Мисли около дъщеря ми...Покрай приключването на първата й студентска година...в разгара на втората сесия...    Виждаш как малкото момиченце расте и помъдрява не с дни, а с часове...Изпитанията го закаляват, появяват се нови нюанси в погледа, нови черти на характера...много нови неща...    Опитвам се да не я ограждам от трудностите. Главното е да усеща, че винаги съм до нея, готова да подложа рамо...но не и да я нося на ръце.     Не се вайкам заедно с нея, когато възникват внезапни проблеми. Известно време я оставям да видя как ще се оправи сама. И съм готова ако се наложи да се включа на максимални обороти, за да наваксаме пропуснатото време и възможности, докато се е оправяла сама... Аз съм готова....но не ми се налага :) Приказката за „Неволята” ни е любима и на двете.     Отстрани може да изглеждам жестока майка понякога. Някъде прочетох как орлиците отглеждат малките си и си помислих, че и аз май правя същото. Когато дойде време малките орлета да разперят криле и да се научат да летят, тя просто започва да разгражда гнездото, закрепено върху острите скали. Няма не мога, няма не искам :) трябва да се лети...А мама ще подпира, ако започнеш да падаш...Докато се научиш да летиш...     Колкото се може по-често я прегръщам и й казвам, че я обичам. Винаги съм го правила. Моята майка никога не ми е казвала, че ме обича. Никога не ме е галила, не ме е целувала, не ме е прегръщала. Улавям се, че сякаш искам да дам на дъщеря си и това, което извира от сърцето ми специално за нея, и това, което съм очаквала да ми даде моята майка...Не мисля, че му идва много на детето :) Любовта никога не може да бъде в повече... Дъщеря ми е по-спокойна отколкото аз на нейната възраст, по-уравновесена, по-отворена за света и за хората.    Радва ме, когато вдигнала поглед към небето, ми казва: „Гледай, гледай, облаците са като в Библията” :) И си спомням разкошната детска Библия, която им четях, когато бяха малки – разкошно издание, гланцова хартия, прекрасни рисунки...Знам, че от Библията е запомнила не само облаците – виждам го. И си мисля, че все пак съм била права, когато оставях пране, гладене, готвене след като децата си легнат – за да мога да бъда максимално повече време с тях (и да изслушвам упреците на свекървата, че не съм никаква домакиня :)     Моля се за нея – да не повтаря моите грешки. Знам, че ще прави свои. Но и тя твърдо знае нещо – че до себе си винаги има човек, който безмерно я обича – такава, каквато е.       НАКАЗ ДОЧЕРИ   Без ошибок не прожить на свете, Коль весь век не прозябать в тиши. Только б, дочка, шли ошибки эти Не от бедности – от щедрости души.   Не беда, что тянешься ко многому: Плохо, коль не тянет ни к чему. Не всегда на верную дорогу мы Сразу пробиваемся сквозь тьму.   Но когда пробьешься – не сворачивай – И на помощь маму не зови… Я хочу, чтоб чистой и удачливой Ты была в работе и в любви.   Если горько вдруг обманет кто-то, Будет трудно, но переживешь. Хуже, коль полюбишь по расчету И на сердце приголубишь ложь.   Ты не будь жестокой с виноватыми, А сама виновна – повинись. Все же люди, а не автоматы мы, Все же непростая штука – жизнь…

Юлия Друнина    

Това, което изпитваш.
Това, което имаш.
Това , което можеш да дадеш.

Благодаря ти!

Прочитайки поста ти , открих собствените си мисли относно моя голям син , който е на 21г.Ао като теб , го оставям да се бори с живота но винаги съм готова да му помогна в момент на нужда , стига да разбера че самия той е положил също усилия да се справи.Що се отнася до уроците от Библията те са безценни , и ако семенцето е посято , няма как да не даде плодовеПоздрав!

Да са живи и здрави дечицата ни и Бог да ги закриля!
Поздрав!