Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2007 09:58 - Една жена
Автор: roksolana Категория: Други   
Прочетен: 791 Коментари: 2 Гласове:
0



     Днес – за кой ли път – скоропостижно и благополучно предаде Богу дух поредният й опит да спре цигарите.      Не й се пушеше – от вчера следобяд. Беше й едно леко и хубаво. Нямаше и цигари в себе си. Е, рече си, сега е моментът. Никакво желание за пушене...просто няма да си купя днес цигари...В силата на волята си изобщо не се съмняваше – беше я доказвала толкова пъти...      После се случи това, което искаше да я разплаче. Сълзите даже тръгнаха – най-обикновени, банални женски сълзи (един мъж по такъв повод не би се разплакал, разбира се :-7 ).      Мразеше да плаче. Знаеше, че трябва да бъде силна. Не че това й харесваше. Никога не бе се изживявала като „мъжко момиче”, душата й беше съвършенно друга. Но духът...единственият, който я беше спасявал със силата си в неизчислимите трудни мигове, когато й се струваше – край, още секунда и няма да издържи, ще умре или ще полудее...духът й не допускаше прояви на слабост.      Заради децата си, естествено, трябваше да бъде силна. Още от малки, като я виждаха нещо натъжена, веднага я прострелваха с едни такива очи, поглед и глас – умолителни и заповядващи – „Мамо, само няма да плачеш!”. Особено синът...Е, нали е мъжка майка! Как ще плаче! Особено когато трябваше да го защитава от безумията на биологичния му баща...Как може в такъв момент да плаче? Нали трябва да е силна! Най-силната от всички, от мъжа(?) до себе си – най-вече...      Винаги я душеше горчив вътрешен смях, когато поредният познат опулваше очи: „Ама как може такава жена да пуши?!” Как да му/й обясни с две думи (пък и защо ли да го прави?), че чисто женска е само външността,е, може би и душевността, която така или иначе не можеше да скрие – в мекотата, женствеността, усмивката...Че вътре в нея живеят и жена, и мъж, и майка, и баща...и че това трябва някак си да се издържа...без да плаче...без банални женски сълзи...Отдавна й беше станало навик – в момента, в който мъжът в нея чувстваше, че жената в нея аха да се разреве...запалваше...      Същият вътрешен смях я разтърсваше, когато някоя от познатите й започваше да й разказва колко вредяло на кожата, на гласа...и чакаха някакъв отговор (да не би пък да очакваха да чуят: ауууу, така ли? – все едно, че тя не го знаеше) или проблясък на разкаяние и желание да се вразуми...Стараеше се да не мисли за това, майната им на гласа, на кожата...както и на петънцето, което й бяха открили в левия бял дроб (беше преди няколко години, сега може вече да е петно, а не петънце). Не, каква файда да мисли за това! Единственото, за което можеше да мисли е, че трябва да бъде силна, да изправи децата на крака...и майка, и баща...Да взима решенията, които би трябвало да взимат двама, понякога – бързи решения, важни решения; да носи отговорността за тези решения и изобщо отговорността, която трябва да си поделят двама; да изслушва, ободрява, учи, насърчава децата – както биха го правили двама...да печели парите, които биха печелили двама...      На тези благополучните (малко я интересуваше всъщност дали и доколко са такива), на които им оставаха сили и възможност да се кахърят и да пазят външния си вид чрез не-пушене, можеше да им отговори само с три думи:ха.ха.ха. А виждали ли са я, когато се мъчеше да се запази жена – според стереотипите на моралистите – непушачка, добра домакиня, грижовна майка, сговорчива съпруга, послушна снаха...и побъркана от рев...вечер, след като всички си легнат. Състарена, с угаснали очи, насилена усмивка...никакво желание за поддържане, за красота....нито капчица сила...за нищо...Започваше да заприличва на старица...а нямаше и 30...Е, отдавна беше това, минало-забравено...       Често се беше чудела на баща си – защо я беше възпитавал като че ли е момче...Той обичаше да повтаря една максима, която явно се предаваше в рода им от поколение на поколение: „Колкото и да ти е зле, червата да ти се влачат, 
ако те попита някой какво ти е, ще кажеш: ааа, той поясът ми се е развързал...” Никаква проява на слабост, на малодушие, никаква молба за помощ...За него понятията за чест и собствено достойнство бяха върховните ценности. Явно й се беше предало и на нея. Но нито веднъж не бе казала тази родова максима на дъщеря си...не,това не е нагласа за жена...И на сина не беше я казвала...Той сякаш я бе поел с кръвта, с кърмата й...нямаше нужда даже да му казва нещо – знаеше си го...и си растеше мъж...
        Така че...днес отиде и пак си купи цигари...Запали…Задуши сълзите с горчивия дим…       И зачака :-7       Какво ли?       Да срещне мъжа.       Който е по-силен от нея.       Който ще я накара да се почувства само жена. Просто жена.       Знаеше, че тогава за цигари сигурно няма и да се сети...       А дотогава...в съзнанието й щеше да изплува от време на време, както днес:   „Бързия ли, експрес ли чакам? Чаках, пушех и ставах - мъж... Някой тихо псуваше в мрака и валеше страхотен дъжд.   Между две океански локви като малък архипелаг два семафора в сто посоки разпиляваха влак след влак.   В отчаяние и тревога с мен гореше зелен фенер. Веки миг ми искаше огън някакъв милиционер.   Стар джебчия с печална морда се въртеше над куп палта. Дъжд валеше. Над всички лордове и над всички крадци в света.   И над мене. Аз все тъй чакам. Аз от чакане станах мъж. Над безумните черни влакове се изсипва страхотен дъжд.   Бясна свирка процежда пара през присвита и зла уста. Дъжд се лее! Над всички гари и над всички мъже в света»  



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lik - НЯКОЙ БЕШЕ ВИЖДАЛ...
14.09.2007 17:13
Някой беше виждал И щастливи цигани. Е, аз съм
малко по-напред от него - виждал съм дори И
щастливи българи. Само че те май пък не бяха онези, които заслужаваха да бъдат щастливи...
Всъщност, цигарата не е толкова лош вариант; и
сред свястните мъже се срещат пушачи, току-виж -
някой поискал да припали от теб. Ще взема да измокря в дъжда всички мъжки запалки поне за един ден...
цитирай
2. roksolana - :) lik,
14.09.2007 17:23
Без думи...
Благодаря!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: roksolana
Категория: Други
Прочетен: 758232
Постинги: 391
Коментари: 1316
Гласове: 9719
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031