Най-боли от близък. Най-трудно се прощава на близък, защото в действителност няма как да му отмъстиш. Ако му причиниш болка, ще нараниш себе си повече.

Замислих се малко...не, никога не съм мислила за отмъщение...
Може би защото отдавна съм се убедила, че животът така или иначе си слага всичко по местата...
Усмихнат поздрав! :)

дори не си позволявам и лошо да помисля за човека, а винаги намирам поводи да го оправдая.
Аз съм вечния оптимист и вярвам винаги в Човека!
Е, понякога минавам за наивна с това си поведение за повечето хора, но никога не съм сбъркала в преценката, че правилно съм постъпила.
Важно е да простим. Прошката е велико нещо. Трябва да умеем да прощаваме на другите и на себе си. Тогава настъпва Мир в душата!

За прошката съм съгласна.
А дали детето прощава на това, което го е спънало, докато се учи да ходи? Или го възприема като нещо естествено - да, неудобство, да, болка, но не го превръща всеки път в трагедия...

те не се сърдят, само плачат когато ги заболи.
Но така опознават света и в повечето случаи не повтарят наученото от болката.

Хм, знаеш ли...Не всички плачат...
Това съм го наблюдавала не знам колко пъти. Детето пада и естествено в този момент не му е комфортно. По-нататък всичко зависи от майката/бащата/бабата/дядото.
Първи вариант: спокойно възприемане, помощ на детето (само ако то още не се е научило да се изправя самО!) и тръгване отново.
Втори вариант: изплашени викове "Ииии!", "Оле!","Удари ли се?!" и т.н., вдигане на ръце, преглеждане на всички пръстчета, дрешки т.н., изобщо - събитие, трагедия!
При кой вариант детето ще усвои, че да паднеш и да се удариш е нещо естествено, както и да станеш и пак да тръгнеш - въпреки болката....
А това разбиране наистина се формира точно тогава...
Само паданията и болката се променят през годините...

"...Е, положихме една позакъсняла повехнала китка на родителския олтар.

Трудно ми е да уточня, кога точно ме напусна дъщеря ми. Кога загубих доверието и ако трябва да съм честен пред себе си. А май вече трябва - и да се опитвам да загърбвам проблема, той си остава, неотстраним като гърбица на камила.

Може през най-ранния и пубертет да съм я обидил нещо? Затънал до върха на носа в собствените си проблеми, да не съм чул вика и за помощ? Те са толкова предателски тихи, тези тайни скимтежи на пренебрегнатата детска душа, особено при момиченцата.

Ако някой си въобразява, че е посилно да се опазиш от това – той е наивник. Най-много да се опиташ да посмекчиш пораженията.

“Трудно е да бъдеш Бог”, както тактично са кръстили една от най-хубавите си книги любимите ми Стругацки, за да не ни кажат направо в очите, че е невъзможно. Все някога проявяваш малодушие или егоизъм,

и преставаш да бъдеш идеалът за подражание. Децата приемат това с болка, чувстват се предадени, но това е цената за правото на живот: непрестанната болка, като физическата е най-белият кахър.

Майка ти те оставя да си изгориш ръката на печката? И знае защо –

втори път няма да пипнеш. Но кого го боли повече? Тебе ли, че си се опарил? Или нея – като знае какво ти е, и че е можела да го предотврати?

Всеки психолог ще ти го каже, и всеки педагог – ако едно дете се държи зле, търси вън от него причината! То ще се научи да прощава едва

когато се изправи пред аналогична дилема със собствените си деца, и нито секунда по-рано. Опитите - чрез възпитание и образование - да се предотврати това, са само преливане от пусто в празно... Но задължително трябва да ги направиш – за да посмекчиш пораженията. И твърде често мотивите за постъпките на родителите си, особено в техните съкровено лични, и никога безпроблемни отношения, човек осъзнава докрай едва на смъртния си одър, ако е имал нещастието да умира бавно. / ”Не можно жить без любви, син! Если разлюбил – уходи!” – “Война”, за войната в Чечня, със Сергей Будров в една тъжна роля, лека му пръст... /

Вечните проблеми .

Вечни, защото са прости.

Прости, защото са вечни.

Висока е цената на съзряването. И дорде я платиш – вече си “чичко Добринов”. "

Прекрасно е написано.

"Майка ти те оставя да си изгориш ръката на печката? И знае защо –

втори път няма да пипнеш. Но кого го боли повече? Тебе ли, че си се опарил? Или нея – като знае какво ти е, и че е можела да го предотврати?"

толерантността, а не обидата. Те гледали на нея като забележителна добродетел.
Конфуций казал: „Отплащай се със справедливост за неблагодарността”. Справедливостта означава честност.
-------------------------------------------------
Кажи ми и ще забравя.
Покажи ми и ще запомня.
Остави ме да го направя сам и ще го зная.
( Конфуций )
--------------------------------------------------
Кроткият отговор отвръща гнева, а оскърбителната дума възбужда яростта. СОЛОМОН

Който претърпи една обида, няма да го отмине и друга. ТЕРЕНЦИЙ

Обидите записвайте върху пясък, благодеянието върху мрамор. П.БУАСТ

Scorpions-No pain No gain!