Пълнолунието –

утроба за призраци...

За самоубийците-

допълнителен стимул...

Макар че те едва ли

поглеждат към небето –

погледът им шари

ту в лабиринтите

без изход

в душата

и във мозъка...

ту наоколо -

във търсене на нещо

колкото се може по-убийствено...

Погледът улавя датата

в лунния календар –

петнадесети лунен ден –

мрачен

/да премълчим ли

думичката

„сатанински”?/

Календарът казва:

дръжте

под контрол емоциите,

не се поддавайте

на отрицателни такива...

Добре,

благодаря за информацията...

Усмихвам се на пълната луна

/ей, палавнице,

занимавай си се

с моретата и океаните –

с приливите и отливите –

защо тревожиш

и кръвта ни

с прилив – отлив,

а дните и нощите –

с необясними наглед

конфликти и ПТП/...

И чакам да изгрее

СЛЪНЦЕТО...