Вчера за пореден път прочитам, че човекът бил може би единственото същество на тази планета, което можело да мисли...Авторът все пак си оставя някакъв процент съмнение и това е добре...Опитваше се нещо да каже и за нашата единственост във Вселената, но това направо го прескочих.    И започнах да си спомням...За пчелите. За мравките. За куп други същества,които, ако и да нямат мислене според нашите представи – като някаква сложна мозъчна дейност – все пак демонстрират някакво съзнание. За молюските, които на километър различават какъв именно враг се приближава към тях и отделят точно 
определено вещество, за да го отблъснат от 
себе си - за октопода си имат едно вещество, за някоя вредна риба – друго...За други молюски, които като искат да си поживеят на едно място, 
си отделят нещо като лепило, поради което за тях се залепват песъчинки, водорасли и т.н. и те се сливат с околната среда. Като пък им се прииска 
да се преместят, за да не им тежи всичко това, си отделят друго вещество, което неутрализира първото и водата измива всичко полепнало по тях. Спомних си за растенята, които реагират различно на различна музика, или на нажежена стресова атмосфера в стаята да речем. За дърветата, които имат съвършено различни вибрации, когато край тях минават малки дечица и когато към тях се приближава някой чичко с брадва... За хилядите животинчета, които в естествената си среда демонстрират сякаш много по-развити съзнание и сетивност от човека. Който горкият отдавна 
обитава една далечна от естественост среда. И 
пак си спомних любимия си философ: „Човекът е най-заспалото същество на тази планета”.    Интересен е въпросът кой, кога, защо и как ни приспива...но това е отделна голяма тема :)    Човекът се различава от другите живи същества не с разума, съзнанието си, а със своето САМОСЪЗНАНИЕ. Това действително май го има само човекът – способността  да осъзнаеш себе 
си – като отделен индивид и като част от човечеството, при това не само част от съвременното човечество, а и като един от всичките милиарди, населявали изобщо тази планета...Единствено човекът има възможността 
да осъзнае своя потенциал (доколко всички го осъзнават, е друг въпрос). Потенциал, който може да бъде развит в нужната за човека посока. За човека, който все пак е разбрал, че животът му не се определя само от инстинктите и първосигналното мислене. А може да бъде определян (ако самият човек го поиска, разбира 
се) и от волята, от духа му, от способността му 
да се съпротивлява и развива...    Осъзнаването на самия себе си...Това не става 
с масови революции...Това изобщо не може 
да бъде масов или революционен процес. Осъзнаването става бавно, постепенно узрява в глъбините на собствената душа. При това интелектът не играе водеща роля.Той може само да доставя на душата нужната информация за размисъл. Добре е да разполагаме с много и различна информация, но ако след това не извършим с нея необходимата душевна работа, ще си останем просто начетени, интелигентни, умни...но не и осъзнати, не и събудени. С целия си багаж от знания ще си останем една от многото биологично-производително-потребяващи единици, които щъкат по тази планета и все нещо делят...

Когато бях още гимназистка и ни влачеха по всевъзможни комсомолско-партийни масови срещи бях достигнала до извода, че Маркс не е бил прав. Кървавата експроприация на материална собственост, само сменя собственика, но не и съзнанието. А революция на съзнанието, която все още смятам че ни е нужда, не може да се извърши на площада, т.е. да е масова.

Така стана, че полека стигнах до разбирането... революционна промяна може да има сред поредица малки еволюционни стъпки, които чвек сам извървява. В диалог-прения със себе си и себеподобните си. Но този процес е толкова мъчителен, че малцина се подлагат доброволно или осъзнато на него:))))

Поздрави и ххх за теб!