Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2008 13:35 - Психологическо айкидо - засега само загатване :)
Автор: roksolana Категория: Други   
Прочетен: 3425 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 21.01.2008 14:09


БЪДИ САМИЯ СЕБЕ СИ
Едно интервю с Михаил Литвак
Искаш ли да бъдеш полезен на другите, живей за себе си; не знаеш как да възпитаваш детето си - остави го на мира; искаш да промениш съдбата си - 
това е възможно; някой те е нарекъл глупак- съгласи се с това, - твърди 
Михаил Литвак, лекар, кандидат на медицинските науки, главен психотерапевт на Ростовска област, член кореспондент на РАЕН.

На пръв поглед такива твърдения предизвикват недоумение. Ние сме 
свикнали да живеем и да мислим другояче. А може би просто не отдаваме 
значение на това, че съществуват ясни правила, които ако спазваме, ще 
постигнем в живота това, което искаме? Тези правила и още много други неща Михаил Литвак разглежда в своите двадесет книги по актуални въпроси на психотерапията, психологията на общуване, управлението. Своите методи за обучение на грамотно общуване и лечение на неврози Литвак използва по време
 на занятията на създадения от него клуб на хората, които са решили да 
овладеят стресовите ситуации.
За всичко това беседваме с нашия гост в студиото на радио "Гласът на Русия".
 Ето моят първи въпрос: 
— Една от вашите книги, която се нарича "Ако искаш да бъдеш 
щастлив", започва
 със следните думи: "Казват, че надеждата умира последна, 
а аз я убих първа." Защо?

— Така се получи в моята практика. У нас много хора се 
надяват и 
при това не правят нищо. Току виж всичко се оправи, 
някой силен 
ще помогне, ще дойде рицарят на бял кон и всичко ще 
се подреди. 
Но в същото време, хората разбират, че природните 
явления се 
подчиняват на строги закони. Да се бърка с ръка в гореща 
вода не 
трябва и ако някой го направи, кого ще обвини? Себе си, 
разбира се. 
А що се касае до общуването, всички смятат, че ако 
не беше злата
 воля на партньора, на човека отсреща, то всичко 
щеше да бъде наред. 
И не съзнават, че законите на общуването са достатъчно 
строги. И точно по същия начин бъркат в горещата вода, 
но в същото време обвиняват водата и отново се надяват. 
Тогава аз им казвам: престанете да се надявате, хайде 
да изучим тези закони на общуването, хайде да 
действаме в съответствие с тях и тогава те ще ни 
помагат.

Преди двадесет години аз бях лекар, лекуващ както 
е прието - с хипноза, аутогенна тренировка, таблетки. 
От лекарствата на болния му ставаше 
по-добре, но ще научат ли те човека да решава 
своите проблеми? Разбира се, 
че не... Той се връща в своята бурна среда на своя 
социум.. и отново
 идва при нас. Вместо да го потренирам, аз го 
успокоявам. Получава се 
"феномена на въртящата врата".

Аз започнах да мисля по това, появиха се учители. 
Помагаха ми 
професор Либих, Петраков. Въз основа на вече 
известното се появиха 
нови представи за това какво да се прави, когато 
лекуваш болните от 
невроза практически без лекарства. Искам да 
формулирам какво е това 
невроза? Това е болест, която се развива след
 психотравма. Има 
психотравми в семейството, има психотравми 
на работното място. 
Болният често пъти смята, че е виновен неговият 
партньор, с който 
общува, а ние му казваме: не, ти също носиш част 
от отговорността. 
Научи се да се държиш правилно и няма да има 
конфликти. 
За ръкопляскането са нужни две длани.

И тогава вместо таблетки и лекарства ние 
започнахме да обучаваме нашите пациенти, 
запознавайки ги с правилата на психологическото общуване.

— Вие използвате термина "психологическо айкидо".

Корените на тази методика са в личностно-
ориентираните методи на психотерапията. Това 
е нов подход. Айкидо - това е гъвкав път към 
победата и онези, които го владеят, се стараят 
да се "отклонят", да 
избегнат конфликта и отново да тръгнат напред... 
Същността е - ти 
се съгласяваш бързо с партньора и излизаш от 
борбата.

