Днес от сутринта съм на тази любовно-необяснимо-невероятна вълна...Песента отново и отново се върти в съзнанието ми...
Не знам дали поетът е написал тези думи в състояние като моето...
но те прекрасно се вписват в това състояние...


ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА

Любов необяснима, любов невероятна,
не пухкава и зрима, не топла и приятна,
не лека и минутна, от щастие обзета
край печката уютна до плюшени пердета.

Любов необяснима, рискована и тайна,
любов необходима, до болка всеотдайна,
без никакви облаги и ордени, и сметки,
изгаряна на клади, затваряна в решетки.

Любов необяснима, без думи и без звуци,
с разтворени зеници и стиснати юмруци -
от многото любови единствено възможна,
за да останем хора в епохата тревожна.

Любов необяснима, най-истинска и свята,
прониквай във главите, навлизай във сърцата,
когато те обстрелват със бомби и куршуми,
когато те замерват със камъни и думи.

Любов необяснима и винаги нелесна,
понякога горчива, но непременно честна,
убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш
във чистите сърца на внуците невръстни.

Любов необяснима, любов необяснима,
във всяка светла пролет, във всяка страшна зима,
ах, трябва да те има, да, трябва да те има,
любов необяснима, любов необяснима.

Недялко Йорданов