Статията за sms-ите и мобилните телефони ми напомни за кой ли път за хлебарките.    Взеха нещо да ми липсват. Защото отдавна изчезнаха. И май няма начин да се върнат.    Тук им казваХА «прусаки» («прусаци») – т.е. – пришълци от някъде откъм Немско. Едни такива мънички, рижави, пъргави. И вездесъщи и неунищожими.    Помня потресът при първото ми отиване в Ленинград и първата среща с въпросните прусаци в студентското общежитие – струваше ни се, че животът на секундата трябва да спре – защото просто не е възможно да се живее в съжителство с тях – и да потече отново, когато те изчезнат. Което изчезване е била бленувана мечта за поколения наред източни славяни. Но не би.    Те БЯХА наистина неунищожими с «химически и биологически оръжия». По-скоро тези оръжия имаха доста краткотраен ефект. Най-вече помагаше, разбира се, механическото въздействие, т.е. просто да го цапнеш прусака с нещо тежко и готово. Но за една такава борба с тях количественото им превъзходство в пъти и пъти над хомо сапиенс дейсташе деморализиращо на същия този сапиенс.    Специалисти, съседи, колеги даваха съвети и рецепти за унищожаването им. Специалистите в един глас твърдяха, че тези прусаци били най-устойчивите живинки по тези географски ширини – издЪржали на не знам си какво тровене, облъчване, радиация, можели да оцеляват в най-невероятни неблагоприятни условия. Казваха – дори човекът да изчезне, тези хлебарки ще останат.    Обаче те си отидоха. По английски. Без да ни съобщят защо.    Когато един биологичен вид напуска традиционната си среда на обитаване, явно го прави не заради политиците или икономическата ситуация, а защото средата е станала непригодна за живот и заплашва оцеляването му.    Специалистите се почесват озадачено по тила и преразглеждат собствените си предишни твърдения. Съседите и колегите пак обсъждат темата – този път не в контекста «как да се избавим от тях», а «защо изчезнаха?»    По време на един такъв разговор ми разказаха за експеримент, показан по «Енимъл планет» (май? – не помня точно канала).    Захлупват със стъклен похлупак една армия прусаци, като им оставят в центъра един мобилен телефон за компания. Шават си насам-натам хлебарките, лазят си където си поискат, включително и по телефона…В един момент позвъняват на този телефон – звукът е изключен, оставен е само вибро-сигналът. Хлебарките в невъобразима паника започват да се разпълзяват колкото се може по-далеч от него, притискат се към похлупака… След определен период на третиране с тази вибрация, от която няма как да избягат – летален изход.      Специалистите с половин уста започват да посочват като причина за изчезването им мобилните телефони, микровълновите фурни, компютрите… И да изказват опасението, че изчезването на една брънка от биологичната верига заплашва съществуването на цялата верига.    
    Те си отидоха. А ние останахме. Като брънка от биологичната верига или като самозабравили се «господари на природата»?  

Xmmmm

все по-често да се чуват оплаквания на живущи в блокове с монтирани на покривите усилватели-излъчватели за мобилни телефони - много повече се разболяват домашни любимци - котета и кучета, обострят се хронични сърдечни заболявания при хората...Унищожителят на природата - човекът, с бързи крачки върви към себеунищожението си! С колко ли време разполагаме да се освестим? Май не много...

Разни краварници, свинарници, птичарници не се строят с използване на железобетонни конструкции. Защото пребиваването на животните в такива постройки води до боледуването им и изменения в гените.

Какво става с хората, които живеят в панелките? Които ден и нощ са сред железобетонни конструкции (говоря за една голяма част от хората в градовете).
На кой му пука?
И на една железобетонна грамада отгоре - още и усилватели-излъчватели?!?
Прави са тези, които твърдят, че е нужна цялостна смяна на парадигмата...
Ако не я направим осъзнато, тя пак ще си стане...Земята като саморегулираща се система ще си я осъществи...но съм сигурна, че няма да ни хареса.

Такива пълчища се наложи да унищожим в апартамента на майка ми. И все още ги има, прииждат непрекъснато. Няма спасение от тях!
Ако не вярвате, разходете се до ж.к."Тракия"-Пловдив

Нямам поглед върху хлебарките в целия свят :)
Живея в Украйна, в един град колкото София.
Значи, пълчищата са се устремили към родния ми Пловдив? ;)