***
Няма я вече онази България,
която оставих преди седем години.
Заминах от майка -
пристигам при мащеха...
Познати лица - непознати и странни...
Познати места - било ли е някога?...

Даже в Копривщица тревата е жълта.
Даже във Варна плажът е пуст.

Миналото ми маха с ръка отвъд хоризонта.
А в мойте ръце - ръцете на мойте дечица,
които се учат да говорят на български...
Август 2000г.

***
Безстрастни лица
с печат на униние.
Очи, преливащи 
от мъдрост и тъга.
Все тъмни дрехи -
като че ли вървя 
през гробище.
Обикновена 
градска улица -
тук и сега.

Тъгата е навсякъде -
в очите ми,
във гърлото...
Подтискам я навътре -
да не прелее 
към света.
Майко,
защо все тъй,
отново и отново
ни избутваш
от гнездото ни?
За какви кукувици
правиш място -
да оставят
своите яйца?
28.12.2007

Забелязъл съм, че всеки гледа света през своите очи и дори цветовете са различни когато минават през душата на човека. Явно ти е много черно и мрачно на теб самата. Аз пътувам доста по света и по-ярка, усмихната и красива страна от България и българите не съм виждал досега. Човек вижда това, което неговите очи поемат и търсят. Помисли за това. ;)

Има много истина в това, което си писала.

Но преди повече от 20 години чух същите фрази- "Няма ги онези усмихнати хора от преди 30г... Онези чисти погледи." Цитирам колегата Дуков, син на белогвардейци, имигрирали в БГ. В онова време, той ми гласува доверие и ми споделяше, колко хубаво е било... преди Девети.

Носталгията е голям проблем за мен...обиколил съм света и само един път не пожелах да се върна с удоволствие в България...Бях в Австрия на едни състезания по шейни...срешнах много мили и открити хора..харесахме се показаха ми колко голямо може да бъде едно човешко сърце..Разделих се с тези хора с голяма болка..не ми се тръгваше...имах чувството, че съм живял по тези места и съм бил истински щастлив..Пътувах с лека кола и мъката ме съпроводи до Словения..да поплаках си...няма никога да забравя тези мили хора..Пътувах към България минавах граници показвах документи..плащах такси..и всичко ставаше, като на сън..България ме посрещна с дълбока тъмнина..и дълбоки дупки по шосето..все едно е имало война...Защо ли тогава ни беше толкова трудно да се обичаме?...