Едно случайно хванато тв предаване с участието на доста учени от най-различни области на познанието издуха от главата ми всички повече или по-малко глобални и съвсем дребни мисли. И някак си систематизира всичко, което бях чела, гледала и слушала до този момент.
     Глобалното затопляне не е резултат на човешката дейност.
     А на какво е резултат, интересно?
     На глобални изменения, които стават с планетата Земя.
      Магнитните полюси на Земята за последните 20 години са се  изместили с 200км. Това си е едно прилично темпо.
      Геофизиците са единодушни, че това, което ни очаква - в съвсем обозримо бъдеще - дори според мерките на един обикновен човешки живот - меко казано, няма да прилича на настъпването на Рай на Земята. По-скоро ще прилича на това, което по-рано са определили като края на света. Но не, това няма да е краят на света, а край на няколко различни земни цикъла - от по десетки хиляди, стотици хиляди, милиони години. Рядко, страшно рядко, но се случва - наслагват се финалните години на всички цикли и...става тя каквато става... Слънцето също нещо все повече се вълнува...
        Да не се учудваме, ако цунами, тайфуни и урагани, земетресения и наводнения  стават все по-чести и разрушителни. Ако промените на климата объркват представите ни за сезоните. Ако всичко това става с постоянно ускоряващо се темпо.
         Всичко това вече се е случвало.
          Полюсите са били на съвсем други места.
          И новите полюси ще бъдат съвсем другаде.
          В стомасите на мамонтите, открити около Северния полярен кръг, са си останали несмелени тревички, листенца...отдавна известен факт. Явно в района на полюса някога е имало буйна растителност, характерна сега за умерения пояс. Не съвсем явното в случая е, че замръзването, смъртта на бедните животинки е настъпила мигновено. Колко време трябва на храната да се смели в стомаха? Явно по-малко време е минало от момента, в който мамонтът спокойно си е хрупкал до момента, в който напълно се е вледенил. Няколко часа - и светът напълно се е променил. Не само за мамонтите, а и вероятно за всичко живо на планетата.
           С това изместване на полюсите и ускоряването на процесите във всичките там атмосфери, литосфери и т.н. нищо чудно в един прекрасен ден земната ос да си се врътне под някакъв различен от сегашния ъгъл. И - пълна и внезапна смяна на пейзажа... Мощни тектонични процеси, вулкани,земетресения, цунами...и глобусът вече изглежда съвсем по друг начин.
            Май трябва по малко да започваме да се закаляваме - да издържаме и на голям студ, и на голяма жега. Че не се знае знае ли се - къде ще се окажем след този катаклизъм - на полюса или на екватора,на континент или на остров. Да се учим да работим с природни материали и да си правим разни неща от тях :) защото други освен природните може и да няма. Да препрочетем "Робинзон Крузо" и да намаляваме часовете пред компютъра - постепенното отвикване е по-безболезнен вариант, отколкото една сутрин да се събудиш сред един съвсем друг пейзаж и да осъзнаеш, че вече нямаш интернет и никога вече няма и да имаш. Просто защото вече няма интернет - изобщо. Няма я цялата предишна цивилизация.
            На фона на тази перспектива непроизволно изплува в съзнанието ми - "какво тук значи някаква си личност" :) И какво значение има българин ли си, италианец или американец? Християнин или будист? Беден или богат? Социалист или либерал?
             Земята ни готви поредния си урок.
             Като не щете да бъдете просто хора, човеци, ами ще обърнем страницата...
             Дано оцелелите не са такива духовни сиромаси като нашата израждаща се цивилизация. Нали страданието и нещастието пречиствало душите...
              Иначе - при изригването на един вулкан в атмосферата се отделят  не по-малко убийствени газове, отколкото от стотици пушещи комини...