НОВА ДУША

Смъртта?: командировка, друга мисия,
                                                      друг образ?
Превъплъщение на вчерашното
                                          Въплъщение...
И - нещо много страшно (от Предишното) -
контролният процент на Старата душа,
за да не се самозабрави Новата.

Страхувам се, Подлецо -
Ти може да се появиш отново -
превъплътен в светец с нащърбен ореол.
И синовете на убитите от Тебе
да те приветстват като Ново Откровение,
поради липсата на девет градуса
от твоята сегашна нимба,
като симпатия към накърнената окръжност.

Превъплъщават се, превъплъщават се...
Два-три-пет-седем-десет Духа,
които си разменят:
козина, рога, крила, опашки, ореоли -
вечен реквизит.
Взаимно, но по уговорка, се изяждат -
възпроизвеждайки по този начин
                                           своя антипод -
като Превъплъщение.
И себесъхранение.

Аз също чакам своя ред -
в ръцете ми е кожата на бившата душа -
надявам се на нещо по-добро.
Седя (и тръпна) върху вчерашната си
                                                      опашка...

А Новото Превъплъщение се бави.

 
ЗАЩО!

Н а  в с и ч к и ,  д е т о  х и л я д и  п ъ т и
с а  м е  р а з с т р е л в а л и
с  п о л и ц е й с к о т о :  "З А Щ О ?",
п о с в е щ а в а м  т а з и  п р о с т а
и  я с н а  и с т о р и й к а.
С  о т в р а щ е н и е :
                           А в т о р ъ т
 

Крон-жиг!
(Както е написано: с тиренце по средата.)

- Кой е той!

Той не е "той", а тя.

- Коя е тя!

Крон-жиг е почти вълшебна риба.
Тя лежи на дъното на океана.
Но на всеки сто и толкова години
се показва на повърхността
и изкрещява:
"Крон-жиг!"
Изкрещява името си.
Собственото име изкрещява.

- Защо?

Много си обича собственото име.
Затова.
Целия оскъден кислород
               на океана е изстискала
в името на тези две мехурчета
                    от кислород:
"Крон-жиг!"
Творческа натура.
След това Крон-жиг започва в кръг
                                    от олио да се върти.
Тя не може този кръг от олио да пресече -
отвращава я до олио да се докосне.
Не обича олио.

- Кой е начертал кръгът от олио!
Тя самата си го начертава.
Даже олиото си е нейно собствено.

- А защо го прави, щом се отвращава!

Ще ви кажа:
Тя
така
сама
съзнателно
ограничава
себе
си.

- А защо така ограничава себе си?

Ще ви кажа:
ако някой я попита -
"Ти защо?",
рибата отвръща
все това:
"Искам
сламена шапка
с козирка!"

- Питаме "защо" и "как така"!
Ще ви кажа:
ако някой я попита -
"Как така?",
рибата отвръща
все това:
"Искам
сламена шапка
с козирка!"

- Но защо, защо, защооо!

Ще ви отговоря:
рибата
така
ограничава
любопитството
на другите.

- Защооо!?

Защото:
Изведнъж Крон-жиг започва плуване
                                                        по гръб.

- Защо!

За да можем без усилие да прочетем
две магически слова върху корема й. -
С бели букви е написано: "Персифедрон",
с черни букви е написано: "Абурадан".
В този миг долитат неизвестни птици...
Белите птици - черния надпис кълват.
Черните птици - белия надпис кълват.
Ето -
изкълваха всички букви.
А Крон-жиг
успокоен пое към дъното.
- Но какъв е смисълът на текста?!
Текста-текста-текстааа?

Смисълът на текста е в подтекста.

Нищо не разбираме! Ни текста,
                                           ни подтекста...

Птиците изяждат само текста,
а подтекста го изплюват след това -
като костилка -
те не могат да го смелят и премелят...
Като минат още сто години,
всичко ще ви стане ясно.

- Но защо след сто години чак!
Защо, защо, защооо...

Затова!
Защото сте безсмъртни!

- Кой ще ни го обясни след сто години!

Някой друг.
Ако не го убиете
с обвинителни въпроси
още в майчината му утроба.


АГОНИО СЛАДКА...

Първото ми умиране -
като преживяване -
беше изключително.
Повторенията изхабиха чувството.
Предвкусването на самата смърт обаче -
полъх, тембър, аромат, видение -
призвежда по-сладостни тръпки. -
Всеки път.
Сякаш любиш,
полубезплътно,
самия себе си.
("Обладаваш така,
както би обладал огледало."
                    К. Павлов)
И се раждаш -
пак от себе си.
Едновременно -
син, баща и близнак
на самия себе си.
Как да го изразя -
странен двойник:
вече си ТАМ,
а още си ТУКА.

Ето този миг,
Този миг...

Другото е досада, ритуал. -

Свалям ти шапка, скучна бабичко;
да беше сменила поне чаршафите.

 

ЗАКОН ЗА НЕБЕТО

Давам ви своя дял от земята -
около два квадратни метра.
И още два вертикално
(кубатурата на душата ми).

Ще си запазя само семето.

Искам да оплодя небето.
(Следи мисълта ми, мъртвецо!):
В двете му полусфери (нощ и ден,
                             бяло и черно, и т.н.) -
сетната семка ще сложа -
разцепена!
Ако се разпознаят взаимно
(половината спрямо другата)
нека се заобичат.
Безполово.
 

Пак ще поникне Нещо (здрач? зарево?).
Давам Го.

http://liternet.bg/publish3/kpavlov/agonio/content.htm

Роден е на 2 април 1933 г. в с. Витошко, Пернишко. 
Завършва гимназия през 1952 г. 
Следва право в СУ „Кл. Охридски“. 
Редактор в Радио София (1957-1959), в издателство „Български писател“ (1961-1962; 1964-1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965-1966). 

От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. 
През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. 
През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. 
През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. 
През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. 
Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.

Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. 
Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. 
Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ 
Стиховете на К. Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. 
По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. 

Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.
http://bg.wikipedia.org

Константин Павлов е автор на сценарии за анимационни и научнопопулярни филми. Написал е сценариите на игралните филми: „Масово чудо“, „Спомен за близначката“, „Чуйте петела“, „Илюзия“ и други. 
Константин Павлов е автор на стихосбирките: „Сатири“ /1960/, „Стихове“ /1965/, „Стари неща“ /1983/, „Появяване“ /1989/, „Агонио сладка“ /1991/, „Убийството на спящия човек“ /1992/, „Елегичен оптимизъм“ /1993/. 
Носител е на първа награда от фестивала в Карлови Вари за филма „Илюзия“ през 1980 г. 
http://www.bgfactor.org/index_.php?&id=16620

Покланям се до майката Земя пред паметта на изключителния творец и ужасно страдал в земния си живот човек Коста Павлов!
Мир на душата ти, Коста!