Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2008 17:04 - Оранжев дневник - 4
Автор: roksolana Категория: Политика   
Прочетен: 1088 Коментари: 2 Гласове:
0




 23 ноември. Вторник

Втори ден на гражданското неподчинение

 

Всеки ден на Майдана започва с химна и молитва 
за Украйна. Митинговите действия се редуват с 
изпълнения на артисти, подкрепили народния 
протест.
Епохата ражда нови песни, сред тях 
е хитът на Майдана – «Разом нас багато, нас 
не подолати» («Заедно сме много, ние сме 
непобедими»)
.

 

Улиците, които водят към Министерския съвет, 
Администрацията на президента и Парламента са 
блокирани  от хората, които ги изпълват. 

Пред ЦИК, чиято охрана е усилена – двойна 
желязна ограда, военни автомобили – върви 
непрекъсната звукова атака: «ЦИК, по-зор!». 
Минаващите автомобили пригласят в такт с 
клаксоните.

 

Малкият и среден бизнес в Киев замират. 
Дежурните в офисите и телефонните секретари 
съобщават навсякъде едно и също: всички са 
на Майдана.

Прекратени са занятията във вузовете, 
студентските колони заливат улиците, 
скандирайки: «
ПроФФесора - на нары, 
тогда пойдём на пары!"
(«Професора – в 
затвора, тогава ще отидем на зянятия»)

«Долу Кучма», «Няма да спрете свободата».

Медицинските работници, шофьорите от градския 
транспорт, всички, които не могат да напуснат 
работните си места, носят оранжеви лентички 
като знак на солидарност и на своето символично 
присъствие на Майдана..

 

Разбуненият дух на казашкото свободолюбие се 
стреми към активни действия. Лозунгите звучат 
даже в залите и вагоните на метрото. Енергията 
на едните повдига духа на останалите: много сме, 
можем, длъжни сме да кажем НЕ!

Всеобщата оранжева епидемия заразява и 
зарежда с енергия. Машинист в метрото 
обявява, наближавайки Хрешчатик: 
«Следваща спирка – Юшченко!»

Мравунякът на Майдана расте и се обновява. 
Днес тук има повече от 150 хиляди души.

 

Цялото платно на «Хрешчатик» е заето от 
палатки, Градчето няма накъде повече да се 
разраства. Тук има вече 5 хиляди души.

Киевските предприятия поддържат протеста 
и с продукция, и с услуги, и материално. 
Градчето е осигурено с всичко необходимо, 
на неговата сметка са събрани около 20 
милиона гривни (не си спомням курса тогава, 
но това са не по-малко от 400 хил. долара. 
Не събирани по гривна-две от гражданите, 
разбира се… «Оранжевата революция» 
понякога е наричана «революция на милионерите 
срещу милиардерите»).

Непрекъснато докарват топли дрехи, медикаменти, 
храна, горещи напитки, цветя, портокали (които 
бяха нещо като символ – «помаранчова» на 
украински – «оранжева», а «помаранча» -
«портокал»).
Киевляните взимат вкъщи 
 хората от провинцията да се изкъпят, 
да пренощуват.

Нашата къща не е на края – нашият дом е 
на Майдана.

 

Тимошенко заявява, че в случай че властта 
откаже да изпълни исканията на 
протестиращите, те преминават към 
действия на пряката демокрация: 
«Ние просто ще вземем властта в ръцете си,
 ще въведем Виктор Андреевич (Юшченко) 
в Администрацията на президента, ще бъдат 
издавани укази, назначено правителство».

 Коалицията «Народна сила» се обръща към 
представителите на силовите структури: 
«…властта, фалшифицирала народната воля, 
ще се опита да привлече силовите ведомства 
към незаконно противопоставяне и борба против 
собствения си народ» и призовава «да помогнат
 на народа в отстояването на неговите 
конституционни права».

 

Юшченко призовава ООН, ОБСЕ, Съвета на 
Европа и всички държави «…да не помагат за 
легитимирането на опита за държавен преврат 
в Украйна».

А Янукович вече е поздравен, освен от Путин, 
още от двама лидери на «демократични» страни – 
Александър Лукашенко и Нурсултан Назарбаев.

В това време на Майдана и по улиците се виждат 
все повече чуджестранни знамена. Развяват ги 
граждани на Беларус, Грузия, Полша, Русия, 
Канада, Британия, Франция…(това са предимно 
етнически украинци-емигранти, които през тези 
дни пристигат в Родината, за да подкрепят народа си).

 

Кучма нарича новоизбраната власт конституционна 
и легитимна, а действията на нейните противници – 
политически фарс. Той заявява, че властта няма 
да използува сила срещу народа, но ще се 
защитава в рамките на закона. Президентът 
се опитва да смекчи натиска на протеста: 
«Обръщам се към представителите на всички 
политически сили с категоричното настояване – 
веднага да започнем преговори с привличане 
на най-авторитетни хора от всички региони на 
държавата». Ясно е кой има предвид Кучма и 
предложението му не получава отклик.

 

Започва извънредната сесия на парламента. 
Около него бушува море от хора.
 

Председателят Литвин: «…политическата ситуация 
вече има заплашителни признаци
  и стремително 
се движи към неконтролируема…съществува огромна 
опасност от граждански конфликт… Трябва само 
някой да направи първата крачка или да провокира 
конфликт…трябва да се търси политическо решение, 
което да успокои обществото».

