Няма печатна грешка в заглавието.

    Така се нарича днешният празник в Украйна.

    Произнася се приблизително  „Велъйкдень”.

    За разлика от възприетото в руския език 
название „Пасха” – от еврейското „Песах”.

    Запазването на името на празника от дохристиянски 
времена свидетелствува за дълбоките традиции в 
отбелязването му от тукашните земеделци.

    Един от митовете за възникването на този празник:

 

    Това е най-старият празник в Украйна. Той се е зародил 
преди седем хиляди години, когато според легендата „плуг 
паднал от небето”. Ето какво се случило...

   Имало трима братя ловци – Тур, Пан и Яр. И се запътили 
те веднъж на лов. Излязли в безкрайната степ, а чучулигите 
пеят ли пеят – чак небето звънти. Спрял се поразен Яр и рекъл:

-         Братя, не искам вече да ловувам! А искам ей това поле 
да изора, да го засея със зърно, да събера реколта, та 
да напека хляб за хората.

Едва изрекъл това и от небето се спуснали златен плуг 
и златен ярем. Викнал най-големият брат Тур: „Това е 
за мен!”. Искал да хване плуга, а той избухнал в пламъци. 
Изплашен се отдръпнал Тур.

„Това е мое!” – викнал средният брат. Но и него отблъснали 
пламъците.

- Не, братя, това е мое – усмихнал се Яр. Взел златния ярем, 
запрегнал в златния плуг  два вола, които пасели наблизо и 
прокарал първата бразда на света. А след това – и втора, и 
десета, и стотна...Засял полето с полтва – дива пшеница – 
и избуяла тя за чудо и приказ. Събрал Яр реколтата, смелил 
брашно и изпекъл първия хляб, а после и втори, и десети, и 
стотни...И гощавал хората. И ги учел да орат, да сеят, да 
правят хляб. За всичко това великите богове го взели при 
себе си и го изкъпали в Езерото с жива вода. И Яр станал 
Ярило – богът на пролетния земеделски труд и плодородието. 
И се спускал той на Земята в деня, когато вече можело да 
се засява зърното. И бил този ден Великден. Великият ден за 
земеделеца, Светият ден.

 

    Преди покръстването този ден се е отбелязвал винаги първата 
неделя след пролетното равноденствие, т.е. бил е свързан със 
слънчевия цикъл, а не с фазите на луната, както определя 
настъпването на Великден християнската традиция.

Нощното бдение е било свързано с очакването на изгрева на 
Слънцето – ликът на Дажбог. Великден е бил денят на „сватбата” 
на небето и земята – Диво /укр. - Чудо/и Лада.

 

Крашанки. Според етнографите са били част 
от пролетната обрядност доста преди 
покръстването.

Символиката на орнаментите е езическа. 
Свързана е с култа на земята, слънцето, предците, пролетното 
възраждане на живота.

Имат разновидност – писанки. Изработването на писанки е един от националните занаяти – майсторите се наричат писанкари.

 

Пасхи, паски, пасочки...Различни по големина. 
Обикновено правят два размера – големи – 
високи около 15-20 см и широки около 10-12 см  
и малки – 10-15 см високи и диаметър около 7 см. 
Тестото е същото като козуначеното. Отгоре се 
покриват с бяла глазура и се посипват с разноцветни захарни топченца или пръчици. Пасочките трябва да станат колкото 
се може по-високи – това е символ на плодовитост, на витална сила 
за цялото семейство...Голям позор е за домакинята, ако паските й не се „навдигнат”...

Естествено, всичко това се освещава в църква.

   И свещичките се занасят у дома...

 

Винаги съм знаяла, че славяните сме свързани не само с общите корени, а и с традициите, които сме съхранили и до днес ...Поздрави!
Да въскресим доброто!

Христос Воскресе!

Во истину воскресе!

интересния пост!:)
Светли и хубави празници и на теб!:)
И аз занесох свещеното пламъче у дома...