Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2008 15:14 - След три години:Оранжевата революция или Пиянството на един народ
Автор: roksolana Категория: Политика   
Прочетен: 1130 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 25.01.2008 11:12


       
      Вчерашният ден, на който се навършиха три години 
от заемането на Виктор Юшченко на президентския пост, 
навя за пореден път спомени за дните, предшествуващи 
това събитие.
      Не ми се мисли за политиците, които доказаха (за 
огромно съжаление и разочарование на народа), че в 
една или друга степен наистина "всички са маскари". 
Политиката и властта все пак си имат своите закони 
и дори светец да попадне в тяхната стихия (ако 
изведнъж му хрумне подобна мисъл), и той повече или 
по-малко би се омаскарил...Няма да им давам оценка, 
нито да ги анализирам. Ще се постарая да сведа до 
минимум споменаването на имената им…

       Известният украински епатажен художник Сергей 
Поярков в едно телевизионно предаване някъде преди 
година формулира това, което всеки украинец, 
подкрепил "оранжевата кауза", може да подтвърди: 
"Политиците могат да се дърлят и да си правят каквото 
си искат...Главното е, че НИЕ вече никога няма да 
бъдем предишните!"
        Думата не ми е за политиците и политиката, 
думата ми е за народа. Част от бившия съветски народ 
със съответната му психология, не осъзнал все още 
докрай своята независимост и автономност, неосъзнал 
се като украински народ със своя, украинска държава, 
бленувана от столетия и станала реалност едва през 
1991г.

         Това, което наблюдавах през декемврийските дни 
на 2004г. наистина може да се нарече единствено 
«Пиянството на един народ». През тези дни изобщо 
често си спомнях за Вазов…В мозъка ми постоянно 
отекваше: «…и в няколко дена, тайно и полека, народът 
порасте на няколко века»….Споделях това с приятелите 
ми…не ме разбираха естествено…за исторически и 
художествени формулировки е необходима някаква 
времева дистанция, а ние бяхме в самия епицентър на 
събитията, където всичко вреше и клокочеше, където 
самият народ решаваше, хората решаваха за себе си и 
за децата си – да продължават ли да се съгласяват с 
една прогнила криминализирана власт и да й кимат със 
съгласие: «Да, да, ние сме такива, за каквито ни мислите – 
овце и идиоти» или да кажат: «Стига!»

        Един народ надскачаше себе си и беше шашнат от 
това. Хората се гледаха един друг и не можеха да 
повярват, че това са те самите…Питах ги мислили ли 
са до преди няколко дена,  че това ,което става, е 
възможно…..Отговорът на всички без изключение: 
«Ако ми бяха казали, че ние,украинците ще направим 
това, никога нямаше да повярвам!» Една от най-
характерните пословици за украинския манталитет е: 
«Моя хата с краю, ничего не знаю» - «Моята къща е 
на края, нищо не зная» - всеки сам за себе си…
Сега всички тези, с къщите на края, се бяха събрали 
заедно…Защото в общата им къща, която до 
«оранжевата революция» те май и не бяха осъзнали 
напълно като своя обща, се вихреше наистина страшен 
пожар. Или-или…. Отначало не повярвах на очите си, 
когато видях категоричното ИЛИ на един плакат, 
помислих си, че Вазов окончателно ме е отнесъл някъде 
назад във времето, в дните на Априлското въстание…На 
плаката, който държеше един мъж, пишеше: « СВОБОДА 
ИЛИ СМЪРТ!» Не беше на зелен фон, а на оранжев и 
това ми върна увереността, че не съм в 19 век, а в 21-ви, 
в центъра на милионен град, изпълнен със скъпи и не 
дотам коли, окичени с оранжеви лентички. От прозорците 
им се развяваха оранжеви знамена, а клаксоните 
пригласяха на тълпата: «Сво-бо-да!»

         Свобода от какво? Не от чужд завоевател. 
От собствената бандитска власт и самозабравила се 
върхушка. От безкрайните манипулации с избора на хората, 
от промиването на мозъци чрез зависими медии, от опитите 
да бъде натрапен за президент рецидивист, който едно 
изречение не може да каже до края,без мине на жаргон, 
пише собствената си научна степен с две грешки в думата 
(става въпрос за «професор» …Боже милостиви – това чудо е 
професор?) и притежава ред други съмнителни добродетели…

         Питах хората дали се чувстват менипулирани, дали 
тъпо като овце,понесени от тълпата,са излезли на улиците 
да изпълняват някакви решения, «спуснати отгоре». Кой ви 
накара да излезете?
Въпросът ми беше провокативен, защото 
властната пропаганда повтаряше точно това…Аз си 
знаех отговора, но исках да чуя и техния…Гледаха ме 
учудено-съжалително: «Ама ти какво, наистина ли не 
разбираш какво става?» Е, да, мислеха си, откъде ще 
разбирам, нали не съм украинка…

        Оставям на други да анализират тези събития в 
контекста на използване на политехнологии, 
финансиране от чужбина и т.н.