Тук има три варианта: когато ме оскърбяват 
(може да се каже, че 
тогава се приближават към мен отговре надолу);
 делово общуване - 
както сега общувае ние с Вас и третият вариант - 
когато от мен се
 възхищават.

Вариант първи.
Например ми казват: "Михаил Ефремович, вие сте 
глупак!" 
Обикновено ние отговаряме по принципа "Глупак - 
ти самият си глупак". 
Човекът, който владее изкуството айкидо, ще каже:
 "Да, действително 
глупав съм". Аз се "оттеглям", той "пада". Той е 
объркан, очаква атака, 
а атака няма. След това човекът може да каже: 
" Колко си умен, колко 
бързо разбра това, което аз толкова криех, и 
само ти можа да ме 
разбереш. На един умен човек като теб му се 
налага да общува с 
глупав човек".
Да се общува през цялото време така, не е 
възможно, така губиш 
партньора си по общуване. Затова пък, ако 
искаш да прекратиш 
общуването и да накажеш, ти можеш да направиш 
това, защото 
доброто също трябва да умее да се защитава.

Един от моите ученици ми разказа следната история. 
Влиза 
той в автобуса, пускайки пред себе си една жена и 
започва 
да търси по джобовете си билетче. "Вие още дълго 
ли ще се 
шушкате?" - пита жената. - "Дълго". "Още малко и 
главата 
ми ще завиете с палтото си." - "Ще я завия." Целият 
автобус 
се смее. "Нищо смешно няма" - продължава жената. - 
"Разбира
 се, че няма." Тя спира.

— А необходима ли е в този случай тренировка? 
Човек сигурно 
трябва да проиграе няколко ситуации, за да не се
 притесни в 
нужния момент?

— Да, разбира се! Ние знаем правилото, но после 
по навик 
отговаряме както сме свикнали, по стария начин, 
избухваме. 
Тогава има друг прийом - " закъсняла амортизация". 
Нарекли 
са ме глупак, аз не съм се сдържал, отговарям по 
стария начин. 
На следващия ден се приближавам и му казвам: 
" Извинявай, 
Иване, аз разбрах, че ти си прав."

Вторият вариант на айкидото е за началниците и 
учителите, 
когато тебе те ласкаят. Ласкателство и възхищение. 
Сега аз 
ще ви задам един въпрос - кое е по-опасно?

— Като че ли възхищението.

— Вие сте права, разбира се. То е по-опасното.
 Ласкаят те, за да 
те изнудят за нещо, спомнете си например лисицата 
и враната. 
Лисицата не иска да убива враната, а просто иска 
да получи сиренцето.

Когато те ласкаят, е приятно. Защо всъщност да 
не се възползваш 
сам от него, но трябва да умееш да се държиш 
правилно в такива 
случаи. Когато бях млад лекар, ме хвалеха, че 
съм добър доктор, 
но всичко завършваше с това, че ми даваха 
допълнителна работа. 
По-късно, когато аз освоих начините на общуване, 
изслушвах 
ласкателствата и казвах: "Благодаря, много ми е 
приятно да 
слушам вашите думи" - тук правех малка пауза и 
продължавах,
 - тъй като зад тях не стои никаква молба." Много 
началници 
казват, че това действа страхотно.

За възхищението. Онзи, който се възхищава от 
тебе, 
задължително ще те предаде. Човека, който се 
възхищава 
от нас ние допускаме близо до нас. Той смуче от 
нас. А кога 
ще ни предаде? - в най-тежкия за нас момент. Ние 
сме изучавали
 психологията на предателството. За съжаление, в 
науката аз 
не открих литература на тази тема. Преди 8 години, 
написах 
една статия " Психология на предателството". 
Дефинирах пет 
вида предателство. Ако човек познава проблема, 
той може да 
се предпази от предателството.

Третият вариант - това е сътрудничеството. Ако са 
ви предложили 
нещо, трябва да се съгласите веднага. Вие ми 
позвънихте и аз 
веднага се съгласих. Какво очаква човекът от 
мен? - съгласие. 
Да допуснем, че аз съм съгласен, ние обсъждаме 
детайлите, но 
ако аз кажа, че всичко трябва да стане по 
моя начин, 
сътрудничеството е невъзможно. Но тогава аз 
запазвам човека 
за общуване в бъдеще. За съжаление, малко 
хора се ползват от това.

