26 ноември. Петък

Пети ден на гражданско неподчинение

 

Министерският съвет е в «народна оставка». 
Работата на правителството е невъзможна не 
само заради обсадата на зданието. На хълма 
срещу него се е разположил цял оркестър от 
барабани (празни варели), които непрекъснато 
гърмят. Сградата е полукръгла, звукът вибрира 
и при такъв грохот е просто невъзможно да се 
работи. Фонтаниращата енергия на младежта 
намира изход в нон стоп танци и скандиране на 
лозунги.

 

Според предварителните планове сутринта 
пред ТВ камери Кучма трябва да подпише акт 
за предаване на властта в ръцете на Янукович. 
Кучма използува суматохата, за да не го 
направи.  Постановлението на ЦИК не е 
напечатано. Няма указания от Кучма да бъде 
усилена охраната на печатницата, парламента, 
министерския съвет. Всички улици край главните 
държавни здания са запълнени с хора още от 
вечерта. Никой не се наема да ги разгонва. 
Янукович все още не е легитимен президент 
и властта не може да му бъде предадена.

 

Тъй като няма възможност да влезев сградата 
на президентството, пък и няма желание да 
вижда народния протест, Кучма е принуден да 
провежда   своите заседания в крайградската 
резиденция в Конча Заспе. Но и там активистите 
на «Пора» опъват своите палатки и бумкат с 
барабаните, като обещават денонощна блокада. 
До  високата ограда е опряна стълба, за да може 
всеки да надникне на президентска територия: 
«Виждаме ви!»

 

Асоциацията на украинските правоведи се обръща 
към Върховния съд, към  юристите от целия свят, 
изразявайки своята загриженост за многобройните 
закононарушения в хода на изборите и призовава 
всички юристи да се солидаризират с народа. 

Обявяват се против решението на ЦИК и 
представители на украинския финансов пазар – 
Първа фондова търговска система, Украинската 
асоциация на инвестиционния бизнес, 
Професионалната асоциация на регистраторите 
и депозитариите.

 

Капиталът е разтревожен от политическата 
нестабилност. Ръководството на Националната 
банка съобщава за опити за извеждането на големи 
суми извън страната и за взетите мерки това да не 
бъде допуснато. Спасяването на своите пари може 
да стане само чрез  нормализацията  на 
политическата обстановка.

  

  Мисията на Валенса се проваля. След неговите 
думи, че с народа трябва да се разговаря, 
разговорът му с Янукович излиза извън рамките 
на дипломатическия етикет. Валенса предрича на 
опонента си непременно поражение и го съветва 
да загуби по-добре сега и мирно, отколкото 
по-късно – на някой уличен стълб.

 

Други международни посредници се опитват 
да помогнат за решаването на обществения 
конфликт. В Киев пристигат  президентите на 
Полша – Александър Квасневски и на Литва – 
Валдас Адамкус, както и представител на ЕС – 
Хавиер Солана. Квасневски се обръща към 
намиращия се под «домашен арест» Кучма: 
«Щом стоиш в това село, значи нямаш власт». 
Те заминават за Мариинския дворец, където 
започват дълги и безуспешни преговори между 
Юшченко и Янукович.

 

Президентът на РФ Путин не се интересува от 
мнението на украинския народ. Той твърдо стои 
на своето: изборите са минали, победителят е 
известен и трябва да встъпи в длъжност. Кучма 
разкрива картите си: «Как мога да му поверя 
властта, ами че това е донецки бандит?». Не е 
известно какво си е помислил президентът на 
«великата държава», когато е разбрал, че просто 
са го използували.

Даже намирайки се върху вулкан, Кучма не пуска 
властта без политическа реформа.

    

    Руската телевизия продължава да лъже. Канал 
РТР показва празен Майдан, а там има стотици 
хиляди хора. Думите на Юшченко «перед 
шахтарями я ладен постати на коліна» ( «пред 
миньорите на драго сърце бих застанал на 
колене») той превежда така: "шахтёров надо 
поставить на колени" («миньорите трябва да 
бъдат поставени на колене»). Донецката 
телерадиокомпания «Украина» бързичко повтаря 
тази «грешка», за да «загрее» масите. Десетки 
автобуси, ешалони, самолети са докарали в 
столицата до 40000 души, ха да демонстрират, 
че не всички В Украйна са против управляващия 
режим.

 

Всички те са различни, мобилизираните 
«фенове» на Янукович – озлобени, недоверчиви, 
обидени, решителни, наплашени, отчаяни. 
Бандитски муцуни и прости бачкатори с мазоли
 и белези. Водени под строй, те се опитват да 
преценят това, което става. Всеки има своя, 
особена гледна точка. Всеки се опитва по прост 
начин да реши сложните проблеми.

