Представете си една обикновена кофа, напълнена с камъни – да речем колкото малък пъпеш, недялани. Кофата изглежда пълна. Но можем да насипем съвсем дребен чакъл – той изпълва още повече кофата, като заема пространството между камъните. Кофата изглежда още по-пълна. Но можем да насипем в нея пясък, който заема и най-малките пролуки между камъните и чакъла. Засипваме догоре, вече като че ли няма къде и какво да се насипва. Но можем да налеем вода...колкото поеме :) Част от водата ще намокри камъните, чакъла, ще попие в пясъка, част ще остане, допълвайки вече докрай кофата. Какво още бихме могли да добавим ? Може би – лека струйка въздух, по тръбичка, стигаща до дъното на кофата...Въздухът ще добави още малко кислород в пълната кофа...           Това е един от начините да бъде обяснено как физическото тяло на човека бива изпълнено от останалите му тела – ефирно, астрално, ментално, каузално...безкрайно по-фини и подвижни от физическото му тяло...Обяснение за хора, привикнали, приучени да забелязват само най-грубите проявления на всичко съществуващо. С виждане, мислене, усещания на нивото на кофата и камъните. За които човешкото тяло е толкова неоспоримо плътно и материално, че е пълна глупост да се мисли за човека като за нещо друго, освен физиология. Мозъкът, с който свързваме мисленето и емоциите си, също е материален. Всичко е изучила науката, всичко е обяснила вече – кое как става в човешкото тяло – няма място за мистики и чудеса.            Но....            Случва се....чувстваш как друг човек те изпълва целия... Разстоянието между вас няма никакво значение, не става въпрос за баналното физическо сливане на телата. Усещането е съвсем различно от онова, съсредоточено в главата ти, когато мозъкът ти е обсебен от мислите за конкретен човек. Не, това е по-различно...като че ли другият човек невидимо, но много осезаемо е изпълнил всяка твоя клетка...това не са просто мисли...едно ефирно цялостно присъствие...цялото ти тяло се чувства по-различно, изпълнено с нещо, което идентифицираш като ”другия човек” - сякаш чувстваш присъствието му вътре в себе си. Или – край себе си – сякаш е до теб в стаята. И това предизвиква емоции, понякога по-силни и от физическото присъствие. Мисли, понякога много по - концентрирани и наситени с информация, отколкото живия разговор с човека, когато може да ни отвлече какво ли не от видимия свят...Особено състояние, което те подтиква да мислиш, да чувстваш, да твориш дори.           Никаква мистика. По-развита и фина сетивност. Която може да ти даде възможност да усетиш и преживееш нещо още по-всеобхватно и вълнуващо от това, което хората са свикнали да наричат ”любов”, ”щастие”, ”блаженство”........................