И в заключение за айкидото. То се основава 
на физически 
принципи. Когато ме блъскат отгоре надолу, 
какво мога да 
направя? Отначало трябва да приклекна, за 
да продължи 
движението, и едва след това мога да се 
изправя. Това е закон.

— Във вашите книги се среща един интересен 
термин - 
"сценарно препрограмиране". Това засяга ли 
съдбата на
 човека? Възможно ли е да се промени съдбата?

— Да. В книгата "Ако искаш да бъдеш щастлив" 
аз описвам 
седем неуспешни сценария и показвам как 
тези хора с наша 
помощ се промениха и животът им стана 
съвсем друг. Какво 
е това сценарий? Сценарият е онази 
психологическа сила, 
която дърпа човека към съдбата, независимо 
от това дали той 
смята това за свободен избор или се 
съпротивлява. Такова 
определение дава Берн. Нашата съдба зависи 
от гените ни. 
Аз съм мъж, Вие сте жена. Ние ще играем 
тези роли. Изобщо, 
животът е нещо просто, ако живееш в съответствие 
със 
собствената си природа.

В процеса на възпитанието много родители искат 
да направят 
от детето си онова, което е невъзможно да 
направят. И на 
него му е зле. По-добре е да не възпитаваш 
детето, а да го 
отглеждаш. От краставицата - израства 
краставица, от 
домата - домат. Детето може да иска да 
стане артист, а 
майката го тика да става счетоводител и т.н. 
И тогава то 
живее не своя живот, а живее по сценария, 
който са 
написали неговите родители. Необходимо е 
да бъде 
препрограмиран. За да се върне към какво?...
Към самия
себе си. Най-леко е да бъдеш себе си.

Най-лесно е на дървото да расте право. Така 
то ще израсне 
на по-голяма височина. Изначално човек се 
ражда щастлив, 
но после той става нещастен под влияние на 
родителския 
натиск. И когато тази програма се нарушава, 
човек се чувства 
зле, докато не се върне към своята програма.

Хората, на които засега им е добре, за съжаление 
не 
прибягват до нашата помощ. А идват онези, на които 
им 
е зле - къде другаде да отидат. Когато аз им 
разказвам 
своите възгледи, те се възмущават. Един от 
моите възгледи 
е, че трябва да се живее за себе си, тогава 
ти правилно ще 
подбереш хората около себе си, най-важният 
човек е човекът, 
с който ти си сътрудничиш. Това отговаря на 
нашата природа. 
Ние трябва да удовлетворяваме четири свои 
инстинкта: 
хранителен, отбранителен, сексуален и 
усещането на 
собствената си значимост. Хранителният и 
отбранителният 
можем да удовлетворим с този, с когото се 
трудим. Ако искаме 
да ядем и няма къде да живеем, няма да ни е 
до секс. Сексуалният 
партньор стои на по-далечно място. Децата са 
още по-далече. 
До едногодишна възраст трябва да храним детето 
с мляко, но 
на десет години - вече не. Както е казал Иисус
 Христос: "Аз 
дойдох, за да разделя баща със сина, майка с 
дъщеря си, 
невеста със свекърва". След петгодишна възраст 
на детето 
родителят трябва да си сътрудничи с него. Ако 
ти не разрушиш 
отношението "родител-дете", как тогава ще 
започнеш да си 
сътрудничиш? Ето сега аз пристигнах със сина 
си, той е на 
30 години. Ако отношенията ни бяха "баща-син", 
ние нямаше 
да имаме за какво да си говорим. Ние си сътрудничим.
 И в 
същото време на мен като на баща ми е приятно, че
 до мен 
е моят син. Ето как именно аз показвам по какъв 
начин да 
запазим близките си, децата си, за да не сме им 
в тежест.

