Любов -
бушуващ огън
или
бездънен океан?
Стихии
противоречиви,
а любовта -
една.
Ту милиони градуса
по Целзий,
ту Марианска падина.
Душата ми
е в центъра
на Слънцето.
След миг -
сред океанска тъмнина.
Тъмно не значи страшно.
Единствено - дълбоко.
Дълбочината не ме плаши.
Там съм у дома.
Както-
и в центъра 
на Слънцето.
Разтварям се
в стихиите.
И благославям 
до без дъх
пак
любовта
една.