Не си спомням кой от великите беше...Цитирам по памет.
Когато го попитали кога започва възпитанието на едно дете, отговорил: "Някъде двадесетина години преди зачеването му. Когато неговите  баби и дядовци показват на бъдещите му родители какво означава да бъдеш родител...."

ВЗИСКАТЕЛНОСТ — завишена ИНТЕРЕС КЪМ ДЕТЕТО — недостатъчен

Съчетанието на високи изисквания към детето с понижено внимание към неговите потребности предизвиква появата в детето на повишена морална отговорност, често пъти непосилна за него. Понякога детето расте като помощник на майка си, например бави по-малките деца, докато майката е на работа. Така му се дава нагласата за самопожертвование, а в крайна сметка се формира тревожно-мнителна личност. На преден план може да излезе емоционалното отхвърляне. Родителите злоупотребяват с наказанията, лишават детето от удоволствия, не удовлетворяват неговите потребности. Получава се възпитание тип "Пепеляшка". Детето в тази ситуация нерядко се чувства пречка за родителите. Този стил води до формиране на невротични разстройства у детето.

ВЗИСКАТЕЛНОСТ — занижена ИНТЕРЕС КЪМ ДЕТЕТО — излишен

Ако повишеният интерес към детето се съпровожда с ниски изисквания от страна на родителите, ако те се стремят към максимално удовлетворение на неговите потребности, детето се оказва в центъра на вниманието на родителите и другите членове на семейството.  То е кумирът на семейството.  Детето не се възмущава: на него не му е изгодно, и без това всичко правят вместо него. В резултат идва своеволието; недостатъчно се усвояват нравствените норми. В хипертрофираните случаи такъв стил на възпитание предизвиква истински култ към болестите. Вниманието се фиксира върху всеки надъг, всяко неразположение; родителите формират образа на "болното" дете, проявяват излишна загриженост. В резултат, детето си прави извод: "Обичат ме повече, когато боледувам".  Такъв стил на възпитание формира в детето егоцентризъм, повишено ниво на претенции.

	ВЗИСКАТЕЛНОСТ — завишена ИНТЕРЕС КЪМ ДЕТЕТО — излишен
Излишната взискателност на родителите в съчетание с повишено внимание  към детето води до хиперпротекция. Детето няма възможгност да извършва самостоятелни постъпки, пред него се поставят многобройни ограничения и  забрани. В детето не се формират инициатива и чувство за дълг.

ВЗИСКАТЕЛНОСТ — занижена ИНТЕРЕС КЪМ ДЕТЕТО — недостатъчен

Недостатъчният интерес към детето, в съчетание с невисока взискателност води до хипопротекция. Детето е предоставено само на себе си, родителите не се интересуват от него и не го контролират, заети със себе си. Често пъти това води до отклоняващо поведение. Понякога родителите се опитват да контролират детето, но при такъв стил на възпитание контролът носи формален характер.  В действителност, родителите не се интересуват от детето. Самостоятелността и свободата са необходими условия на възпитанието, но не са основните: абсолютната свобода се равнява на самота.

ПРАВИЛА ЗА ОБЩУВАНЕ С ДЕТЕТО

При резки колебания във взискателността и при непостоянен интерес към детето възниква противоречиво възпитание. 
В такива случаи са възможни преходи от строг стил на възпитание към либерален и обратно. 
Причините за противоречиво възпитание са доста различни. Понякога това са определени обстоятелства в живота на семейството, които пречат за едно адекватно възпитание. 
Нерядко обаче основната роля при нарушаването на възпитателния процес играят личностните особености на родителите. 
Този стил на възпитание съдейства за формиране на такива черти в детето като инат, тревожност, неустойчива самооценка. 


1. Можете да изразявате своето недоволство от отделни действия на детето, но не и от детето като цяло.

2. Може да се обсъждат действията на детето, но не и неговите чувства, колкото и нежелателни или "неразрешени" да са те. Щом те са възникнали в него, значи за тях има основание.

3. Не изисквайте от детето невъзможното или трудно изпълнимото. Вместо това погледнете какво можете вие да промените в околната обстановка.

4. Недоволството от действията на детето не трябва да е систематично, иначе детето спира да го възприема.

5. Старайте се да не си присвоявате емоционалните проблеми на детето.

6. Позволявайте на детето да се среща с отрицателните последствия от своите действия (или своето бездействие). Само така то ще стане по-възрастно и става "съзнателно".

7. Ако на детето му е трудно и то е готово да приеме вашата помощ, задължително му помогнете. При това обаче поемете върху себе онова, което то не може да изпълни само, останалото му предоставете да го свърши само.

8. Ако със своето поведение детето предизвиква у вас отрицателни преживявания, съобщете му за това. 

9. Не се намесвайте в работата, с която се е е заело детето, ако то не моли за помощ. Със своето невмешателство вие му съобщавате: "С тебе всичко е наред. Ти ще се справиш!"


За да бъдат избегнати излишни проблеми и конфликти, съизмервайте собствените си очаквания с възможностите на детето.
 
Постепенно, но неотклонно сваляйте отговорността от себе си за личните ангажименти на детето, нека то да се чувства отговорно за изпълнението им. 

Говорете на детето за своите чувства в първо лице. 

Съобщавайте му за своите преживявания, а не за неговото поведение.

http://margaritta.dir.bg/2003/dek/05vuzpitanie.htm