Всъщност бялата птица е винаги с теб.
Знаеш го.
За теб това е преживяно, напълно реално усещане.

Знаеш, че "най-важното е невидимо за очите".Че се вижда със сърцето.
Да, така е. Знаеш,че наистина е така.
Но това са думите.
А ти си ти. Жив човек. Мъж от плът и кръв.
Ръцете ти тръпнат при мисълта за бялата птица.
Иска ти се все пак очите ти да я видят, слухът ти да долови шумоленето на крилата й, дланите ти да усетят топлината на тялото й, туптенето на свободолюбивото й непокорно сърце...Да я подържиш в ръцете си...
Да долети при теб...
Поне за ден.

Вярваш, че ще долети.
Познаваш силата на вярата.
Какво казваше Великият Учител - получиха според вярата си...
Какво е всъщност вярата - дълбоката и действена вяра - недопускане в съзнанието си на друг вариант освен този, в който вярваш. 
Единствената ти мисъл е тази, която въплъщава вярата ти...А мисълта е материална...
Вярата ти в бялата птица ще й помогне да преодолее километрите....

...Един достатъчно уверен вътрешен глас ти нашепва, че тя продължава да се моли за теб.
Молят ли се птиците?
Те са по-близо до Небето, до Бога...
Сигурно си говорят със Сърцето на Вселената...Нали всеки път безпогрешно намират и топлите страни, и обратния път към родните гнезда...Хората не го могат това - на тях им трябват компаси, карти,самолети...

Знаеш, че бялата птица безпогрешно ще намери вярната посока - към теб.
Вяра и търпение.