(Или Михайло Парашчук в живота на България)
        
На Парашчук е възложена украсата на такива монументални сгради - наша национална гордост, като: 
БНБ (декоративните мотиви с лъвове на "потъващите" врати и зодиакалния часовник в оперативната зала, разкошния хол на втория етаж с колоните и капителите), 
Съдебната палата (оригиналните орнаментирани рамки на парадните врати), 
Министерството на отбраната, 
Военната академия "Г.С.Раковски" (неповторимите релефи по сюжети на българската история във входното антре, разположени над петте врати, единият от които - "Аспарух минава Дунава", за направата на втория релеф - "Цар Симеон пред стените на Цариград", Парашчук е ходил специално в Истанбул, не по-малко ценен е третият релеф - "Отбраната на Шипка").
             Някои здания в София, в художественото оформяне на които е участвал скулпторът, са частично или изцяло разрушени през бомбардировките - БАН (парадната зала), Алианс Франсез, Домът на славяните, театър "Роял" (сега театър на Българска армия).
............................
             Парашчук се налага с творческия си подход при художественото оформяне на печатницата на Стайков (фигурата на Гутенберг), къщата-резиденция на Хаджипетрови, дома на д-р Стамболиев, Дома на правниците, Банката за земеделски кредит, Българската търговско-индустриална камара в Бургас, унгарската и френската легация.
............................
              На него украинците в София и в някои по-големи наши градове (Варна, Русе, Сливен) дължат организирането на културно-просветните дружества "Громада", на украински библиотеки, читални, самодейни хорове и други колективи. 
              Ратувайки за още по-тясно сближаване между българския и украинския народ, Михайло Парашчук заедно с д-р Иван Шишманов (зет на Михайло Драгоманов) и други български украинофили създава в София Украинско-българско дружество, в което членува елитът на прогресивната столична интелигенция - Елисавета Багряна, Панчо Владигеров, Райко Алексиев, Асен Найденов и други. 
              По инициатива и със щедрата финансова подкрепа на Парашчук дружеството урежда различни културни акции, чества бележити украинци. 
              През 1932 г. издига паметник на гроба на Михайло Драгоманов на Централните софийски гробища, като поставя тленните останки на бележития украински учен и демократ в специален цинков ковчег с надеждата един ден прахът да бъде пренесен в Украйна.
              По идея на Парашчук Украинско-българското дружество в София решава да издава списание "Украйно-български вести", като за списването му се привличат Михаил Арнаудов, Тодор Влайков, Стефан Младенов, Стилиян Чилингиров.
.....................
              След Втората световна война Парашчук е търсен като незаменим помощник на изтъкнатите наши архитекти.
              "Парашчук сложи истинското начало на архитектурната скулптура у нас",- казва арх.проф.Димитър Цолов. 
              "В украсата на сградите по-добър от него няма",- отбелязва народният художник Андрей Николов. 
              А арх.Константинов, проектант на Софийския университет "Кл.Орхидски", казва: "Парашчук е виртуоз по украсата на сградите. Всички други бледнеят".

ОБЕКТИ В СТОЛИЦАТА
              Не случайно гости на София и България се спират и разглеждат унесени фасадата на Народната библиотека "Св.св.Кирил и Методий" с майсторски изработените капители и входни врати; модернизираните капители за пиластрите, които красят Партийния дом от юг, север и изток. А какво да кажем за съвършените орнаментални картуши над входа на Ректората на Софийския университет, за капителите и вратите, за фино изработената скулптурна композиция откъм бул."Руски" или за кръглите колони с уникалните пиластрови капители в легацията на Югославия! 
              С влизането в бившия профсъюзен дом "Георги Димитров" в София правят впечатление фоайетата в партера и на първия етаж - шестте маски-сатири, поставени под таванските рамки като своеобразни подпори на същите, момченцето с релефно вчесаната коса и свирка в ръце, подпряло десния балкон в кино-залата. 
              В Музикалния театър "Стефан Македонски" работа на Парашчук са 14-те маски под тавана и двете композиции над официалните ложи, представляващи младеж и девойка, които поддържат лавров венец, с отвор по средата за прожектор; 
             оригинално е моделиран плафонът в залата на кинотеатър "Македония" с изобразеното върху него българско хоро; 
             в български стил е изработена и фигурната композиция над сцената на театър "Трудов фронт" (сега театър "Зад канала") - девойка в национална носия, момък с гъдулка и лък.
ОБЕКТИ В ПРОВИНЦИЯТА
             От обектите в провинцията привличат вниманието ни следните творби на Парашчук: театралният салон и фоайетата на читалището в Провадия - същинско бижу на пластичното декоративно изкуство; 
фасадата, фоайетата и малката театрална зала на дома на културата в Перник; 
почивната станция в Сапарева баня; 
дворецът на профсъюзите във Велинград; 
домът на културата Кърджали; 
художественото оформление на Дунав-мост "Русе-Гюргево" - двата портала на българския и румънския бряг и орловите глави по цялата дължина на моста.
http://ukrpress.bol.bg/his-ukr-parashchuk03.html

