За пореден път не ме оставят равнодушна стенанията на загрижени родители - какво гледат децата им по телевизията.
И както всеки път реакцията ми е въпрос към родителите: какво прави твоето дете пред телевизора?

"Няма ли кой да помисли какво излъчва телевизията?"
Има.
Преди нещо да бъде излъчено, много хора са помислили. За собствения си интерес.
И през ум не им е минавало да помислят за нашите деца. За тях сме длъжни да мислим ние. Друг е въпросът, че това "длъжен съм" едни го възприемат като свята отговорност, а други - като непосилно и дразнещо бреме.

Вече съм писала за това в коментари. Имам чувството, че е издаден закон, задължаващ родителите да държат децата си пред телевизора. Толкова много родители се възмущават от качеството на предаванията, дори от детските анимационни филмчета с насилието, арогантния език и т.н. Съответно значи - толкова много деца са подложени на заливане на мозъчетата им с помия. Ежедневно. Донякъде мога да разбера, ако детето е хванало нещо по тв например след училище, докато родителите са на работа, т.е. те нямат контрол над ситуацията. Въпрос: детето какви други интереси има освен телевизора? Следващ въпрос: родителите му какви други интереси имат, какви развлечения, източник на информация и т.н., освен телевизора? 
Кога за последен път сте разговаряли с детето си половин-един час? Не за домашни и училище, а просто така - "за нещата от живота"?

Телевизорът за гувернантка ли го използваме? За залъгалка? За фон, докато семейството вечеря? При такива варианти  - имаме ли право да се оплакваме? Наистина ли не можем да разберем, че това е своеобразен бизнес и хората, които печелят от него, най-малкото са загрижени за душевния комфорт и за възпитанието на нашите деца?

От момента, в който детето разбере, че изобщо съществува такова нещо като телевизор, би трябвало и да разбере за какво се използва, нали? На такава възраст единственият пример и най-силен авторитет са родителите. Именно от този момент детето се научава да възприема телевизора или като постоянен фон на домашната атмосфера, или като нещо, което работи от време на време - когато има нещо,заслужаващо особено внимание.
Няма друг - човек или институция - освен родителите (баби, дядовци), който да го спаси от тъпите реклами, от това, което се нарича новини, от идиотските филми и предавания.
Готови ли сме да го направим?

Съгражданко,много одаскалено ми звучиш,а бе права си ама кво от това.Поздрави за поста:)

Няма я Партията, която да следи за моралното и духовно оцеляване на децата ни. Затова ще е виновна държавата, обществото, телевизионните ръководства, СЕМ и всичко останали, но не и раждащите и отглеждащите деца. А ти, казват, звучиш одаскалено. Защото вменяваш на родителите отговорност, навярно.
А темата има продължение - компютрите и интернет. Ама това е за по-големи деца, а тях ги учат в училище ;)

Всеки знае, че да създадеш и да отгледаш деца, това е най-важното нещо за живота на човека. Но в отглеждането се включва и възпитанието. А родителското възпитание на децата е процес, който изисква грижи, отговорност и труд. Изисква непосредствено лично общуване с децата като с пълноценни личности.
Аз съм силно впечатлен от съдържанието и патоса на публикацията - тя изразява вътрешната позиция на една истинска майка. Останалото е лична отговорност на всеки родител поотделно... защото никой на този свят не може да поеме грижата, която всеки родител дължи на децата, които е създал...

тъй като докато децата ми бяха малки гледах телевизия с тях. И тълкувах, разяснявах, конфронтирах се с "телето". Сега... се конфронтирам с други хора, които имат влияние върху децата ми - директно или индиректно: чрез разговори, случки (в които вол-неволю) участвам и т.н.

И все пак, би трябвало да има някакъв по-голям обществен контрол. Не само точките с цифри на възрастта върху екрана:)

Поздрави!

Абсолютно, абсолютно си права.
Дори има изследване на един американски професор във връзка със заобикалящото ни отвсякъде визуално насилие. Човекът доказва, че неговата цел е да въздейства на децата по такъв начин, че после да бъде възпроизвеждано от тях в живота.
Съзнателно набутват децата ни в касапницата и ние не бива да реагираме като зомбирани.

Поздравления за ясната лична позиция!

този текст емного хубав.