Лачените (или каквито и да е) обувки са нищо. Мъдростта е всичко. Какво е донесла душата ти от минали животи и какво ще отнесе след този? Ще вземе ли със себе си обувките? За да се похвали с тях на Вечността? Не, чифт обувки ще са твърде малко. Ще трябва май душата да нарами всичките обувки, всички дрехи, всички накити и всичката покъщнина. Язък, не могат да се натоварят на скъпоценната кола... защото пътищата там не стават... и апартамента няма как да занесеш... За да се похвалиш: „Ето, това направих аз с живота си! Тук са всичките ми стремежи и копнения, всичките ми сили, всички преживени години, скъпоценни мигове, които ти, о Вечност, беше ми отпуснала”...   А Вечността (дали ще се усмихне тъжно?) не ще погледне даже към това богатство... Ще си помисли - (но даже няма да попита) – къде е истинския ти живот?   И пак ще ти даде пореден шанс...  

много хубаво е станало :)))))

Радвам се, че ти хареса, Слънце... :)))

...на Вечността.

Но и мъдрата жена може да дава.
Много повече неща...
и шансове, разбира се!
...само да поискаш.

:)

Точен си!:)
Както винаги...:)

... вечността?!
... или една жена? - дори да не е чак пък толкова мъдра?!

...вечността?!
...или мъж?

Още преди проучването мога да ти кажа, че процентът на избралите вечността сред жените ще е по-висок :р

Какво би намерила една жена във една вечност?

Да речем мъжът търси слава. Макар това да е изместено, като мотивация от парите в последно време. А в общуването си с жената, той не само се докосва до вечността, но и се потапя в нея. Жена го ражда, жена може да направи така, че да се прероди... (но и в двата случая тя е само инструмент)

Аз не разбирам жените, тях славата, като че ли по-малко ги вълнува. Имат претенцията да са по-земни. А прераждането, като шанс от вечността ми е непонятно. За мен това е начин за самозалъгване.

"А в общуването си с ж е н а т а, той не само се докосва до в е ч н о с т т а, но и се потапя в нея"

Една жена в една вечност би намерила СЕБЕ СИ.

ИМХО. Аз за такива неща по принцип не споря :)
Поздрав!

в общуването са личностите ни. Най-голямата илюзия - Азът - ни прави еднодневки и ни принуждава да виждаме в другите хора не тях самите, а собственото си отражение.
Затова обичам анонимността и безплътността на общуването в блога. Четейки написаното от безплътни и непознати същества, виждаш общото си с тях, а не това, което те отличава.

Общото в нас е това, което ни прави вечни.
И мъдри.

трябва да посееш сега, за да жънеш утре:)
мисля, че се справяш:)))
поздрав:)))))

И тук, в блога, един присъства на ментално, психоемоционално, духовно, душевно ниво...и се докосва до съответните такива нива на другите....А друг присъства на ниво его...и си го гъделичка :)...а то вижда във всичко собственото си отражение...Което не помага много да си отговориш на въпроса "Кой съм аз и защо съм тук?" и да се докоснеш до мъдростта и вечността...

Усмихнат поздрав и за теб! :)
Преди да започнееш да сееш сега обаче се налага да ожънеш това, което си посял преди...:) мисля, че се справям ;)