Времето в събота, на 24 май беше разкошно. Направих си една разкошна разходка – както казват руснаците – „сам себе толпа” (т.е. аз самата си бях моята си тълпа :)    Като се ширнало едно бездънно ослепително синьо небе, като се ширнал Днепър – и той ослепително син – екскурзионни катерчета, яхти, моторници...По бреговете – хора, хора, хора...Колкото повече приближава лятото, толкова по-ослепително красиви стават момичетата :)    Компании, влюбени двойки, семейства, дечица тичкат...Е как и на моята тълпа да не й е радостно при това положение :) да не се зареди и тя с енергия и положителни емоции...    Едни акации нацъфтели... Натежали от цвят,опияняват с невероятен мирис...И слънцето залива всичко със светлина и топлина щедро, без да пести...    Всичко това добре, но краката ми имат лошия навик след многочасово ходене - пък било то и в състояние на душевен, емоционален, естетически и всякакъв друг подем – да се изморяват. И с малко съжаление, но все пак щастливо преизпълнена с емоции, завивам към центъра, съответно – и към градския транспорт...    Около мен обичайната глъчка на руски, украински, все същите празнично-слънчеви тълпи...И сред тях погледа ми улавя двама чичковци с вид на европейски туристи :)...Делят ни няколко крачки и докато ги направя, чичовците нещо се врътват, спират и започват да се оглеждат...Наравно с тях съм, когато единият казва:”Чакай бе, май не беше насам”. Другият:”Ти от тука не си ли минавал?” Трябват ми някакви части от секундата, за да осъзная,че говорят на български (който тук, ей така изведнъж на улицата ми се случва да чуя безкрайно рядко – случаите могат да се преброят на пръстите на едната ръка). Изведнъж единият чичо ме поглежда ужасно стреснато. Брех – викам си – да не би да мисля толкова силно на български, че да чуват мислите ми тези, които разбират езика? :)    Защото в същото това време си мислех за един българин, говорех си мислено с него :) и имах усещането, че и той „е на линия” и си говори с мен...    Обикновено се спирам, като видя и чуя българи. Първо - защото ми се случва много рядко и не пропускам момента да разменя две думи на родния език...И второ – в такива случаи обикновено хората или търсят нещо, или се канят да търсят :) така че са доволни, като ги упътя...пък и за тях си е приятна изненада като чуят изведнъж български от случайна минувачка ...    Но този път изобщо не се спрях и не реагирах даже на стреснатия поглед на чичкото.    Просто ми беше толкова хубаво с мислената ми българска компания...:)

Край Днепър






В центъра на града


Малкият принц в парка...

красив град е сигурно, съдейки по снимките.Такава шир и безбрежност, такъв простор съм виждала само в СССР навремето - Русия и Украйна, Казахстан и Узбекистан...Върна ме към чудесни спомени, благодаря ти!

Наистина е много красиво...и много широко и просторно...и за тялото, и за душата :)
Поздрави!