Хареса ми този текст...
   Към него биха могли да се добавят и още неща...

   Защо да не се учим от децата да бъдем спокойни, щастливи, истински?
   Те май са единствените истински хора сред нас. В които все още не е загасена Божията искра, не е затрупана от условности, стереотипи, възпитание, всевъзможни влияния на авторитети, които знаят "как е правилно" да се живее...
   Пораствайки, губим много, страшно много...
   Ставаме:
    умни
    организирани
    дисциплинирани
    гъвкави и приспособяващи се
    доказващи себе си
    делови
    сериозни и сдържани
    постоянно заети с "много важни работи"
    и т.н.
    и т.н.
    и т.н.

    Губим:
    спонтанност
    непосредственост
    умението да се удивляваме
    умението да задаваме "глупави въпроси" - за да не ни помислят за тъпи
    умението да обичаме "просто така" - защото радостта от живота ни изпълва и прелива от нас навън към света
    неповторимото, единствено наше виждане на света
    и т.н
    и т.н.
    и т.н.

    Слава Богу, не всички извършват тази налудничава неравноценна размяна. Или поне - не докрай... А има и "чудаци", които - направо висш пилотаж на душата :) - съумяват да съчетават нещата от двете колонки.

 "Най-важните детски уроци за живота.

Всеки родител учи детето си на редица полезни и безполезни неща. Но само мъдрият родител е способен да взима уроци от собственото си дете.

А то наистина може да ни научи на много неща.

Ето кои са най-важните детски уроци:

1. Да забравяме лошото.
Детето може лесно да се разстрои заради някаква глупост. Но то също толкова лесно забравя за това: лошото му настроение продължава само няколко минути.

Възрастните преживяват своите обиди и разочарования с дни, месеци и дори с години. Ако се поучим от детето си да забравяме тези състояния, животът ни ще стане по-лесен.

2. Да преодоляваме рутината.
Детето е способно да повтаря рутинни действия по сто пъти на ден: да слуша една и съща приказка, за облича и съблича куклата, да стои кула от кубчета, която след това разрушава и т.н. Възрастните се чудят как не му омръзва това. За детето повтарянето на едно и същи действия не е рутина, а израз на истински възторг от определена дейност. 

Ако и ние се отнасяме по този начин към еднообразната работа, то тя ще получи друго измерение.

3. Да усещаме умората си.
Детето може да заспи на масата до полупразната чиния или веднага, след като си свали обувките. Ако е уморено, то просто ляга на земята и въобще не се замисля, че трябва да стигне до леглото си. Детето знае кога силите му свършват и веднага започва да си почива.

Възрастните са изгубили своята способност да забелязват умората си и не умеят да се съобразяват с нея.

4. Да разбираме потребностите на организма.
За да накараме детето да изяде нещо, което не обича, трябва да приложим неимоверни усилия на педагог, клоун, актьор и проповедник. Струва ли си да хабим толкова сили? 

Възрастните често ядат неща, които не обичат, но в името на някаква цел: диета или укрепване на здравето. А това не продължава дълго. Неприятната храна не е най-удачния стимул. По-добре да подражаваме на детето и да ядем само това, което ни харесва.

5. Да не бързаме.
Малкото дете упорито се бори и съпротивлява на дневния
режим, а това е голям проблем за вечно бързащия родител, който трябва да успее за и във "всичко". Тези мъчения са неизбежни: ние учим детето да се подчинява на режима и часовете. Детето не мисли за времето, когато се занимава с нещо интересно, а това премахва стреса и развива способностите му. 

Възрастните са изгубили своята способност да не бързат. Те бързат и когато няма за къде да бързат. Понякога на човека просто му е необходимо да си изгуби времето за любимо занимание, за някаква глупост, за нещо безцелно - това не е лукс, а просто начин да се почувстваш човек.

6. Да живеем, играейки.
Детето умее да превърне всяко скучно и досадно занимание в игра. То си измисля допълнителни правила, поставя рекорди или си въобразява, че е някой друг. Всичко това му позволява да запази интереса към дейността. 

Ако ние се научим по този начин да се занимаваме с почистването на дома и с другата рутинна работа, животът ни би бил по-щастлив, а и деловите ни качества няма да пострадат от това.

7. Да задаваме въпроси
"Защо котката не ходи на задните си лапи? Защо слънцето не пада? Защо не ни донесеш повече пари?". Тези "глупави" детски въпроси поставят родителите в неловка ситуация. "Когато пораснеш, ще разбереш" не е най-добрият отговор, обаче. 

Тези въпроси не са банални, те просто не ни идват в главата. Трудно можете да отговорите на тях, но ако вложите сили и се постараете, с времето вие задължително ще развиете интелекта си и способността да мислите.

8. Да виждаме нещата по нов начин.
Често започваме с интерес да гледаме до болка познат филм заедно с детето, защото вече го гледаме през неговите очи и откриваме нещо ново. Така ние си възвръщаме способността да възприемаме света с всички негови краски и абсурди и да забелязваме нови неща, които са ни убягнали при "пръв прочит".

9. Да правим глупости.
Някои възрастни посещават психологични тренинги, например "психодрама", на които те пълзят по пода, мяукат, представят си че са... Пепеляшка или Терминатор. Тази игра е терапевтична, но тя се заплаща.

Ако играете на това с детето си, то "терапията" ще ви излезе напълно безплатно. Вие играете, а това означава, че можете да правите глупости и да се смеете. Играта не е само удоволствие, а емоционално разтоварване, изследване на самия себе си, начин за възстановяване на вътрешното равновесие. Ако имаше площадки за игри за възрастните, светът би станал значително по-добър.

10. Да бъдем активни.
Обикновено детето е енергично и подвижно. То няма да седне на стола, ако може да седне на пода. То няма да върви спокойно, ако може да тича. 

Ако вие му подражавате и сте по-активни, ще станете по-енергични, а животът ви ще бъде по-разнообразен.

Да освободим детето в себе си.

Всеки от нас е бил дете. Постепенно, в процеса на възпитанието, детето става организирано, склонно към самоограничения, недостатъчно щастливо, дори да и да постига успехи". 

http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=4963

   
    Ако се опитаме да си спомним кога за последен път сме тичали по някоя поляна или пясъка на плажа, заливайки се от смях...може би ще си отговорим на въпроса къде изтича (или не изтича :) от живота ни чувството, че сме щастливи, удовлетворени, живи, истински...


Още статии свързани с тази:
ДЕЦАТА ИНДИГО
Дойдоха новите деца!
Децата Индиго – хора от бъдещето
ИЗОБРЕТЕН Е АНТИБУДИЛНИК ЗА ДЕЦА
ЗА ДА НЕ СЕ БУДИ БЕБЕТО
ОТКЪДЕ СЕ ВЗЕМАТ СИНИТЕ ДЕЦА?
НЕ ОБИЧАМЕ ЛИ ДЕЦАТА СИ ПРЕКАЛЕНО МНОГО?
КАК ДА СЕ КАРАМЕ НА ДЕЦАТА ПРАВИЛНО
НАРКОМАНИЯТА НА ОТЛИЧНИКА Е ТЕЖКО КЛЕЙМО
ЧОВЕЧЕСТВОТО ИСКА ВСЕ ПО-МАЛКО ДЕЦА
ВУНДЕРКИНД
СКРЪНДЗАЛЪКЪТ НЕ Е ПОРОК

че се раждаме съвършенни.
След това - до смъртта, само се влошаваме. Най-вече психически...
Е, само хипотеза...