Ден след ден

  21 ноември. Неделя Втори тур на президентските избори в Украйна   Объркани и изобщо липсващи имена и фамилии в 
избирателните списъци, липсващи или внесени
 несъществуващи улици и номера, химикалки с 
изчезващо мастило, съобщения за заминирани 
изборни участъци, стотици автобуси с кашони с 
открепителни талони, нарочно повредени 
бюлетини, масово пускане на допълнително 
напечатани бюлетини, манипулиране с 
количеството на избирателите, побои, похищения 
и изгонване от избирателните участъци на 
наблюдатели и журналисти, отстраняване от 
изборните комисии на представителите на 
Юшченко, подмяна на резултатите от 
преброяването, хулигански нападения на 
щабовете на опозицията, бандитски 
произвол и заплахи... В Киев активисти на „Пора” лягат под колелата 
на астобусите на „АО Укрнефтегаз”, опитвайки 
се да предотвратят „избирателната въртележка”. (Открепителни талони – даваха се на хора, които 
в деня на изборите не са в района, в който им е 
адресната регистрация – някъде са на гости, 
екскурзия, командировка. Цели автобуси с хора 
и с талони обикаляха между градовете(селата), 
като по този начин гласуваха по няколко пъти, 
макар че с такъв талон може да се гласува само 
веднъж. Но властта явно си ги беше напечатала 
в достатъчно количество и си въртеше тази 
„избирателна въртележка” между населените места)   Председателят на ЦИК отказва да се срещне с 
Юшченко (по повод на сигналите за нарушенията), 
не пускат негови представители в сградата на ЦИК.
 По официални данни на някои избирателни 
участъци в Донбас (след преброяване на 
бюлетините в урните) са се явили да гласуват 102% 
от избирателите, от тях до 95% - за Янукович. (Т.е. 
пускали са фалшиви бюлетини за Янукович с щедра 
ръка, без да гледат, че надхвърлят 100-те процента... ) Социолозите обявяват данните от трите независими 
екзит-пола, според които Юшченко има 49,4% срещу 
45,9% за Янукович.   Юлия Тимошенко призовава хората да излязат утре 
на протест и „да покажем на бандата, че нямаме 
намерение да търпим издевателства”. Тя както винаги 
е категорична: „ Или сутринта ние ще защитим Украйна, 
или криминални елементи ще я насилват още дълги 
години”. Засилват охраната на ЦИК и Администрацията 
на президента. Привържениците на Янукович започват да празнуват 
победата.
  22 ноември. Понеделник. Първи ден на гражданското неподчинение.        От сутринта на Майдана движението е блокирано от 
десетки хиляди киевляни. (Майдан – от «Майдан 
незалежності»  - «Площад на независимостта» - в 
центъра на Киев, на главната улица «Хрешчатик»). 
Всички ги интересува само един въпрос – какви са 
последните дани на ЦИК? От щаба на Янукович уверяват, че той има повече от 
50% срещу около 40% за Юшченко и настояват, че 
на Запад никой няма да повярва, че изборите са били 
нелегитимни. Председателят на ЦИК обявява предварителните 
резултати от преброяването, според които Янукович 
има 3% преднина. Останалите непреброени бюлетини 
вече не могат да променят победителя. Първата реакция 
– шок и негодувание. Президентът на Русия Владимир Путин бърза за пореден 
път да поздрави Виктор Янукрвич с победата: «…борбата 
беше остра, но открита и честна, а победата убедителна» 
(всъщност това беше нещо, на което двайсетина милиона 
човека просто се смееха: НЯМА ОФИЦИАЛНИ ОКОНЧАТЕЛНИ 
резултати, цялата международна общност чака и мълчи, а 
Путин вече знае кой е победителят и го поздравява – даже 
на два пъти…ЦИК още допресмята цифри и проценти, а 
Путин поздравява ли поздравява – за «честната борба»…)   Международните наблюдатели отказват да признаят изборите 
за свободни и демократични. От своя страна наблюдателите от Русия и ОНД, виждали 
подобни избори в Приднестровието, Туркменистан и 
Абхазия, смятат, че изборите са били честни и справедливи. 
При това отбелязват «феноменално високото явяване на 
избирателите на избирателните участъци», например в 
Донецка област – 95%. При положение, че 15% от 
населението на областта живее и работи извън нея.   Митингът на Майдана започва в 10.30 с обръщение 
на Юшченко. Лидерът на опозицията призовава 
събралите се да защитят своя избор, своето бъдеще. 
Мащабите на манипулациите са побъркващи: около 
три милиона фалшиви гласове. Половин милион 
избиратели, незнайно как «гласували» в Донецка 
област след затварянето на избирателните участъци. 
Около 1/3 от избирателите в Николаевска област са 
гласували вкъщи (вариант за болни на легло, грохнали 
старци и т.н. – представители на изборната комиссия с 
една урна обикалят по предварително заявените адреси, 
за да имат и тези хора възможност да гласуват)   Юшченко настоява за свикване на извънредна сесия 
на парламента, която да гласува недоверие на ЦИК и 
да анулира резултатите на изборите на избирателните 
участъци, където са фиксирани най-мащабните 
нарушения на законодателството. Като напомняне на Божиите заповеди звучат редове 
от Конституцията: «…единствен източник на властта 
в Украйна е народът» и «никой не може да узурпира 
властта».   Тимошенко призовава към акции на гражданско 
неподчинение и политическа стачка: «…ние няма 
да отстъпим нито крачка назад. Защото е 
невъзможно да работим и да учим в страна, 
която искат да я изнасилят…време е да защитим 
Украйна…ние не можем да изменим на дълга си…». 
