Утре е 23 февруари - един бивш празник на една бивша армия - един от многото бивши празници от една бивша епоха.
Не, не си и помислям да пиша за съветската армия, за братушките, които са ни освободили или окупирали и т.н.

Какво представлява този празник днес?
Една подобна традиция не може да изчезне заедно с изчезването на повода за празнуването :)
Всъщност този празник винаги си е бил един "мъжки 8 март".
Преди доста години бях поразена. когато разбрах, че моя позната търси подарък за 23 февруари за сина си, който беше в 6 клас. Попитах я защо му е подарък, той нали още не е ходил войник? Отговори ми: ами как, нали все пак е мъж!
Да, празнуват всички мъже - от мало до голямо :)
А жените ги обичат и обграждат с внимание повече от всякога :)

На работата вече кипят приготовления за тържеството - ще има маса, ще има песни, стихотворения и конкурси. За всеки член на колектива от мъжки пол е приготвена персонално частушка, за боса - специално и персонално - песен. Стълбището между първия и втория етаж е украсено с балони и голям надпис: "ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СКЪПИ МЪЖЕ!"
Отдавна е изчезнал политическият, идеологическият  и проч. контекст. Останал е само празникът за душата.
Остават разказите на маса - сигурно единственият ден, когато жените изслушват с търпение разкази за казармата :) Остават вниманието и добрите думи. Остава топлото в душата...не на всеки мъж има кой да посвети дори два реда,а тук са ти посветили цяла частушка :) стихотворение или песен. И в такъв момент не си мислиш откъде се е взел и с какво е бил свързан този празник. Просто си мислиш, че е хубаво, че го има.
Има и тъга. Има и сълзи. Войнишката тема винаги стига и до спомени за Афганистан. Плачат мъже, минали през този ад. Плачат жени, изгубили някого....Тост - печален - "за тех, кто не вернулся из боя". 
И пак - живи сме, тук сме, празник е!

Да са ни живи и здрави войните, но дано никога не ги изпращаме в ада на братоубийствените войни... за чужди интереси!

Поздрави, Рокси!