Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2008 17:34 - Днес ми е ден за поезия....
Автор: roksolana Категория: Други   
Прочетен: 3278 Коментари: 2 Гласове:
0



На 10 декември 1830 година е родена Емили Дикинсън.

* * *

Понеже няма как да спра Смъртта -
тя спря пред мен с внимателно усърдие.
В каляската ний бяхме само двамата -
и нашето безсмъртие.

Карахме бавно - тясъвсем не бързаше
и аз отхвърлях мойта предпазливост
мойто усилие - и моето безделие -
за нейната вежливост.

Ний минахме край селското училище -
класът с борби и викове излезе.
Ний минахме нивя със жито втренчено
и после слънцето залезе.

Спряхме пред къщичка, която ми приличаше
на малка пъпчица - върху земята.
Отгоре покривът едва се виждаше -
вместо корниз - с една издатина.

И въпреки, че векове преминаха -
изглеждат те по-кратки от часа,
когато пръв път зърнах конските глави
насочени към Вечността.


* * *

Тоя свят не е заключение.
Веригата почва - оттук -
невидима - като музика -
но сигурна - като звук.
Тя сочи - и тя обърква -
философиите мълчат.
През гатанката накрая -
мъдростта търси път.
Не я отгатват учените -
ще я съзреш едвам,
когато презреш - потомствата -
и се разпънеш сам.


* * *

Гладувах толкова години -
настъпи мойто пладне.
Трепереща - довлякох масата -
допрях вината хладни.

По чужди маси бях ги виждала -
когато гладна - тръпнех -
и гледах - гледах през прозорците -
богатства недостъпни.

Тъй бял и хубав беше хлябът -
различен от трохите -
които в хола на природата -
разделях си с врабците.

Но днес - от многото обилие -
почувствах се ранена -
като къпина от полето -
в паважа присадена.

И повече глад не усещах.
Гладът - разбрах тогава -
натрупва се извън прозорците -
но вътре се стопява.


* * *

Да се бориш на глас е храбро -
но по-голяма е храбростта,
когато се биеш - вътре в сърцето си -
с кавалерията на скръбта -

когато побеждаваш - без зрители -
падаш - без никой да те съзре, -
когато не гледат патриотите
как героят им ще умре.

Такива храбреци дирят ангелите -
шествие от разперени крила -
ред подир ред - със равна стъпка -
и със белоснежни облекла.


* * *

Мнозина от собствената си памет -
биха отлетели веднага -
стига да можеха да летят.
Ще гледат птиците с изненада -
свикнали на кротки същества -
които се носят полека -
как бягат човеци - разтреперани -
от душата на Човека.


* * *

Аз обитавам Вероятността -
по-хубава къща от Прозата.
Със по-многобройни врати -
и по-широки прозорци.
Тук стаите са като кедри -
през листата им не се вижда.
И отгоре - вечни тавани
небето съзижда.
Гостите са най-красивите -
а работата ми е тая -
да разперя тесните си ръце -
и да прибера рая.


* * *

Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва!


http://dikinson.hit.bg/


Тагове:   ден,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. sever - Много любимо!
10.12.2008 23:36
Браво на Цветан Стоянов за страхотните преводи!
И на теб, че ни припомни! ))
цитирай
2. anastasiia - Благодаря ти...
11.12.2008 00:00
Много харесвам стиховете й!...
Хубав пост, в чест на Емили Дикинсън!...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: roksolana
Категория: Други
Прочетен: 758228
Постинги: 391
Коментари: 1316
Гласове: 9719
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031