За крадците – затвор, а не президентски трон. Тя призовава киевляните да издържат най-тежките 
първи дни. С нас е цяла Украйна.   Социалистът Юрий Луценко обявява всеобща 
мобилизация за разгръщането на палатъчно градче 
на «Хрешчатик» като плацдарм за настъпление 
срещу престъпния режим. Обявено е създаването на комитет на народното 
спасение, в който влизат лидери на опозицията
 начело с Юшченко.   Председателят на парламента Владимир Литвин 
заявява, че на една извънредна сесия трябва да 
бъде намерено съгласие, «за да бъде успокоено 
украинското общество». Той не взима страна в 
конфликта, чувствува своето значение и тежест 
в така формиралата се ситуация. (По-късно този 
човек със своята невъзмутимост, непоклатимост 
и не на последно място – психическа издържливост 
в центъра на една до истеричност нажежена 
ситуация, изигра огромна роля за ненасилственото 
разрешаване на конфликта).   Извънредна сесия на Киевския градски съвет 
изразява гражданско недоверие на ЦИК и изпраща 
обръщение към депутатите на парламента да не 
признават предварителните резултати от 
преброяването на гласовете.  Депутатите от Киевския съвет задължават Киевската 
градска администрация да осигури необходимите 
условия за провеждане на масови акции в 
столицата и за усилване на охраната на 
обществения ред.Бентът е скъсан…   Стихийни митинги се събират и в други градове. 
През първия ден протестират около 250 хил. души.  
Лвов и Харков – по 50 хил., Кировоград – 20 хил., 
Черновци, Луцк, Виница, Житомир – по 10 хил. и т.н.   В Тернопол – 15 хиляди. Тук около 8 хил. човека  
блокират гарата и движението на влаковете.  Постепенно хората от провинцията тръгват към 
Киев. На много места властите не пускат подобни 
автобуси и автомобили да излязат от градовете 
(ДАИ /КАТ/ се включва активно. Хората трябва 
да се отчитат на чичковците къде отиват и защо. 
За Киев «не пускат»). Във връзка с това възникват 
остри конфликти.   Страната се надигна. Народът заръмжа.
 Властта по навик заплашва със сила. Генералната 
прокуратура излиза със заявление, че заедно с 
милицията и СБУ е готова «решително да сложи 
край на всяко беззаконие». Самите сътрудници на 
силовите структури са пред избор: да спасяват чест, 
пагони, режима или страната. Очаква ги великата чест 
да ги командва рецидивист, който не е отслужил 
и ден в армията.   А Янукович вече се чувствува пълноправен президент. 
Демонстрирайки сила и увереност, той се обръща към 
народа по телевизията. С вид на победител благодари 
на гласувалите за него и се обръща към гласувалите 
против: « Аз не искам вие да се чувствате загубили…
Ние трябва колкото се може по-бързо да забравим 
това, което ни разделяше по време на тази предизборна 
кампания…Моля ви – смирете се». С миролюбив тон 
той предлага мълчаливо да преглътнем едно издевателство. 
В замяна на това обещава: «В системата на новата власт 
безусловно ще се намери място за изразителите на 
вашите надежди и желания».   Неговото обръщение свидетелствува не само за явното
 подценяване на опозицията, но и за явното неразбиране 
на ситуацията в страната. На политическата сцена е 
излязла една сила, която не е влизала в никакви 
предварителни сметки. Сега Народът диктува своята 
воля и на властта, и на опозицията. Народът е 
почувствувал силата си и е опиянен от нея. Само 
един ден преобърна съзнанието на хората. Назад 
път няма. Скъсаха се оковите на душата. Духът 
на свободата разпери криле.   До вечерта «Пора» пренася своя палатъчен лагер 
от Контрактовия площад (в споменатия район «Подол») 
на «Хрешчатик». Към тях се присъединява 
Социалистическата партия и стотици активисти. 
Още през първата нощ в центъра на Киев има повече 
от 200 палатки и около 10 хиляди души. Уличното платно 
е забарикадирано с масивни пейки, край които се струпват 
хора. Пристига автомобил на «Гала-радио», който 
предава за хората на Майдана. Постъпва съобщение, 
че се готви разгонване на палатъчния град около 2 часа 
през нощта. Гаснат уличните лампи, хората се готвят за 
отбрана. Таксита и лични автомобили обикалят около територията 
с палатките, готови при опасност да блокират движението. Но нощта минава спокойно. До сутринта тълпата скандира 
«Украйна», «Юшченко», «Кивалов пидрахуй» (Кивалов – 
председателят на ЦИК. На украински «пидрахуй» буквално 
значи «преброй», но като характеристика на конкретна 
личност звучи съвсем иначе)   Още през първата нощ, заобикаляйки и преодолявайки 
милицейските кордони, започват да пристигат хора от 
други градове. С личните си автомобили ги извозват от 
блок-постовете киевляни, минаващи коли с киевска 
регистрация.. (На влизане в Киев – същата история, 
както и на излизане от другите градове – милиция и 
ДАИ, които не пускат автобуси и автомобили с хора 
от провинцията, които са тръгнали да подкрепят 
акциите в столицата. За тези хора пристигат с личните 
си коли киевляни, качват ги и ги карат до центъра. 
Информацията къде има нужда от подобна помощ 
пак е изцяло от Интернет и джиесемите. Тези два 
източника на информация по време на «оранжевата 
революция», заслужават отделен разказ).   ТАКА започна…

следва   

Дневникът, който превеждаш и публикуваш, е толкова интересен и важен, та читателят неволно започва да очаква още и още....Благодаря!