— Вие казвате, че трябва да обичаме себе си. Ние 
като че ли 
не умеем да обичаме себе си?
— Аз искам да дам определение за любовта, 
което принадлежи на 
психотерапевта, на психолога Ерих Фром: 
"Любовта е активна 
заинтересованост 
от живота и развитето на обекта на любовта" 
Повечето хора казват: 
Нямам кого 
да обичам. А ние поставяме въпроса по друг 
начин: А ти умееш ли 
да обичаш? Аз често пъти говоря на слушателите, 
че мнозина 
бъркат любовта и секса. Това са различни 
неща. На семинарите 
казвам на своите слушатели: "Сега аз съм 
активно заинтересован 
във вашето развитие. Това е и акт на любов 
към вас, макар че 
може би някои неща ви е неприятно да слушате. 
А ако вие не 
искате да приемете моята любов, какво мога да 
направя аз?" Затова 
да обича може само зрялата личност, която 
може да помогне някому 
да се развие. Често се бърка увлечението с 
любовта. Аз много 
обичам червен хайвер. От тази моя любов, 
какво ще му се случи 
на хайвера? ... Как мога да бъда сигурен, 
че една жена ме обича, 
ако тя живее на моя сметка? Съвсем друго 
нещо е, ако тя е 
самостоятелна и въпреки това е с мен. 
Тогава ще й повярвам. 
Зависимият човек, несамостоятелният, 
по принцип не може да 
обича. И разбира се, основната, базовата 
любов е любовта към 
кого? - към себе си. Аз се занимавам с 
физкултура - това е акт 
на любов към мен самия. Чета книга, повишавам 
квалификацията 
си - акт на любов към себе си. От това обществото 
печели. 
Човекът носи полза на другите, ако живее правилно 
за себе 
си. А сега си представете, че аз съм се напил, през 
нощта не спя, 
обичам ли себе си в този момент? И сега на въпроса 
- защо 
трябва задължително да обичаме себе си? Щом не 
обичам себе 
си, значи съм лош човек. И ако съм обикнал Вас, 
то като честен 
човек, би трябвало да Ви изоставя. Не трябва да 
се подхвърля 
на любимия човек нещо лошо. Човек се нуждае 
от любов. Нуждае 
се не от майка или баща, а от майчина любов.
— Те ги обичат неправилно, според мен...
Такава постановка на въпроса е невярна. Ти или 
обичаш, или 
не обичаш. Когато при мен идва майка със сина си 
и казва, че 
го обича, аз винаги я питам: "А какво той умее 
да прави?" Ако 
не умее нищо, значи майка му не го е обичала. 
Тя казва: "Аз 
искам той да стане голям учен и правя вместо 
него всичко. 
Пера, гладя, готвя." А аз казвам: "Вие не го 
обичате. Ще го 
вземат в армията, там ще го убият. Той е 
мамино синче, там 
не обичат такива. Спрете да му перете 
дрехите." А майката: 
"Но той ще ходи цяла седмица мръсен, 
учителката ще ми се 
кара". А аз й казвам: "На вас не ви пука 
за съдбата на сина 
Ви, по-важно ви е само някой да не ви 
се кара." Сега ние 
работим, занимаваме се с млади момичета. 
Имам двадесетгодишен 
опит и вече имам крайните резултати. 
Ние вече знаем как 
да се разговаря с детето още в утробата, 
как с кърмачето и т.н. 
И на 7 месеца дечицата вече са спретнати 
и чисти. С децата 
трябва да се разговаря като с равни. 
Препоръчвам ви да 
разговаряте с детето само "очи в очи". 
Само в този случай 
се развива интелектът. Вдигнете 
детето, когато разговаряте 
с него, или седнете. Не трябва 
майката да дърпа детето 
за ръка, то е там долу, в това 
време то не може да мисли.
— Сега ние живеем в атмосфера на 
страх. Вие не бихте ли 
могли да ни дадете няколко съвета, 
как да се борим с него? 
Може би има начини, с помощта на 
които да се премахне 
тревогата и страхът?
— Вие навярно вече разбрахте какво 
означава "сценарно 
препрограмиране"? Това е дълъг процес. 
Разбира се, всичко 
започва с малки съвети... Ние разшифровахме 
природата на 
страха. Тя тръгва от величието: 
"аз съм такъв човек, че с 
мен никога нищо не може да се случи". 
А трябва да се казва: 
"с мен всичко може да се случи". 
Ето например, предлагат на 
човек да се изкаже пред голяма аудитория. 
Той се страхува. 
Аз питам, "а какво може да се случи?" 
Става ясно, че дълбоко
 в себе си той държи подсъзнателно 
идеята, че "при мен всичко 
трябва да става от първия път". Докато 
тази идея седи в него, 
той ще се страхува. Друга подобна идея 
е - "около мен всички 
са глупаци". Аз му казвам, че има и умни 
хора, те ще те разберат. 
Когато тази идея изчезне, човекът става 
и го прави. И какво 
още мога да кажа? Опитвайте се, 
опитвайте се... Действайте, 
може в началото да не се получава, 
но трябва да се има 
предвид, че неуспехът е 7 пъти по-полезен 
от успеха. Така 
е устроен нашият мозък. Само когато 
претърпите неуспех, 
вие ще обърнете внимание не на тези, 
които ви се смеят, а 
на тези, които ви съчувстват. Тогава 
неуспехът ще ви 
послужи като изчисти вашето 
социално обкръжение и 
ще ви стане веднага ясно кой кой е.
— И все пак, какво да правим, за да сме 
щастливи?

