През последните дни някак си натрапчиво в съзнанието ми се върти: «Ако искаш да имаш нещо, което си нямал никога досега, ще ти се наложи да  (на)правиш  нещо/неща, които не си правил никога досега».     Не че е настъпило някакво време разделно в живота ми.     Може и да е от пролетта – мартенското време се сменя по няколко пъти на ден, организмът се побърква и дезориентира тотално…Автопилотът, слава Богу, работи добре :) А в главата мислите се сменят също като времето навън…        Какво може да е това нещо,което сме нямали никога досега, но много ни се иска да имаме?       Хубава работа, която ни носи и добри пари, и вътрешно удовлетворение.     Защо не – собствен бизнес и финансова свобода? Която в нашата потребителска цивилизация си е май едно непременно условие, за да се чувствуваш свободен изобщо.     Точният човек до себе си.     Вътрешно спокойствие и душевна хармония.     Физическо здраве.     Психическа устойчивост.     Усещане за радост от живота. Което на пръв поглед ни е гарантирано, ако имаме всички неща, изброени по-горе. Да, ама не.     Защото съществува нещото, наречено «промени». Животът не стои на едно място. Ние самите се променяме. Светът като цяло се променя. Конкретната ни житейска ситуация също рязко може да се промени - неочаквано за нас. И тогава? Нещото, което се оказва, че си нямаме – гъвкавост. Гъвкавост на рационалния и емоционалния интелект, на реакциите и поведението.     Май всички обичаме да казваме: не знаеш какво ще ти се случи утре…Като при това винаги се подразбира, че може да се случи нещо лошо…Ами ако изведнъж ни се стовари на главата (или на сърцето? :) нещо хубаво? Готови ли сме да го приемем? Или трескаво започваме да мислим аджеба какво лошо, какви проблеми може да ни донесе това хубавото, което дали изобщо е толкова хубаво или само на нас така ни се струва? Изплува още едно нещо, което си нямаме (а не би било зле да си имаме :) – вярата, дълбокото усещане, че заслужаваме много повече от това, което имаме в момента. Че струваме много повече от оценката,която днес ни пише животът. За да открием вътре в себе си и да поддържаме тази вяра и това усещане, трябват не повече усилия от тези, които са ни необходими, за да поддържаме усещането си, че сме нещастни аутсайдери, които «никога няма да заживеят като хората»; или за да поддържаме разяждащата ни завист към преуспелите в един или друг план, която още повече ни отдалечава от тях. Усилията са едни и същи като количество, качествено различна е тяхната насоченост.  
следва  

:)))Хубав ти е града,признавам...Само че опитът ми с всичко в бившият СССР показва,че от въздуха или на далечни кадри всичко е наред,а отблизо не винаги е за хора.Тоест,не винаги е хуманно за ежедневен живот...
Ти ще кажеш как е в този случай...
:)

"СТРУВАМЕ МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ОЦЕНКАТА, КОЯТО ДНЕС НИ ПИШЕ ЖИВОТЪТ." - това са думи, които като редовен читател изцяло приветствувам. Признавам, че и при мен хубавите, силни моменти често са били съпътствувани от съмнението, че много хубавото май наистина не е на хубаво...
Радва ме това като че ли ново самоусещане на roksolana, това нейно предчувствие за едно заслужено по-добро бъдеще... ама наистина заслужено...
Поздравления и отлични пожелания - хубавото понякога действително си е хубаво и ЗА хубаво...

Много ми хареса като стил и като начин на изразяване. Впечатляващо.
Това нещо, което сме нямали досега и не сме имали мотив да правим се рарича еволюция за мене. Всичко останало - хубавата работа, точния човек, психическата стабилност и т.н. са само част от процеса.

`не можем да правим едни и същи неща и да очакваме различен резултат.`