Постинг
11.09.2007 09:58 -
Една жена
Днес – за кой ли път – скоропостижно и благополучно предаде Богу дух поредният й опит да спре цигарите.
Не й се пушеше – от вчера следобяд. Беше й едно леко и хубаво. Нямаше и цигари в себе си. Е, рече си, сега е моментът. Никакво желание за пушене...просто няма да си купя днес цигари...В силата на волята си изобщо не се съмняваше – беше я доказвала толкова пъти...
После се случи това, което искаше да я разплаче. Сълзите даже тръгнаха – най-обикновени, банални женски сълзи (един мъж по такъв повод не би се разплакал, разбира се :-7 ).
Мразеше да плаче. Знаеше, че трябва да бъде силна. Не че това й харесваше. Никога не бе се изживявала като „мъжко момиче”, душата й беше съвършенно друга.
Но духът...единственият, който я беше спасявал със силата си в неизчислимите трудни мигове, когато й се струваше – край, още секунда и няма да издържи, ще умре или ще полудее...духът й не допускаше прояви на слабост.
Заради децата си, естествено, трябваше да бъде силна. Още от малки, като я виждаха нещо натъжена, веднага я прострелваха с едни такива очи, поглед и глас – умолителни и заповядващи – „Мамо, само няма да плачеш!”. Особено синът...Е, нали е мъжка майка! Как ще плаче! Особено когато трябваше да го защитава от безумията на биологичния му баща...Как може в такъв момент да плаче? Нали трябва да е силна! Най-силната от всички, от мъжа(?) до себе си – най-вече...
Винаги я душеше горчив вътрешен смях, когато поредният познат опулваше очи: „Ама как може такава жена да пуши?!” Как да му/й обясни с две думи (пък и защо ли да го прави?), че чисто женска е само външността,е, може би и душевността, която така или иначе не можеше да скрие – в мекотата, женствеността, усмивката...Че вътре в нея живеят и жена, и мъж, и майка, и баща...и че това трябва някак си да се издържа...без да плаче...без банални женски сълзи...Отдавна й беше станало навик – в момента, в който мъжът в нея чувстваше, че жената в нея аха да се разреве...запалваше...
Същият вътрешен смях я разтърсваше, когато някоя от познатите й започваше да й разказва колко вредяло на кожата, на гласа...и чакаха някакъв отговор (да не би пък да очакваха да чуят: ауууу, така ли? – все едно, че тя не го знаеше) или проблясък на разкаяние и желание да се вразуми...Стараеше се да не мисли за това, майната им на гласа, на кожата...както и на петънцето, което й бяха открили в левия бял дроб (беше преди няколко години, сега може вече да е петно, а не петънце). Не, каква файда да мисли за това! Единственото, за което можеше да мисли е, че трябва да бъде силна, да изправи децата на крака...и майка, и баща...Да взима решенията, които би трябвало да взимат двама, понякога – бързи решения, важни решения; да носи отговорността за тези решения и изобщо отговорността, която трябва да си поделят двама; да изслушва, ободрява, учи, насърчава децата – както биха го правили двама...да печели парите, които биха печелили двама...
На тези благополучните (малко я интересуваше всъщност дали и доколко са такива), на които им оставаха сили и възможност да се кахърят и да пазят външния си вид чрез не-пушене, можеше да им отговори само с три думи:ха.ха.ха. А виждали ли са я, когато се мъчеше да се запази жена – според стереотипите на моралистите – непушачка, добра домакиня, грижовна майка, сговорчива съпруга, послушна снаха...и побъркана от рев...вечер, след като всички си легнат. Състарена, с угаснали очи, насилена усмивка...никакво желание за поддържане, за красота....нито капчица сила...за нищо...Започваше да заприличва на старица...а нямаше и 30...Е, отдавна беше това, минало-забравено...
