Уча се да живея без теб.
  Времето не ми е съюзник.
  Разстоянието - също.
  Общо взето - обичам да се уча.
   Но не и на това...но не и на това...
   Какво пък...за пореден път разбирам, че животът не е концерт по желание. Нищо ново.
   Ще издържа.
   СТИГА ДА ЗНАМ, ЧЕ ТОВА ТИ Е НУЖНО НА ТЕБ...
   Уча се, уча се, уча се...
    Но не искам да се научавам.

vse oshte nqma komentari......:)

Не се уча да живея без теб:))
Уча се да уважавам разстоянията, границите, бездните...
без тях няма да знам географията на собственото си лутане...
какво сме без границите?

Уча се да надживявам разделите...
те ме подготвят за следващи срещи...
по чужди синори, по мои угари...

Уча се да знам какво и кого защитавам,
когато остана отново сам (а):))

Прегръдки:)