 

Юшченко предлага кризисната ситуация да 
бъде решена именно в парламента: « Украйна 
днес е на прага на граждански конфликт… има 
два пътя – или парламентът приема решение, 
или – улицата».

Александър Мороз предупреждава за раск от 
насилствено сваляне на режима. Ако той не 
отстъпи пред народните искания. Не искаш да 
си отидеш по грузински – ще те изнесат по румънски.

  

Кворумът е недостатъчен за гласуване и 
приемане на решение. Президенските фракции 
бойкотират заседанието.
И получават неочакван удар.

Юшченко излиза на трибуната и обявява себе си, 
предвид реалните резултати от изборите, за 
законно избран президент на Украйна. Произнася 
президентската клетва. Това вече не е просто 
психологически натиск. Веднага след клетвата 
Юшченко се обръща към представителите на 
силовите структури: «…оръжието никога не 
трябва да говори против своя народ».

 

Офицери от милицията призовават своите 
колеги да не изпълняват престъпни заповеди.

Ръководителят на СБУ решително се дистанцира 
от вчерашното заявление на Главната прокуратура 
и ясно заявява, че «граждането имат право на 
политическа свобода»
  и че «политическите 
проблеми трябва да се решават изключително 
с мирни средства». Фактически това е открита 
подкрепа на народа. Но властта практически не 
обръщана това внимание.

    

Съпротивлението се разраства. Председателят на 
Украинския съюз на промишлениците и 
предприемачите заявява: «УСПП решително 
подкрепя стремежа на украинския народ да защити 
своите законни права и своя избор».

Група телевизионни журналисти, напуснали работа 
в знак на протест срещу цензурата,призовава 
колегите си да прекратят лъжата в ефира…

  

Представители на шестте най-големи християнски 
църкви на Украйна призовават украинския народ 
да отстоява истината, да пази единството си 
гражданския мир, да съблюдава Конституцията 
и законите, да не допуска насилие.

Различна е позицията на православната църква на 
московския патриархат. Активно поддържала 
Янукович, тя всеки ден организира шествия в 
негова подкрепа. Около двеста човека с икони 
и хоругви демонстрират единството на 
криминализираната държава и путинската църква.

 

Продължават демонстрациите в други градове 
на страната, увеличава се броят на хората. В 
Житомир – повече от 50 хиляди, Лвов – 40 холяди, Кировоград,Днепропетровск, Ровно, Одесса, 
Полтава – по 15-25 хиляди, Черновци – 30 хиляди, 
в Харков – 70 хиляди.

Студентите започват всеукраинска безсрочна стачка.

 

А в Донецк – 10-хиляден митинг в покрепа на 
Янукович. Тук заявяват: «…това е убедителна 
победа на нашия земляк в тежка борба на едни 
демократични и легитимни избори» и изискват 
«загубилите да започнат конструктивен диалог 
или да признаят своето поражение , да се махнат 
от политическата арена и да не пречат на 
развитието на украинската държава». 
Привържениците на Янукович проявяват активност 
и в други градове: Харков, Днапропетровск, Луганск. 
В градовете на Донбасс властта формира ешалони 
за прехвърляне на хора в столицата за демонстрации 
в подкрепа на Янукович.

 

Започва обсада на Администрацията на президента 
с цел да не бъде допуснат там Янукович. 
Тимошенко призовава милиционерите, охраняващи 
зданието, да са заедно с народа и уверява, че 
действията на демонстрантите ще бъдат мирни. 
Тя минава през редиците на охраната за 
преговори с ръководителите на спецслужбите. 
След връщането си съобщава, че взданието има 
отряд на руски спецназ. В тази страна Кучма вече 
не може да разчита на никого.

 

Оранжевите момичета закичват щитовете на 
спецназовците с цветя: «На нас не ни е 
безразлично какво ще стане с вас, и на вас 
не трябва да ви е безразлично какво ще стане 
с нашата страна. Бъдете с нас!».

 

Активистите на «Пора» пресичат всеки опит 
за нарушаване на обществения ред – и най-
малката провокация може дадоведе до стълкновения 
и поражение.

 

  

   Вечерта Леонид Кучма гледа от официалната 
ложа мача «Динамо» (Киев) и «Рома». Поради снега 
бяло-черната топка е заменена с оранжева, която 
на два пъти влиза във вратата на «Рома». 
Зрителите скандират «Юшченко!», топката е 
единственото оранжево нещо на стадиона, на 
входа милицията отнема всякаква оранжева символика, 
за да не се дразни Стопанинът.

следва



Тагове:   дневник,   оранжев,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tagarski - ПРЕД ОЧИТЕ МИ Е СЯКАШ НОВА НАЦИЯ...
30.01.2008 17:50
Искрена и дълбока благодарност на roksolana за великолепния превод на този вълнуващ документ! Пред очите ми сякаш изниква една нова нация, а всъщност само моето познание за истината също става истинско... Поздрави и почитания!
цитирай
2. roksolana - ...
30.01.2008 17:57
Нацията изникваше и пред самата себе си, раждаше се,роди се точно в тези дни. Когато много хора научиха всички куплети :) на химна и го пееха с ръка на сърцето, рамо до рамо с хиляди други. И се гордееха, а не съжаляваха,че са украинци.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: roksolana
Категория: Други
Прочетен: 758102
Постинги: 391
Коментари: 1316
Гласове: 9719
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031