Зов за свобода

Унгарио! Народе скъп на Кошут и Петьофи!
Сърцето ти, сърцето ти пламти и в мойте строфи.

Пои унгарската земя кръвта на твоите чеда –
от тая кръв назрява плод чудесен – свобода.

Жадуван плод. Очакван плод. По-скъп и от живота,
когато му е шията на робството в хомота.

О, българино с честна кръв, с мъжествени гърди!
Макар и не в борбата пръв – последен не бъди!

Народи, вдигайте се! Път на вяра и на слънце
сияй пред българи, поляци, пред чехи и румънци.

Светът следи борбата наша, приятел е светът.
Ще се разчупи бронята, припречила ни път.
Ще се разчупи бронята съветска в нашта гръд!

Драги сънародници,
Революцията в Унгария откри истинския лик на болшевишкото господство в така наречените “народно-демократични” страни. Никакви “обяснения” не могат да скрият петнадесетте хиляди убити и хиляди други ранени унгарци. Светът спонтанно дава своята помощ на пострадалия народ.
Тези ярки събития прозвучаха и в лирата на швейцарския поет Ервин Шнайтер, на българина Р. Друмев, чието стихотворение поднасяме с тази листовка, и др. Все повече и повече творци тръгват с народа си – против тиранията на болшевизма.
Да живее народната воля за свобода!

От групата “Свободолюбци”  1956

Йордан Русков, "Съдбовни прозрения", 1992



Снимка: www.bolgarok.hu


Йордан Русков е роден през 1926 г. в Плевен, но израства и живее в Пловдив.

За да не бъде "псалмопевец на новото общество", Йордан Русков самоограничава творчеството си в стиховете за деца. Малка част от лириката и сатирата му може да бъде публикувана, останалата е крита в тайници и споделяна с тесен кръг приятели. Въпреки това тези произведения се оказват документирани в донесенията и архивите на ДС.

В един от дните на Унгарското въстание, 9 ноември 1956, Йордан Русков написва "Зов за свобода" в порив на съпричастност с унгарците. Стихотворението е и призив към българите да ги последват ("призивно стихотворение", "стихотворение позив" го назовава авторът) и Йордан Русков не го крие при следствения разпит:
"Следователят Йото Йотов Пашов: В стихотворението вие сте писали “О, българино с честна кръв, с мъжествени гърди! Макар и не в борбата пръв, последен не бъди!” Какво сте искали да кажете с това? За коя борба?”
Йордан Русков: С това съм искал българинът да последва пътя на унгарците."

Йордан Русков решава да разпространи стихотворението си. Подписва го с псевдонима Румен Друмев и вечерта на написването го размножава в стотина екземляра на циклостила в местоработата си в отдел "Култура" на Градския народен съвет. На следващия ден израща писма с листовката до тридесетина писатели. Според ДС листовки са разпръснати в домашни пощенски кутии на софийските улици и булеварди “Паренсов”, “Сан Стефано”, “Толбухин”, “Раковски”, “Бирюзов”, “Сталинград”, “П. Волов”, “Г. Димитров”, “Екзарх Йосиф”, “Дунав”, “Веслец”, “Чумерна”, “Хр. Ботев”, “Сливница” и др.

ДС започва мащабно издирване на автора на листовките и изисква следните списъци: на писатели, до които са пратени листовки "Румен Друмев" в писма (установени 31 души); на писатели, живущи в районите на разпространение; на преводачите от унгарски (10 души); на членовете на СБП, работещи в администрацията и съюзните издания (с отбелязване на партийна принадлежност); на всички членове на СБП (272); на членовете на Кабинета на младия писател (70); на участниците в конкурса на МНП-1956 г. (45); на отдел "Хумор и сатира" и в. "Софийска правда" (43); на писатели по разработките "Драскачи" и "Катили" (48); на писатели и журналисти, съдени от Народния съд (71); на писатели и журналисти без адресни карти или изменници на родината (24); на писатели вражески елементи, кандидат-членове на СБП за наблюдение (11); на лицата изпратени в Унгария през 1956 г. (37); на книжарниците и отговорниците за циклостилни материали (91); на 59 институции за проучване шрифтовете на пишещите им машини.

26 агенти на ДС са ангажирани по случая "Румен Друмев". ДС се обръща към писатели комунисти като Андрей Гуляшки, Павел Матев, Христо Радевски, Камен Калчев, Иван Мартинов, Христо Пелитев за мнение за стихотворението и предположения за авторството. Заподозрени са 87 писатели - "вражески елементи", между които Васил Попов, Димитър Симидов, Димитър Спространов, Димитър Талев, Змей Горянин, Йордан Стратиев, Йосиф Петров, Константин Константинов, Любен Дилов, Любен Станев, Мирослав Минев, Николай Цонев, Павел Спасов, Пламен Цонев, Славчо Красински, Славчо Чернишев, Стоян Бакърджиев, Цветан Марангозов, Михаил Величков и Невена Стефанова - последните двама "антипартийно и антисъветски настроени".

Издирването на Държавна сигурност продължава две години. На 20 януари 1959 арестуват автора на "Зов за свобода". В обвинението са включени и други негови стихотворения и сатири, за които получава присъда от 4 години затвор. Отделно за “Зов за свобода” е осъден на 7 години затвор. Общият срок на присъдите е 19 години, като на изтърпяване подлежи най-голямата присъда - 7-годишната, намалена от Върховния съд на 5-годишна. Излиза от затвора през 1962 г. До 1989 Йордан Русков работи като библиотекар в училищна библиотека.

Йордан Русков е носител на наградата "Пловдив" за 1991 година. Удостоен е със званието "Почетен гражданин на Пловдив". През 2001 президентът Петър Стоянов му връчва орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги като писател и гражданин и по случай неговата 75-годишнина.

През 2006 по случай 50-годишнината от Унгарското въстание с указ на президента на Унгария Ласло Щойом Йордан Русков е награден с най-високото унгарско отличие – Рицарски орден за храброст.

Книги:
"Без ореол" (сатира, 1991)
"Съдбовни прозрения" (лирика, 1992)
"Влюбени слънца" (лирика, 1996)
"Цветя на злото. Из хербариума на ДС" (документална, 2000)
"Нектар от доброта" (лирика, 2001)

Книги за деца:
"Звярът в бабиния двор" (весели случки, 1946, 2. изд. - 1947);
"Букви и книги" (стихове, 1948);
"Баба Костенурка и нейната хурка" (приказки, 1954);
"За работните е хляба" (поема, 1954);
"Пъстро венче" (стихотворения, гатанки, игрушки-римушки, 1956);
"Нов приятел" (поема, 1959);
"Небивалици" (весели стихове" (1972);
"Гущер на курорт" (приказки в стихове, 1995);
"Ден с очи засмени" (стихотворения и небивалици, 1999).

Статии
Инкриминирани стихотворения
Стълбища
Из моето досие
Изолацията и премълчаването - форма на репресия


http://www.decommunization.org/