 

На тях са им внушили нещо много по-различно 
от това, което виждат. Говорили са им, че «тук 
са се събрали пияници и отрепки». Много са 
останали на запасните коловози без храна и топли 
дрехи, единственото им развлечение е водката. 
Много от тях с денонощия не излизат от вагоните. 
Мнозина, неочаквано за тях самите, са докарани 
с автобуси веднага след работната смяна. Такова 
е отношението към хората на тази власт, която 
са ги докарали да защитават.

 

Янукович организира 15-хиляден митинг на 
гаровия площад. Неговата гледна точка: «Днес 
в Украйна бавно се реализира конституционен 
преврат, ние сме длъжни да не допуснем това. 
Това, което се случва, е противозаконно». 
Обещава да се върне и моли хората да не се 
разотиват, докато не завършат днешните му 
преговори.

 

На гарата пристигат колони «оранжисти» и 
встъпват с опонентите в дискусия. Хората на 
Янукович обясняват своята позиция: «За 
Янукович са 12 милиона. Тимошенко е крадла, 
Янукович е свой човек, а Юшченко е фашист. 
Той иска да постави Донбасс на колене. Той е 
американски шпионин. Ще докара натовски 
бази. Ще затвори нашите мини. Ще забрани 
руския език».

Изобщо – ще дойде циганинът и ще  отнесе 
всички в торбата.

 

За щастие до сблъсъци не се стига. 
Напрежението е уравновесено от отговорността, 
макар това да не е съвсем лесно – много от 
гостите са в нетрезво състояние. Всички искат 
едно и също – да живеят достойно. Някои си 
разменят символика, като в споровете си 
остават на своята гледна точка. Дебатите са 
кратки, гостите са прибрани по вагоните.

През това време главният фашист на страната 
Юшченко призовава към търпимост и 
«елегантност» в отношенията с тях. А 
главната крадла Тимошенко още вчера е 
казала: «…те са абсолютно оставени на 
произвола на съдбата, затова трябва да ги 
нахраним, облечем и да ги преагитираме…».

На гарата се разгръща местен щаб на 
Юшченко. Тук може безплатно да се получи 
храна, да се получи информация.

 

Янукович заминава на преговори. С «гаровата 
армия» зад гърба си той разчита да притисне 
опонентите, шантажирайки с насилие. Обаче 
Квасневски предупреждава, че сблъсъците 
гарантирано ще провалят преговорите, а 
техният инициатор ще е губещ в тази игра. 
Затова, въпреки обещанието си, Янукович не 
се връща на гарата. Работническата класа 
като вече ненужна започват да я връщат 
вкъщи.

Юшченко се обръща към СБУ с молба народът 
да бъде защитен от криминални елементи.

 

В Ужгород спецподразделение на милицията 
задържа группа от 50 души, събрали се на 
стадиона. Бандитите, пременени като 
«оранжеви»  планирали да реализират в 
едно от училищата сценария от Беслан, 
за да взривят ситуацията в страната.

 

Недалеч от Киев на гарите Ирпень и Беличи 
местните жители блокират движението на 
влаковете с привърженици на Янукович, които
 отиват към столицата.

Продължават протестите в другите градове на 
Украйна. Все повече местни съвети, ръководители 
на силовите структури заявяват, че признават 
Юшченко за президент на страната.

 

Ръководството на киевската милиция заявява, 
че няма да изпълнява незаконни заповеди. По 
улиците и площадите са излезли и техните деца, 
братя и сестри. Вечерта към демонстрантите се 
присъединяват около 200 курсанти от Националната 
академия на МВР. Те идват на Майдана с униформа, 
в ръцете им има национални знамена и оранжеви 
карамфили. В отговор на призива за преминаване 
на страната на народа министърът на отбраната 
Александър Кузмук заявява: «…За нас няма друга 
страна, освен страната на украинския народ, на 
който ние при никакви обстоятелства няма 
да изменим».

 

следва

Благородно завиждам на roksolana за преводаческия труд, който полага, за ни направи информирано съпричастни към днешна Украйна!

Честно да си призная първата асоциация, за която се сетих беше...по детски наивна и смешна ....Преди като бях малко по-дребосъчна...в петък жълтото значеше лудост :))) За Украйна, оранжевото в петъка значи стремеж за промяна, което си е частичка лудост...

Не частичка лудост, ами една голяма лудост си беше...Особено в началото, когато не се знаеше "ще дойдат ли танковете или няма да дойдат". Както казваха хората, "тръгнахме с нашите палатки срещу техните танкове" :)
Поздрав!