"Още в 1947 г., веднага след генералната промяна на държавното управление – от монархия на република – бил въведен нов закон на БАН, при приемането на който била произнесена следната реч: ”Досегашният закон за БАН се характеризира с грубо шовинистичен дух, защото в него е записано, че Академията има за цел да съдейства за развитието на науката и изкуствата в България с оглед на нуждите на българската народностна култура, да се грижи особено за изучаването на българските земи и природа, на българския бит, език и книжнина, на българската история и на българските изобразителни изкуства и музика, на българската материална култура, на българското стопанство, изобщо за всички проявления в духовното творчество на българите в настоящето и миналото. Виждате, че навред в този текст ударението пада върху българското – българска история, български бит, българско стопанство.” /Вж. Стенограма на обсъждането на законопроекта за Българската академия на науката в VI Велико народно събрание. София, 22.XII. 1947, публикувана Съдът над историците. С., 1995, с.147/ ....Според властниците от така наречения Отечествен фронт да обичаш преди всичко своето Отечество, а след това и света, било непростимо престъпление срещу прогреса. .....И за да бъде доведено докрай изкореняването на българския национален дух...било поръчано спешно да се прекрои българската история по нов небългарски, а интернационален модел, в който на преден план да се поставят някакви безлични човешки маси без национален образ и дух. ....За да протече по-бързо заплануваното тотално преобръщане на учебниците, било взето специално решение на Петия конгрес на БКП и с операцията по прочистването на историята бил натоварен екип от множество историци и четирима отговорни редактори, подбрани от отдел ”Пропаганда и агитация” на ЦК на БКП, между които нямало нито един историк, но в замяна на това бил включен /вероятно за по-голяма внушителност и страхопочитание/ първият началник на Държавна сигурност – Антон Югов. ….Въпреки тази желязна и безапелационна организация работата не тръгнала с очаквания темп. Повечето от по-възрастните историци проявявали явно нежелание да късат със стария възрожденски национален дух... ....След около две години пряка или мълчалива съпротива и жестока обструкция върху най-непослушните историци, работата по преправянето и прочистването на историята най-после започнала да набира скорост. ...Макар да са имали за свой кумир Робеспиер, тогавашните народни демократи явно не са знаели неговия девиз, че ”за Отечеството не е направено нищо, ако не е направено всичко”  и по това те силно напомнят някои днешни космо-демократи, които едва ли са чували девиза на бащата на американската конституция Джеферсън ”Обичай ближния като себе си, а Отечеството повече от самия себе си”. Страшно е, когато на кормилото на някоя държава застане някоя клика от безродници, за която най-естественото е неестествено, защото всичко, което се е сформирало на света по неестествен и уродлив начин отмъщава за своята неестественост и уродливост преди всичко на народа, който го е породил. А на българския народ твърде много му провървя в това отношение, затова вече много време той не може да намери нито властта, която да го спаси, нито да обясни правилно дори своята собствена българска история. Указания на Тодор Павлов /ръководител на тогавашната Българска Академия/ в ”За марксическата история на България”, 1954 г. : -         ”Да се проследят вътрешните социално-класови структури и борби в древните общества, включително и в ордата на Аспарух, която след като е тръгнала да завоюва чужди земи, значи не е била хомогенна.” -         ”Да се направи партийно-целеустремено осветляване на богомилското движение......Правейки апология на боломилството, украсявайки го с всички революционни багри, ние чрез самия този факт абсолютно отричаме всяка и всякаква даже минимална прогресивна роля и значение на тогавашната феодална държава и българската православна църква.” -         Да се види ”къде се крият народните маси във въстанието на Ивайло.” -         ”Да се представи хайдутството като социално движение.” -         ”Да се осъзнае, че въпреки липсата на революционен хегемон Априлското въстание е придобило могъщ, широк и дълбок плебейски характер.” -         ”Да се намали броя на руските царе при осветляването на въпроса за ”дядо Иван”. -         ”Да се представят Раковски, Левски, Ботев, Паисий като идеолози на селско-плебейската революция у нас.” -         ”Да се уточни коя турска класа е държала роби, защото обикновените турски трудещи се не са имали български роби.” -         ”Да се разгледа историята на Паисий като образец на партийната история, образец на прилагане на принципа на партийността в историографията”. -         ”Да се изясни кои са онези българи, срещу които е отправено гневното изобличение на Паисий ”О, неразумни и юроде!”....Паисий е казал тези думи за българската буржоазия, а не за трудещите се селяни, занаятчии и народна интелигенция.”   П.Добрев, Сто години слепота /Как бе дебългаризирана българската история/,ИК Галик, София, 2006 г., с. 78-85   следва  

Отдавна осъзнах сама (защото не съм учен и не боравя с документи), че българите оцеляха сред чужди след 5 века власт на друговерци, но не можаха да се съхранят сред свои (братя славяни и християни). Имам предвид онези българи, които живеят в географската област Македония и чиято съдба също е белязана от интернационалната любов на Сталин, който ги дари с народност и език, каквито дотогава те (като наследници на Паисий) явно нямаха.
Горното е констатация. А мен ме интересува какво се прави оттук нататък, за да се възстанови "справедливостта".
Глас в пустиня. Какво могат да направят хора безродници. Винаги съм имала надежда в младите, но тяхната мечта е да избягат по-скоро и по-надалеч. И са такива, защото ние на това сме ги научили. Ние - обществото, а не ние-аз.
Аз имам още 5 години да подривам системата отвътре, но след мен идват младите граждани на света, които няма да понесат факела, а ще потърсят по-добре платена професия от учителската....