          Близо половин век до входа на шестетажната сграда на бул. “Дондуков” №37 стои малка мраморна плоча с позлатени букви "Първа българска цинкография на Хр. Трънков". В началото на 90-те години нечия злосторна ръка изтръгва мрамора и дълго на мястото му зее грозна черна дупка. През 1998 г. Столичната община  възстановява паметния надпис, но прибавя още едно име - това на Михайло Парашчук, талантливия, но и многократно поругаван и обричан на забрава основоположник на архитектурната скулптура у нас, живял в същата сграда.
           ...Съпругата му Цветана е дъщеря на основателя на земеделското движение у нас Юрдан Пекарев. Талантливият скулптор се среща със 17 години по-младата от него цигуларка, докато прави  бюст на баща й. За жалост бракът им остава бездетен и Парашчук не оставя у нас преки наследници.
              
            Роден през 1878 г., Михайло Парашчук напуска родната си Украйна, за да се запише студент във Виенската художествена академия. 
           През 1910 г. завършва със златна значка парижката академия “Жулиен”. 
           Френският скулптор Огюст Роден го забелязва и го взима за свой ученик. 
           В Мюнхен, където преподава в Института по приложни изкуства, Парашчук се сприятелява с нашите художници Александър Миленков, Константин Щъркелов и актьора Сава Огнянов. 
           При завръщането си в Украйна го набеждават, че е немски шпионин, и той поема към Австро-Унгария. 
           По време на Първата световна война работи в Червения кръст, като организира ателие по дърворезба, рисуване и художествена керамика за военнопленниците от руската армия. Пристига в София през 1921 г. като представител на Международния Червен кръст. 
           Вече изваял бюстовете на редица светила от европейската култура, у нас Парашчук отново доказва таланта си, като сътворява от камък образите на Стоян Чилингиров, Цанко Церковски, Пейо Яворов, Гоце Делчев, Стефан Караджа, Димитър Благоев, прави барелеф на Алеко Константинов. 
 
           Парашчук въвежда за пръв път у нас изработването на макети на сгради.

          Набеден за болшевишки агент преди 9 септември, Парашчук попада в черния списък на Гестапо. 
          Веднага след 1944 г. народната власт му възлага украсата на национално значими сгради, което пък го превръща в опасен конкурент за много от родните творци на монументалното изкуство. 
          Така родоначалникът на българската архитектурна скулптура попада в списъка на художниците, обвинени във фашистка дейност, които са изключени от редовете на СБХ. Върху плещите му отново се стоварват тежки грехове. Според скалъпените обвинения той е белогвардеец и член на украинска фашистка организация. Подпис под гнусната клевета слагат и неколцина известни наши художници. 
          Организацията приема отново за свой член ученикът на Роден, но през 1955 г. другарският съд повторно го изключва от творческия съюз, този път за цели осем години, фатални за твореца.   
          Обвиненията срещу него сега са професионални. Тъй като е вещ познавач на старите виенски техники, Министерството на културата му  възлага реставраторски работи по скулптурна група на фронтона на Народния театър. Творческият съюз негодува, че Парашчук не е съгласувал поръчката си с него. Мастити творци се опитват да омаловажат дори таланта му, като го наричат прост “лепач на листенца по таваните на сградите”. 
          САБ се опълчва и срещу предложението да му бъде отпусната народна пенсия. 
          За да се грижи за 80-годишния си болен съпруг, Цветана разпродава семейното имущество - жилището, ателието му. 
          Семейството се пренася в паянтова сграда близо до подуенските гробища, а ролята на ателие на скулптора играе една полусъборена дървена барака. Така в края на живота си професорът, оставил след себе си цяла галерия от символни български образи и талантливото художествено оформление на много сгради, изживява последните си дни като мъченик - с разклатено здраве, тънещ в мизерия, откъснат от света. 
          През 1958 г. с Петиция до Народното събрание 14 наши архитекти се опитват да защитят колегата си. Под нея стоят подписите на арх. Стефан Младенов, арх. Сава и Георги Овчарови, проф. Тодор Горанов, академик Димитър Цолов, арх. Йордан Йорданов, арх. Пецо Златев и др.      
          Но едва през юли 1963 г. проф. Парашчук е възстановен в СБХ. Като позакъсняло извинение му е възложена грандиозна задача - да изгради в Карлово паметник на хан Аспарух, основателя на българската държава. 85-годишният  професор приема с радост поръчката, но времето не му стига. 
          Михайло Парашчук умира в родния град на Левски на 24 декември същата година. 
         
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=81&aid=2205



Колоните на НБ "Кирил и Методи". Творение на украинеца Михайло Парашчук
http://photo-forum.net/en/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=778905&USER_ID=66094

http://www.nationallibrary.bg/




СУ "Св.Климент Охридски". Южен фронтон. Творение на украинеца Михайло Парашчук
http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=778908



Архитектурата на моста е на архитект Георги Овчаров, а художественото оформление порталите на българския и румънския бряг, и орловите глави по неговата дължина е дело на украинския скулптор Михайло Парашчук.
http://www.shipsbg.info/phpbb/viewtopic.php?p=2009&sid=870ad02e53bc01736a214d7ef3da989b