгубили своята индивидуалност. Равенство днес означава не „единство”, а „еднаквост”. Това е еднаквост на абстракции, на хората, които вършат една и съща работа, имат едни и същи забавления, четат едни и същи вестници, притежават едни и същи чувсива и идеи. Затова трябва да се отнасяме с известен скептицизъм към някои от постиженията, които обикновено се възхваляват като признаци на нашия прогрес, например равноправието на жените. Няма защо да казвам, че не съм против равноправието на жените; но положителните аспекти на тази тенденция към равенство не бива да ни заблуждават. Тя е част от тенденцията към отстраняване на различията. Тъкмо това е цената на равенството: жените са равни, защото вече не са различни....Половата противоположност изчезва, а с нея и еротичната любов, която се основава върху тази противоположност. Мъжете и жените стават еднакви, не равностойни като противоположности. Съвременното общество проповядва този идеал на лишеното от индивидуалност равенство, защото се нуждае от човешки атоми – всеки еднакъв с другия, за да ги накара да функционират в обща маса,плавно, без засечки; всички да се подчиняват на едни и същи заповеди, но всеки да е убеден, че следва собствените си желания. Също както съвременното масово производство изисква стандартизирането на стоките, така общественият процес изисква стандартизирането на човека, и това стандартизиране бива наричано „равенство”.    ...Любовта е дейност, а не пасивен афект; тя е „участвувам”,не „хлътвам”. Най-общо казано, действеният характер на любовта може да бъде изразен с твърдението, че да обичаш означава преди всичко даване, а не получаване.    ...Най-широко разпространената заблуда е онази,която приема, че да даваш означава „да се откажеш от” нещо, да се лишиш от него, да го пожертваш. Само онзи, чийто характер не се е развил отвъд нагласата на получаването, експлоатирането, скъперничеството, преживява акта на даването по този начин. Пазарно ориентираният индивид е готов да дава, но само в замяна на получаване; ако дава без да получава, той би се почувствал измамен....За съзидателния индивид даването има съвсем различно значение. Даването е висшият израз на могъщество. Чрез самия акт на даването аз преживявам своята сила, своето богатство, своята власт. Това преживяване на нараснала жизненост и могъщество ме изпълва с радост. Аз се чувствам преизпълнен, щедър, жив, значи – щастлив. Даването радва повече отколкото получаването не защото е лишаване,а защото актът на даването изразява твоята истинска жизненост.    ...Способността да обичаш като акт на даване зависи от характеровото развитие на личността. Тя предполага достигането на предимно съзнателна ориентация; при нея индивидът е превъзмогнал зависимостта, нарцистичното всемогъщество, желанието да използва другите или пък да трупа, той е добил уверенност в своите собствени човешки сили, смелост да разчита на силите си за постигането на своите цели. При липсата на тези качества, той ще се страхува да се отдава – значи и да обича.    ...Освен чрез елемента на даването, действеността на любовта се проявява и чрез това,че тя винаги предпоставя някои основни съставки, общи за всички нейни форми....- грижовност,отговорност,уважение,знание....Те са взаимозависими. Те са синдром на нагласи, които би трябвало да са налице при зрелия човек; тоест – при човека, който развива продуктивно своите собствени способности, който иска да има само онова, за което се е трудил, който е изоставил нарцистичните блянове за всезнание и всемогъщество, който е постигнал смирение, основано върху вътрешната сила, която само една същински съзидателна активност може да даде.    …Говорих вече за грешката на Фройд да вижда в любовта единствено израза – или сублимацията – на сексуалния инстинкт, вместо да поризнае, че сексуалното желание е проява на нуждата от любов и единение. Но грешката на Фройд отива още по-надълбоко. В съгласие със своя психологически материализъм, Фройд вижда в сексуалния инстинкт резултата от предизвикано от химически реакции болезнено напрежение в тялото, което търси облекчение. Целта на сексуалното желание е отстраняването на болезненото напрежение; сексуалното удовлетворение се състои в осъществяването на това отстраняване.Това гледище има своята валидност, доколкото сексуалното желание действа по същия начин, както гладът и жаждата, когато организмът е недохранен. В този смисъл сексуалното желание е сърбеж, а сексуалното задоволяване – премахване на сърбежа. Всъщност, при това разбиране за сексуалност мастурбацията би била идеалното сексуално задоволяване.    ...Инфантилната любов следва принципа:”Обичам, защото ме обичат”. Зрялата любов следва принципа: „Обичат ме, защото обичам”. Докато незрялата любов казва: „Обичам те, защото се нуждая от теб ”, то зрялата заявява – „Нуждая се от теб, защото те обичам”.   Ерих Фром, „Изкуството да обичаш”

бях забравил, че покрай хубавите неща, написани от Фром, има и такива "бисери":

"…Говорих вече за грешката на Фройд да вижда в любовта единствено израза – или сублимацията – на сексуалния инстинкт, вместо да поризнае, че сексуалното желание е проява на нуждата от любов и единение. Но грешката на Фройд отива още по-надълбоко. В съгласие със своя психологически материализъм...."

Това е толкова повърхностен прочит на Фройд, че сигурно няма да сбъркам в съмнението си, относно тенденциозността и скрития усмисъл от страна на Фром... ;)))

... Благодаря ти, Ванче, че ми напомни за разликата между Фройд и Фром, а аз се чудех защо, все пак, Фройд е най-цитираният автор в науката за 20-и век, като по този показател изпреварва всички останали известни учени във сички области на познанието взети заедно (данните са от последното издание на Кинигата на Гинес, след няколкогодишно проучване)... За Ерих Фром там (а и не само там) не се споменава нищо...

:Ррр

Защо ли се съмнявам, че точно в тази книга Фром си е поставил за задача да демонстрира задълбочен прочит на Фройд...Ако пък всеки индивидуален прочит на нещо наричаме "тенденциозност и скрит умисъл"...май няма да стигнем по-далеч от безкрайното предъвкване на едни и същи твърдения...

:)))) За книгата на Гинес просто ще си премълча.

нещо тенденциозно има в твоя прочит на моя коментар! ;))))

Не се съмнявам, че Фром много добре познава работите на Фройд, но мога да се усъмня, че той в някои случаи използва трика "провокация" в писанията си, за да прокара свои идеи. Нека не забравяме (или да припомня), че специалистите определят Фром като неофройдист (!), което той не харесвал и демонстративно отричал!! (още едно интересно "несъответствие" - а може би търсено умишлено)...

... А за книгата на Гинес - можеш да се смееш, както и аз, на много от "рекордите" там, но когато става въпрос за статистика - там поназнайват някои неща ... :)))) (между другото, това тяхно изследване за цитируемостта на учените е поръчано от небезизвестното списание "Nature" - защо ли са поръчали това изследване на екипа от "книгата на Гинес"?!)...

:Ррр

Поздрави! ;)*

Досега ходя и си блъскам главата защо го каза това за цитирането. Защото който е по-цитиран, "е прав", а който по-малко или изобщо не е цитиран - "не е прав"? Нали не го мислиш сериозно?:)

В тази книга Фром опонира на Фройд и на други места. Аз това го виждам като опониране, а не като не знам какъв си прочит или провокация с цел прокарване на свои идеи.
На Фройд е недопустимо да се опонира, така ли?:)

В един пост тук, в блога защитавах Фройд, по-специално "Тотем и табу", което за мен е едно от най-силните неща, написани по темата. Същото мога да кажа и за "Въведение в психоанализата".

Ну и что дальше?...:)