Често се беше чудела на баща си – защо я беше възпитавал като че ли е момче...Той обичаше да повтаря една максима, която явно се предаваше в рода им от поколение на поколение: „Колкото и да ти е зле, червата да ти се влачат,
ако те попита някой какво ти е, ще кажеш: ааа, той поясът ми се е развързал...” Никаква проява на слабост, на малодушие, никаква молба за помощ...За него понятията за чест и собствено достойнство бяха върховните ценности. Явно й се беше предало и на нея. Но нито веднъж не бе казала тази родова максима на дъщеря си...не,това не е нагласа за жена...И на сина не беше я казвала...Той сякаш я бе поел с кръвта, с кърмата й...нямаше нужда даже да му казва нещо – знаеше си го...и си растеше мъж... Така че...днес отиде и пак си купи цигари...Запали…Задуши сълзите с горчивия дим… И зачака :-7 Какво ли? Да срещне мъжа. Който е по-силен от нея. Който ще я накара да се почувства само жена. Просто жена. Знаеше, че тогава за цигари сигурно няма и да се сети... А дотогава...в съзнанието й щеше да изплува от време на време, както днес: „Бързия ли, експрес ли чакам? Чаках, пушех и ставах - мъж... Някой тихо псуваше в мрака и валеше страхотен дъжд. Между две океански локви като малък архипелаг два семафора в сто посоки разпиляваха влак след влак. В отчаяние и тревога с мен гореше зелен фенер. Веки миг ми искаше огън някакъв милиционер. Стар джебчия с печална морда се въртеше над куп палта. Дъжд валеше. Над всички лордове и над всички крадци в света. И над мене. Аз все тъй чакам. Аз от чакане станах мъж. Над безумните черни влакове се изсипва страхотен дъжд. Бясна свирка процежда пара през присвита и зла уста. Дъжд се лее! Над всички гари и над всички мъже в света»
ако те попита някой какво ти е, ще кажеш: ааа, той поясът ми се е развързал...” Никаква проява на слабост, на малодушие, никаква молба за помощ...За него понятията за чест и собствено достойнство бяха върховните ценности. Явно й се беше предало и на нея. Но нито веднъж не бе казала тази родова максима на дъщеря си...не,това не е нагласа за жена...И на сина не беше я казвала...Той сякаш я бе поел с кръвта, с кърмата й...нямаше нужда даже да му казва нещо – знаеше си го...и си растеше мъж... Така че...днес отиде и пак си купи цигари...Запали…Задуши сълзите с горчивия дим… И зачака :-7 Какво ли? Да срещне мъжа. Който е по-силен от нея. Който ще я накара да се почувства само жена. Просто жена. Знаеше, че тогава за цигари сигурно няма и да се сети... А дотогава...в съзнанието й щеше да изплува от време на време, както днес: „Бързия ли, експрес ли чакам? Чаках, пушех и ставах - мъж... Някой тихо псуваше в мрака и валеше страхотен дъжд. Между две океански локви като малък архипелаг два семафора в сто посоки разпиляваха влак след влак. В отчаяние и тревога с мен гореше зелен фенер. Веки миг ми искаше огън някакъв милиционер. Стар джебчия с печална морда се въртеше над куп палта. Дъжд валеше. Над всички лордове и над всички крадци в света. И над мене. Аз все тъй чакам. Аз от чакане станах мъж. Над безумните черни влакове се изсипва страхотен дъжд. Бясна свирка процежда пара през присвита и зла уста. Дъжд се лее! Над всички гари и над всички мъже в света»
Някой беше виждал И щастливи цигани. Е, аз съм
малко по-напред от него - виждал съм дори И
щастливи българи. Само че те май пък не бяха онези, които заслужаваха да бъдат щастливи...
Всъщност, цигарата не е толкова лош вариант; и
сред свястните мъже се срещат пушачи, току-виж -
някой поискал да припали от теб. Ще взема да измокря в дъжда всички мъжки запалки поне за един ден...
цитираймалко по-напред от него - виждал съм дори И
щастливи българи. Само че те май пък не бяха онези, които заслужаваха да бъдат щастливи...
Всъщност, цигарата не е толкова лош вариант; и
сред свястните мъже се срещат пушачи, току-виж -
някой поискал да припали от теб. Ще взема да измокря в дъжда всички мъжки запалки поне за един ден...
Без думи...
Благодаря!
цитирайБлагодаря!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Децата Индиго (ru,en)
2. Списание "Маргарита"
3. Красотата на България
4. ОШО - книги
5. Слънце
6. Норбеков
7. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА ПРОДЪЛЖАВА
8. НЕВЕРОЯТНИ СТИХОВЕ!
9. Светло
10. Бий детето! (прочети!!!)
11. Превенция срещу насилието
12. БУНТАРИТЕ
13. ТАЙНИТЕ НА МАТРИЦАТА
14. Защо се развеждаме понякога
15. lik
16. omtatsat
17. meteff
18. tagarski
19. ignatkan - ДА СТЕ ВИЖДАЛИ ОРЕЛ В ЯТО?
20. Самозащита за жени
21. 101 причини защо я обичаш
22. Десетте бога на простака
23. от двете страни на кожата нещата са едни и същи
24. Сайт ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
25. ДРУГИЯТ МИ БЛОГ
26. Самиздател
27. ДИНЯТА - безплатни онлайн преводи
28. REFFINA
2. Списание "Маргарита"
3. Красотата на България
4. ОШО - книги
5. Слънце
6. Норбеков
7. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА ПРОДЪЛЖАВА
8. НЕВЕРОЯТНИ СТИХОВЕ!
9. Светло
10. Бий детето! (прочети!!!)
11. Превенция срещу насилието
12. БУНТАРИТЕ
13. ТАЙНИТЕ НА МАТРИЦАТА
14. Защо се развеждаме понякога
15. lik
16. omtatsat
17. meteff
18. tagarski
19. ignatkan - ДА СТЕ ВИЖДАЛИ ОРЕЛ В ЯТО?
20. Самозащита за жени
21. 101 причини защо я обичаш
22. Десетте бога на простака
23. от двете страни на кожата нещата са едни и същи
24. Сайт ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
25. ДРУГИЯТ МИ БЛОГ
26. Самиздател
27. ДИНЯТА - безплатни онлайн преводи
28. REFFINA