ШЕРА - началото

…     Питах се дали наистина за нея всичко е толкова просто или това са само красиви думи...      Както винаги – сякаш усети мислите ми. -         Знаеш ли, Гери, това чувство е познато на доста хора...една такава лекота...около тях всички се чудят защо винаги им е весело, нямат ли си проблеми тези хора, та са все усмихнати...А те просто си играят с живота...Не, не става въпрос за някаква хазартна игра, - побърза да поясни като видя учудения ми поглед – или за игра като на сцена – роли, маски...По-скоро – като през детството – като игра с топка, или с куклите...играят си с нещата от живота, с ежедневието... Но преди това ... знам го от доста хора – всеки от тях е преживял някакво нещастие...или нещо, което в даден момент е преобърнало душата му, накарало го е да преосмисли много неща. Трябвало е да се справи с голяма мъка, с непоносима болка, с разни може би чисто практически трудности...И когато човек премине през всичко това, когато го преодолее и се справи с това, с което му се се струвало, че никога няма да може да се справи, а просто ще умре или ще полудее – от невъзможност, болка, безнадеждност...когато всичко това свърши – той се чувства много силен – справил се е, излязъл е победител от битката с обстоятелствата. И тогава познай как възприема дребните ежедневни трудности? Проблемите за него вече не са нещо страшно, а просто задачи, които трябва да бъдат решени. До голяма степен решаването им зависи от самообладанието, липсата на униние и паникьосване, търпението, способността да забележиш и използваш всяка възможност. Нали всяка задача си има отговор? И задачите на живота (проблемите) винаги имат решение. Винаги има изход. И докато го търсим, ние трупаме опит и мъдрост...и с всяко следващо търсене ставаме все по-опитни и по-мъдри...И в един прекрасен ден разбираме, че нищо не може да ни изплаши, нищо не може да ни се стори прекалено трудно или невъзможно. Защото знаем силата си, способността си да се справяме...да побеждаваме.       Душата ми се изпълни с доста смесени чувства. Радостно си помислих колко хубаво би било и аз да мога така да живея. И мъка ме обхвана от мисълта, че никога няма да мога така. Изведнъж се видях толкова малка и нищожна, неспособна да се справя с нищо…само паника и сълзи – всеки път…        Шера ми се усмихна сякаш насърчително: -         На двайсет години почти всички си мислим: ”Аз никога няма да мога така!” Но животът е много мъдро нещо. Той ни учи последователно и търпеливо и сякаш ни се радва и ни награждава, когато не се плашим от уроците му, а ги приемаме, учим се и използваме наученото по-нататък… -         Е защо непременно трябва да страдаме?! Не може ли този живот да ни учи без всички тези изпитания?! - гласът ми звънтеше от чувството за несправедливост, което изпитвах винаги, когато си мислех за нещастията на хората. И като че ли колкото е по-добър човек, толкова повече страда. -         Хм – Шера се загледа като че ли някъде далеч пред себе си…След това се усмихна. – Аз обичам да сравнявам живота със спорта. Нали знаеш, че един спортист за да стигне до световно ниво, трябва преди това години наред да тренира. Години наред той е никой, не е звезда а – просто човек, който прилага всичките усилия, на които е способен…литри пот, кръв от мазолите, травми, къртовски труд ден след ден, месец след месец, година след година…Само той си знае какво му струват умората, болката от травмите, горчилката от пораженията – защото всеки победител, преди да стане победител, е трябвало да претърпи и поражения. И какво му помага да преодолява всичко това? Мечтата. Целта. Страстното желание. Вярата. Търпението. Умението да стиска зъби и да продължава напред въпреки всичко….Е сега си помисли – всеки човек иска да живее един прекрасен и щастлив живот, нали?         Кимнах, не можех да не се съглася. А Шера продължи:              - Обаче това – да имаш прекрасен и щастлив живот, изпълнен с лекота, с любов – но да са истински, а не след време да се окаже, че са били илюзия…всичко това е нещо като да бъдеш световен шампион…Кой знае защо всеки иска да има направо крайния резултат. И ако може – без усилия, без кръв и пот, без преживяна болка и поражения…Дали е възможно изобщо? Понякога ни се струва, че животът е несправедлив…Но…спортистът…колкото повече повишава нивото си, толкова повече се увеличават натоварванията. Наистина искаш да бъдеш световен шампион? Тогава се налага да се справяш с все по-големи натоварвания….Колкото повече човек напредва по Пътя си, толкова по-големи трудности и изпитания може да му поднесе животът… Но на нас ни се стува, че  ”добрият човек е наказан от живота незаслужено”.  

справедлив или не, "животът винаги е прав", и само достатъчно "порастналите" хора могат да го видат в цялото му величие и красота, да му се поклонят и да му благодарят.

е една пътека, която се вие-става стръмна, после равна, после криволичи и пак стръмно, спускане, падане, ставане.И всеки иска да е поне вицешампион, поне
Поздрави за хубавия текст!

Съгласявам се :)

Благодаря ти.
Ами да тренираме живот - като за световно :) За да получим поне шанс да станем поне вице :)

но има сериозни изгледи да се получи добър виц :-)))

Подписвам се под всяка дума на Шера. Но когато животът за мен наистина стана игра и забавление се оказа, че съм сама на този връх. Повечето хора около мен гледат на живота с изкривени от сериозност лица и на моята закачка: "усмихнете се..." извръщат глава и възмутени ме заобикалят.
Известно време се опитвах пламенно да им отворя очите за лекотата на живота, но техният добре подреден живот (лишен от трудности, предателства и препятствия) ги е разглезил и те вярват, че Вселената е длъжна да им поднесе цялото щастие, защото го заслужават... та не проявяваха никакво разбиране към моите думи. После осъзнах, че всеки има свой път и нямам право да им давам на готово моят опит, всеки трябва сам да изстрада истината и да стигне до нея по своя си път.
Самотата тежи, но съм благодарна на моите синове и техните приятели, които ме приемат и ми позволяват да бъда част от тяхната компания и да зареждам акумулатора на техните сбирки.
Всяко нещо си има цена, платих огромна цена за да се променя, да преодолея невероятни трудности, да позная силата си... Въпреки всичко се чувствам щастлива.
:))), но внимавайте какво си пожелавате (както съветва Оскар Уайлд)...
Благодаря за хубавия постинг, много ме докосна. Откъс от какво е?

"Колкото повече човек напредва по Пътя си, толкова по-големи трудности и изпитания може да му поднесе животът… "!!!
Звучи ми като народната мъдрост "Колкото повече те обича Бог, толкова по-големи изпитания ти изпраща"
Всеки избира дали да приеме Пътя като непрестанно движение, което е усилие, или да се движи като "застанал на ескалатор". В единият случай променяш пътя, посоката, а в другия те отнася в определената посока;)))
Поздрави!

Аз пък ще се подпиша под твоя коментар :))
Откъс е...от нещо по-голямо :)
Поздрави и усмивки!

Заедно с изпитанията Бог (Животът, Вселената, Съдбата) винаги ни изпраща в комплект силите и възможностите за преодоляването им, нали? Само да не се шашкаме и да не се паникьосваме, че да имаме ясен поглед да ги забележим....
Поздрав!