        Естественно, че «оранжевата революция» 
беше подготвена. Естествено. Не знам къде са 
им били ушите на тези, които надигнаха неистов 
вой при вида на всичко оранжево, което заля Киев 
и цялата страна(аууу, откъде с десетки хиляди 
оранжеви лентички, знамена, палатки, шалове, 
дъждобрани, плакати, лозунги със символика и т.н.),
 какво са слушали в продължение на две години , 
докато трима политици от опозицията обикаляха 
страната постоянно с митинги  «Украина без 
Кучма!» и казваха пред  микрофоните: 
«Ние се готвим за президентските избори през 
2004г». Казано е сигурно стотици пъти пред 
стотици микрофони в десетки градове. Както се 
казва, който чул – чул, който разбрал – разбрал…
Но тогавашната власт се беше самозабравила – бе 
да си приказват там, смахната опозиция….

        Непосредствено преди изборите ми 
попадна един вестник – от тези, дето ги 
раздават на улиците кто предизборна агитация 
– в който черно на бяло прочетох: «В момента, 
в който чуете, че Янукович е обявен запобедител 
в изборите, тръгвайте към Киев!» И това сигурно не са 
знаели  властимащите….

         Били плащали на хората да излизат на 
митинги…Не знам, може някой на някого 
да е плащал нещо (тук пак си се усмихвам, както 
всеки път, когато става дума за това)…..

          Не знам кой и на кого е плащал, за да 
намалее престъпността в Киев 2-3 пъти по време 
на «оранжевите събития».

          Не знам кой е плащал на мъжете, които с 
личните си коли блокираха централните улици 
в Киев за всеки случай, ако дойдат танковете и 
БТР-ите, да не могат да стигнат до хората. 
Читателю, ти за колко евро на час би го направил?

           Не знам кой е плащал на десетките хиляди 
хора от всички краища на страната, събрани в центъра 
на столицата, да не се разболяват. Да си живеят 
при минусова температура в палатки, сняг вали, 
слънце грее, грипът заобикаля, както и други 
простудни заболявания…Военните и не само лекари, 
които се бяха включили доброволно или като 
изпълнение на решенията на киевската администрация 
да наблюдават «революционерите», заключаваха: 
«В окопите от грип не боледуват»

           Не знам кой и колко е трябвало да плати 
на Руслана и на други известни певци, за да пеят 
на живо при
-10-15 градуса, без явно да си 
щадят гърлото. …За заподозрелите плейбек ще 
изкажа съмненията си, че при такава смесица от 
пеене, разговори с публиката и обръщения към нея 
и пак  пеене….просто не биха могли да си отварят 
и затварят устата в синхрон с фонограмата…

            И т.н и т.н.

            Еуфория имаше, безспорно.

            Хората сияеха: «Ние го направихме! Ние 
не сме стадо овце!» 
            Читателю, срещу каква сума би засиял така?

            Естествено, всичко, което се опитвам да 
опиша, просто трябва да се види, за да се възприеме 
напълно и докрай.

             В следващите постове мисля да дам думата на 
един  хроникьор-очевидец на онези декемврийски дни.
Хареса ми хрониката му. И най-вече последното изречение: 
«И слава Богу, че не ме е срам за моя народ».

 

Фотографии

http://bestrealty.kiev.ua/kiev-picture/ukraine-revolution_ru.htm




Гласувай:
0



1. tagarski - ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ...
24.01.2008 15:38
Не мога да почувствувам преживяванията на украинците, но РАЗБРАХ какво са чувствували те самите в периода на "ОРАНЖЕВАТА РЕВОЛЮЦИЯ".
Затова отправям моите изключителни поздравления към roksolana, авторката на този рационално-емоционален текст, способен да предаде истината на всеки непредубеден читател!
цитирай
2. roksolana - :) tagarski,
25.01.2008 09:34
Благодаря за коментара :)
Според мен най-важната дума в него е "непредубеден".
Поздрав!
цитирай
3. svoboda64 - Очевидно преживяванието е било върховно:))
29.01.2008 14:52
Но след "пиянството" неизбежно идва изтрезвяването:))

Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: roksolana
Категория: Други
Прочетен: 758282
Постинги: 391
Коментари: 1316
Гласове: 9719
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031