Cедя на стол и не ми е удобно.Откъде се взе този стол? 
Кой ли идиот ме подхлъзна да седна на него?! Аз пък защо 
седнах тук?! И как все на мен ми се случва да ми е неудобно? 
Кой е виновен за това?... Зле съм, но ако успея да отговоря на всички тези въпроси, сигурно ще намеря причините за това неудобство. Трябва да мисля! Трябва да търся! Трябва 
да анализирам ТОВА!   Седя на стол и не ми е удобно. Я! Седнала съм 
неудобно! Не ми се седи неудобно. Ще се наместя. Намествам се. Сега ми  е  по-удобно. Но не съвсем. Намествам се още малко. А, сега съм екстра! Мога 
дълго да седя така. Ако ми омръзне, ще се наместя 
пак или ще сменя стола, или ще си легна. А може и 
да отида на кино...   Прочетох това в „Инсайт” – списание за популярна психология. Хареса ми. Прочетох коментарите след него. Харесаха ми. Започнах да си размишлявам. Хареса ми :)   Една и съща ситуация. Различни хора. За единия – трагедия и повод за рефлексия, стигаща едва ли 
не до зачеването му и търсене на виновните за всичките му страдания от тогава, че до ден днешен. За другия – никакъв проблем! Винаги мога да направя нещо, 
дори веднага,сега да започна да правя, за да оправя 
ситуацията.   Винаги можем да направим нещо, за да оправим ситуацията. Всеки от нас. Във всеки един момент. Като начало е добре да 
го поискаме.

интересно...
Аз мисля че и в двете реакции има частица истнина.
Понякога просто трябва да се "понаместим" , а понякога трябва да анализираме .
:)

Разбира се, че трябва да анализираме :)
Само да не си останем с единия анализ...
Понякога промяната е много по-лесно осъществима, отколкото ни се струва, докато сме заети с анализа и рефлексията...
Поздрав и усмивка! :)