„…

= Воинът умее да различава преходното и окончателното.

…

= Ако той започне да чака най-благоприятния момент, никога няма да помръдне от мястото си; за да направиш първата крачка, е нужно малко безумие.

…

= И силата му прилича на силата на водата, защото никой досега не е могъл да я разбие с чук или да я прониже с нож. И най-могъщият меч на света не може да остави белег на повърхността й.

…

= Той обмисля всеки стратегически ход и се пита: „А какво бих предприел, ако трябваше да се сражавам със самия себе си?” И така определя своите слаби места.

…

= Великият боец може да търпи и да преглъща оскърбленията; той знае тежестта на своя юмрук и силата на своя удар. Изправяйки се пред противник, който не е успял да се приготви за боя, той го гледа в очите – в самата им дълбочина – и побеждава, дори без да има нужда да използува своята  физическа сила.

…

= Има моменти, когато трябва да се действува, и моменти, когато обстоятелствата трябва да бъдат приемани такива, каквито са. Воинът вижда разликата.

…

= Воинът…съзерцава двете колони до вратата, която той се кани да отвори. Едната се казва Страх, името на другата е Желание. Воинът поглежда първата и чете изсечените там слова: „Ти ще навлезеш в пределите на неизвестен и опасен свят, където нищо от това, което си узнал досега, няма да ти върши работа и няма да ти помогне”.

Воинът поглежда втората и на нея прочита: „Ти напускаш пределите на познатия ти свят, където остава всичко, което винаги си обичал и за което си се сражавал”.

Воинът се усмихва – защото нищо на света не може да го изплаши и нищо не може да го спре.

С увереността на човек, който знае какво иска, воинът отваря вратата.”  

 

От страха и желанието. Защото те никога не стават едно, и това още нито един "майстор" не си е позволил да го каже. Ние до края оставаме рожба на "разлома" между страха и желанието.

Всъщност истинското разковниче е "волята": "тя" знае докаде свършва желанието и къде започва страха. Ако може да хвърли мост между двете, е извършила "чутовен подвиг". Всеки човек живее живота си, за да постига или за да достигне до тази "кота нула":))

Поздрави!

Взриви ми мислите :)))

Зад вратата няма страх.
Да, той никога не става едно с желанието.
Или едното, или другото побеждава.
Ако побеждава страхът, човек просто не отваря вратата - защо, какво да прави там след това страшно предупреждение на колоната? :)
Ако побеждава желанието (въпреки не по-малко смущаващото предупреждение на втората колона :) НО ако човек НАИСТИНА ЗНАЕ КАКВО ИСКА , то прекрачва прага. И - да - по-нататък е въпрос на воля, на дух, на издържливост, на вътрешна сила.... Ако ги няма в достатъчна степен, пак се появява страхът и съмненията - и желанието си завяхва и се спаружва и си изчезва...
И т.н и т.н и т.н. :)
Поздрав и усмивка! :)

Желанието е по-силно от страха!!! Ако беше обратното, всички да сме си сложили досега въжето и да сме върнали ,,поканата'' на Произвола за вълнуващата игра. Ние отдавна сме отворили вратата и плуваме в опасното Пред-стоящо. Макар и да ,,витаем'' в страх, ние смело продължаваме нататък, защото волята е неунищожима! Защо е неунищожима ли: защото ни е подарък от Пред-волята, т.е. от Про-извола.
Пък и кой е казал, че и най-смелият воин не изпитва страх? В това е авантюрата на Произвола: изпраща ни и страха за респект и прави играта още по-вълнуваща. ИначеТой добре си е направил сметката, след като предварително ни е спуснал неунищожимата си воля! Ех, колко е великолепен тоя Шопенхауер!
Поздравления roksolana! Смел воин си ти!

Благодаря ти за коментара и за оценката :)
Разбира се, че и най-смелият воин изпитва понякога страх. Но не се оставя страхът да определя реакциите, действията и съответно - живота му.
Поздрав!