За разпадането на любовта в съвременното общество:    "...Модерният капитализъм се нуждае от огромен брой хора, 
които работят съгласувано; хора, които искат да консумират 
все повече и повече, чиито вкусове са стандартизирани, 
лесно предвидими и податливи на влияние. Той се нуждае от
 хора, които да се чувстват свободни и независими, 
неподвластни на никой авторитет, никой принцип, никаква 
съвест, и все пак желаещи да бъдат командвани, да правят 
онова, което се очаква от тях, да се вписват безпроблемно в обществената машина; хора, които да могат да бъдат направлявани без усилие, водени без водачи, подтиквани 
без цел – освен тази да трупат блага, да не спират, да функционират, да продължават напред....Модерният човек...е превърнат в стока, възприема своите жизнени сили като инвестиция, която трябва да му донесе максималната 
печалба, достижима при съществуващите пазарни условия.    Що се отнася до любовта, положението по необходимост съответства на този социален характер на модерния човек. Автоматите са неспособни да обичат; те могат да разменят своите „персонални съвкупности от качества” и да се надяват 
на почтена сделка. Една от най-значимите изяви на любовта 
и особено на брака при тази отчуждена структкра е идеята за „екип”....При такава представа за любовта и брака основното ударение пада върху намирането на убежище от иначе непоносимото чувство за самотност. В „любовта” човек най-
сетне е намерил тихо пристанище от самотата. Формира се 
съюз от двама срещу света, като този егоизъм a deux
погрешно се взема за любов и близост.    ...Любовта като взаимно сексуално задоволяване и 
любовта като „единодействие” и убежище от самотата са 
двете „нормални” форми на разпадането на любовта в съвременното западно общество, социално обусловената патология на любовта.    ...Любовта е възможна само когато двама души общуват 
един с друг от центъра на своето същество, значи – когато 
всеки преживява себе си от центъра на своето същество. 
Само в това „централно преживяване” има човешка реалност, само тук има живот, само тук е основата на любовта. 
Любовта, преживяване по такъв начин, е постоянно предизвикателство; тя не е спокоен пристан, а съвместно движение, съвместно израстване, съвместна работа. Дори 
това дали има конфликт или хармония, радост или скръб, е второстепенно спрямо фундаменталния факт, че двамата се себепреживяват от центъра на своето същество, че са едно 
цяло, бидейки едно със самите себе си, а не избягват своята същност. Има само едно доказателство за наличието на 
любов: дълбочината на връзката, жизнеността и силата у 
всеки от партньорите; това е плодът, по който се разпознава любовта.   Практиката на любовта    ...При практикуването на всяко изкуство има определени 
общи изисквания...Преди всичко, практикуването на изкуство изисква дисциплина. Никога няма да бъда добър в нещо, ако 
не се занимавам с него дисциплинирано; всичко, което правя само когато „имам настроение”, може да бъде приятно или забавно хоби, но никога не ще стана майстор в това изкуство.    ...Че съсредоточеността е необходимо условие за усвояването на едно изкуство надали се нуждае от доказателства....Но в нашата култура съсредоточеността се среща по-рядко дори от самодисциплината. Тъкмо напротив, нашата култура води до безцелен и безсмислен начин на 
живот, който едва ли има паралел някъде другаде. Днес 
правите много неща едновременно: четете, слушате радио, разговаряте, пушите, ядете, пиете...Тази липса на съсредоточеност ясно се разкрива в нашето неумение да оставаме насаме със себе си. За повечето хора е 
невъзможно да седят неподвижни, без да разговарят, без да пушат, без да пият. Те стават нервни, не ги свърта на едно място...    ...Трети фактор е търпението...Търпението е 
задължително, ако искаш да постигнеш нещо...Но за модерния човек търпението е също толкова трудно достижимо, колкото дисциплината и съсредоточеността. Цялата ни индустриална система насърчава тъкмо обратното – бързината....Онази машина, която може да произведе същото количество за 
двойно по-малко време е два пъти по-добра от по-старата и бавната....Което е добро за машината, трябва да бъде добро 
и за човека – такава е логиката. Модерният човек вярва, че 
губи нещо – време – когато не прави нещата бързо; ала той не знае какво да прави с времето, което печели – освен да го пропилява.    Накрая, условие да бъде усвоено всяко изкуство е 
издигането на неговото овладяване във върховен приоритет...Ала изглежда, че процентното съотношение 
между майстори и любители е много повече в полза на дилетантите в изкуството да обичаш, отколкото при 
останалите изкуства.    ...Ако иска да стане майстор в някое изкуство, човек трябва 
да му посвети целия си живот, или поне да го изстрада. Собствената личност става инструмент за практикуване на изкуството и трябва да се поддържа във форма, съобразно специфичните функции, които има да изпълнява. Що се 
отнася до изкуството да обичаш, това означава, че всеки, 
който се стреми да стане майстор в това изкуство, трябва да започне практикуване на дисциплина, съсредоточеност и търпение във всеки аспект на живота си.    ...Една нагласа, неотнимаема от практикуването на 
изкуството да обичаш...действеността.... Илюзия е да си мислиш, че можеш да разделиш живота си по такъв начин, че 
да си продуктивен в областта на любовта и непродуктивен 
във всички останали области....Способността да обичаш 
изисква състояние на мобилизираност, будност, засилена жизненост, които могат да бъдат единствено порождение на съзидателна и действена ориентация във всички области на живота. Ако не си съзидателен в други области, не ще бъдеш съзидателен и в любовта".

Ерих Фром "Изкуството да обичаш"

тоя Ерих Фром в психологията е като П.Коелю ъв литературата - ерзац, сурогат, изместител, силиконов имплант за хора само с гръбначен мозък, хи-хи

Защо ли така като ти чета репликите, все ми става едно такова жално, жално за теб...

това е защото си чела много клизмите на оня грозник-алкохолик Висоцки, изхабила си се като сапунче, вместо като истински пургатив и освен да търсиш ниекой, който да го съжаляваш друго чувство не ти е останало :-)

Ти си бил психолог от класа! :)

Прати ми да прочета нещо твое, за да се убедя най-накрая, че ти си по-велик и си оставил след себе си много повече на този свят и от Висоцки, и от Коелю, и от Фром. И тогава пак ще си говорим.

ниема да ти пратим, ти ако си ми читател, аз ще се гръмнем скоропостижно - чети си Висоцки и се дрогирай с Фром, ниекои хора разбират, че са живи и значими само като четат, възхваляват и се кланят на посредствеността :-)

поговорихме си...
Рядко ми се случва такъв върховен събеседник :)))
Днес ще си легна доволна, че денят ми не е минал напразно :))))

че ме остави да се изкажем, а не ме изтри - много си либерална и толерантна...благодарим :-)

едно нещо избива комплекси?!
И то(уайното) много държи да го изтриеш(настъпеш), за да те изпълни с още по-големи зловония! Или да те накара, да въведеш опцията за предворително четене. Така ни лишават от свобода.
Бих му показала, колко много го обичам!