— Формулата на щастието е : "Искам, мога 
и трябва да имат 
едно и също съдържание". Тогава всичко 
е наред. Ако аз 
искам, но не мога, необходимо е какво?... 
да се науча да 
го правя. Аз само призовавам да 
изпълняваме своите 
желания по психологически грамотен 
начин, опирайки се 
на законите на общуването, които не 
зависят от нас. Трябва 
да ги открием. Юридическите закони 
могат да бъдат написани, 
а тези закони, за които говоря аз, трябва 
да бъдат разбирани 
и да се действа в съответствие с тях.

http://margaritta.dir.bg/2dekemvri/07litvak.htm


Сещам се за думите на една изключително мъдра жена, 
изречени преди повече от век: ако хората осъзнаваха 
всички свои способности и възможности, нямаше да 
имат нужда от лекари и от попове...




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sunflower - последното
21.01.2008 15:37
на Блаватска ли е? :)
Хубава статия иначе. Благодаря! :)
цитирай
2. roksolana - :)Слънце,
21.01.2008 15:39
Как позна в тъмното?! :)))))
цитирай
3. sunflower - ами не знам ...
21.01.2008 15:41
не съм чак такава познавачка на Блаватска, но хем знам, че и ти я харесваш, хем просто ми прозвуча като нейно изказване. :) възможно е и да съм го срещала някъде. :)))
цитирай
4. wonder - Невероятно-чудесно-правдиви твърдения! :)))
21.01.2008 22:25
Приемам напълно и безрезервно! Усмивка. Топла.
цитирай
5. drona - Благодаря!
22.01.2008 09:41
Постнах линка на друго място та да се прочете от повече хора.
цитирай
6. hinki - Психологическо айкидо
27.01.2008 22:14
Това заглавие е леко недоразумение, приличащо на опит за реклама и показващо нодопустима повърхностност.
Айкидо е изкуство за разбиране и сливане с живота, за напрежението и отпускането, за тялото и духа, за омразата и нейното неутрализиране. Айкидо учи да работим с физическите, психологическите, биохимическите закони и да получаваме резултат. Смята се, че основата на айкидо е поставена около 850 г. от аристократичния род Минамото, създал Дайто-рю айки-джуджуцу. В теорията и практиката на изкуството са залегнали опитът от битките, преговорите и преломния живот в Япония, наблюдението на поведението на животните и насекомите, анализирането на природните закони, през призмата на научен поглед, доста по-различен от западния. Изкуството има изключитебно приложен характер.
Цяла поредица от психоаналитици, в руслото, на които върви тоя руски чичко, признават, че източните учения са много по-напред, дори и само от гледна точка на много по-точна и диференцирана терминология.
В западната литература, според мен си струват:
"Етика" на Спиноза
Трактатите на Майстер Екхарт
Карл Гюстав Юнг
Ерих Фром - "Изкуството да обичаме", "Да имаш или да бъдеш"
Ерик Берн - "Хората, които играят игри", "Игрите, които хората играят"
От руските автори – задължително Владимир Леви.
Всички тия книги ги има на български език.
Източните класици са силно метафорични, поетични. Практическият им смисъл може да бъде разбран само чрез личен опит. Иначе носят само естетическа, интелектуална, душевна наслада, в което, естествено, няма лошо.
http://hinki.blog.bg/viewpost.php?id=70888
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: roksolana
Категория: Други
Прочетен: 652234
Постинги: 391
Коментари: 1316
Гласове: 9718
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031