Ако можех, щях така да го напиша...
Всяко стихотворение на това момиче ме оставя безмълвна и потресена...


Името на Господ...

      „ -   С какво име наричате Бога, преподобни отче?- запита абатът.
        -    Няма име  -  отвърна дервишът -  Бог не може се побра в имена, 
             името е затвор. Бог е свободен...”

                                             Никос Казандзакис

                                      из „Рапорт пред Ел Греко”

-  Името на Господ?!... Няма име.

(Бог не се побира в имената си.)

Нямането те превръща в имащ-

слепите са се родили вярващи.

-  Но тогава... Как да го повикаме?!

Как - по дяволите-  да му кажем: Боже,

търсим те от липса на обичане...

(или от потребност да се молим).

Гордо укротен замря дервишът.

А сълзите му - църковен орган -

пеейки, оплакаха Всевишния...

Името на Господ е свободно.

http://pin4e.blog.bg/viewpost.php?id=131742