"Учителят не е огледало. Вие не сте длъжни да го следвате. Вие трябва да видите лицето си в Неговото огледало и това е всичко. Запомнете нещо много важно

- огледалото само по себе си не прави нищо. Вие сте тези, които правите нещо, когато се гледате в огледалото - вие се изправяте пред него и гледате образа си. На огледалото му е все едно дали се гледате в него или не. То не прави нищо, докато сте изправени пред него

- то просто отразява образа ви. Такава е неговата природа. Затова и се нарича огледало. То просто отразява, служи за оглеждане. Това не е дейност, а израз на самото му съществуване.

Учителят също не прави нищо. Неговото съществуване, самото му присъствие стават източник за размисъл. Бавно, малко по малко започвате да виждате себе си в нова светлина, по нов начин, от друга гледна точка, в нови измерения.

Аз не мога да кажа: "Елате и ме следвайте".

Човещината на хора, които го казват, е силно деформирана. Тя обезсилва това качество у хората.

Подобни хора определено удовлетворяват някаква необходимост у другите. Хората не искат да се справят сами. Нямат смелостта да създадат свой собствен път, да поемат по него и да го осъществят. Искат някой да ги води.

Те не знаят, че ако се оставят да бъдат водени, лека полека дори и да имат очи, губят способността си да виждат. Започват да гледат на всичко през очите на Исус, Кришна, Мохамед. Престават да се нуждаят от своите очи, те биха им причинили само допълнителни усложнения.

Водачът иска от вас да му дадете очите си и да гледате на нещата през неговите очи; той иска да му дадете нозете си и да вървите с неговите, иска да не вярвате в себе си, а в него.

За мен това е престъпление. То ви превръща в инвалиди, парализира ви и ви съсипва. Така е навсякъде по света.

Подобни изявления съсипват целия човешки род.

На вас мога да кажа: "Елате и споделете с мен това, което имам", но не мога да кажа: "Елате и ме следвайте". Кой съм аз, че да тръгнете след мен?

Трябва да разберете, че всеки човек сам по себе си е уникален и ако тръгнете след някого, неизбежно ще започнете да му подражавате и ще изгубите собствената си идентичност. Ще се превърнете в някакъв фалшификат, в лицемери. Няма да бъдете себе си, ще се превърнете в някой друг. Личността ви ще бъде раздвоена.

Ще се сдобиете с маска - маска на християнин, индуист, мохамеданин или будист - и тази маска ще бъде сътворена от вас и от човека, когото следвате. Маската не е истинското ви лице. Когато тръгнете против себе си, ще страдате много; от това ще пострада и човечеството като цяло.


         Но баща ми преди всичко беше човек. Водеше ме в храма, но винаги ми казваше, че не е необходимо да му подражавам. Бе следвал пътя на дедите си и не бе открил нищо за себе си. Той казваше: "Не те принуждавам да тръгнеш по моя път. Мога да ти обясня и да те запозная с този път, мога да ти кажа пред кои Богове се прекланям и какви молитви отправям към тях. Но не държа ти да правиш същото. Напротив, това, на което държа, е да знаеш, че никога не бива да вършиш нещо против собствените си чувства и убеждения".

Никога не съм следвал когото и да било и това много ми помага.

Не съм следвал никого и това е най-голямата благословия, на която може да разчита човек.

Винаги съм се опитвал да бъда верен на себе си.

Ще ви трябва смелост. Ще ви трябва интелигентност. Ще трябва истински да търсите, да търсите отново и отново. Едва тогава можете да си позволите да рискувате. В противен случай ще се окаже, че всички около вас са търговци...

Да искаш от някого да ти вярва означава да изродиш неговия интелект, да го превърнеш в посредственост и да го обречеш завинаги на идиотизъм.

Прилошава ми от самата мисъл някой да ме следва. От такова нещо на човек може наистина да му прилошее. Трябва да останеш верен на себе си, не бива да бъдеш като мен, като Исус или като Буда.

Остани верен на себе си - такъв като теб не е имало никога преди, няма и да има. Всичко е възможно сега - сега бъди такъв, какъвто си. Ти си неповторим.

Да си представим какво ще стане, ако розовият цвят се опита да се превърне в лотос, а лотосът - в роза. И едното й другото растение ще страдат неимоверно, тъй като розата не може да се превърне в лотос, нито лотосът - в роза. Могат само да се преструват, че са

станали други. Но преструвките не са осъществени желания.

Цветът на розата може да бъде единствено цвят да роза. И най-лошото е, че докато лотосът се опитва да се превърне в роза, той губи енергията, която му е необходима, за да израсне като лотос. Няма да стане роза, но няма да стане и лотос, няма да има сили за това. Розата не е лотос и не е необходимо да бъде. Ако съществуването е искало да създаде лотос, щеше да го създаде. То обаче иска роза. Ако се опита да се превърне в лотос, розата ще изгуби своята енергия в безплодни и безнадеждни усилия и силите й няма да стигнат да израсне като роза. Откъде би могла да събере енергията, която е необходима за една роза, жизнеността на розата?

Много е важно да вникнем в едно основно психологическо явление - всеки индивид сам по себе си е уникален. Такъв като него не е имало никога преди, няма и да има.

Ако следвате някого, вие предавате самото съществуване, защото ставате предатели на собствената си същност. Предавате собствената си възможност да разцъфнете!

Защо хората започват да следват някого с такава лекота? Защо всеки следва един или друг водач? И ако на някой му дойде до гуша от християнството, може да стане индуист; ако на един индуист му омръзне собствената му религия, става будист... Но неизменно се опитва да следва някого.

Моделът остава същият. Променят се само книгата и водачът, но последователите и фактът на следването остават. Остава си неизменен и процесът - все същият самоубийствен процес.

Аз съм против следването на някакъв водач, тъй като то се противопоставя на основния психологически принцип за уникалността на всеки индивид.

Обърнете внимание на думата "индивид". Тя означава "неделим" - нещо, което не може да бъде разделено на части. Когато следвате някого, вие разделяте собствената си личност. Вие сте нещо, което се опитва да се превърне в нещо друго. Вие сте някъде, но искате да стигнете на друго място. Така създавате напрежение в собственото си съществуване. Затова по света има толкова мъка"